Гл. комисар Йорданов и до днес поддържа близки отношения с Павлова

Оказва се, че шефовете на ГДИН (Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“), са вкарали в интрига двамата страховити затворници Станислав Ангелов –Сиси и Петър Стоянов–Президента, за да разчистват сметките си с неудобни служители.

В крайна сметка обаче станало ясно, че затворническите началници са си направили грешно сметките, тъй като тройният убиец от Перник – Сиси и банковият обирджия Президента, нямат какво да губят предвид дългите присъди, които излежават. В този ред на мисли те не се притесняват да изкарат истината наяве.

Сиси и Пешо Президента вземат главата на затворнически шефове

Не само, че не остават покорни и уплашени, а и завеждат лавина от дела срещу шефа на затворите – гл. комисар Ивайло Йорданов и изглежда са напът да ги спечелят.

Формалната причина за потърсеното от двамата справедливост е, че са били преместени в килии в Пловдив и Плевен под предлог, че готвят затворнически бунт.

В крайна сметка обаче става ясно, че те са били използвани само за ликвидирането на по-големи риби. Запознати издават, че гл. комисар Ивайло Йорданов, който е кадър на ВМРО, не за пръв път използва подобни схеми за разчистване на неудобните за неговата клика.

Предвид факта, че на 11 юли Пловдивският административен съд отсъди в полза на Президента, сега той трябва да бъде върнат обратно в Централния софийски затвор.

Историята, в която са забъркани Сиси и Президента започва в края на месец май, миналата година. Тогава двамата биват натопени, че насъскват съкилийниците си за бунт. Истинската причина за това е, че по същото време в прясно ремонтирано крило на затвора се преместват част от осъдените. Това поражда коментари между затворниците кой ще бъде настанен в новите килии и кой ще продължи да търка старите нарове. Твърди се, че поради тази причина двамата ръчкали останалите затворници за бунт.

Това бива потвърдено единствено от двама рецидивисти, които дори се оказват клети наркомани. На базата на направените от тях разкрития инспектор Евтим Дечев от „Вътрешен отдел“ написал доклад на 1 юни, м.г.

В него той предлага двамата да бъдат преместени на други места с цел запазване на спокойствието в затвора. Това се основава на базата на направените от него разкрития за мнимия заговор. Така Сиси набързо бива преместен в Плевен, а Президента – в Пловдив.

След като двамата веднага завеждат дела, лъсва истината, че зад интригата стои гл. комисар Ивайло Йорданов. Целта му била да се освободи от ръководството и служители на Централния софийски затвор, а най-удобния начин за това бил да се набедят две гръмки имена, че готвят бунт зад решетките.

Всички обаче са наясно, дори и авторитети като Сиси и Президента, че това кой да лежи в новия сектор не може да се реши с бунт.

Освен това пловдивските магистрати отбелязали, че Президента бил наясно кой му мъти водата – служители от ГДИН привиквали затворници, принуждавайки ги да пишат лъжи срещу него под диктовка.

Изненадващо обаче затворниците категорично отказали да пишат такива съчинения. Те посочили, е нито са чували някой да зове на бунт, нито пък били видели нещо лошо от Президента.

За сметка на това пък обяснили до най-малката подробност как били привиквани в администрацията и ги заставяли да свидетелстват за точно определени неща за хаос и безредие в Софийския затвор.

След като затворниците били разпитани истината излиза наяве – никой не е подготвял бунт зад решетките, а инспектор Евтим Дечев си написал доклада, използвайки слуха, пуснат от двамата рецидивисти, които и друг път правили такива услуги на ръководството.

Гл. комисар Ивайло Йорданов на свой ред също набързо се разделил с неудобните служители, докато Сиси и Президента били пратени на други места.

Оказва се обаче, че преди цялата тази случка гл. комисар Ивайло Йорданов създава нов отдел „Вътрешна сигурност“ в ГДИН при все, че той дублира работата на два съществуващи вече отдела – „Охрана и сигурност в затворите и арестите“ и „Оперативно обслужване в месата за лишаване от свобода“.

Помежду си служителите наричат новосъздадената структура „Отделът за мокри поръчки“.

Чрез него в моментите, в които стане напечено и се смени ръководството на правосъдното министерство, което през изминалите месеци се случи неколкократно, гл. комисар Ивайло Йорданов и заместникът му Цветан Цветков отклонявали вниманието от себе си. Нещо повече – те дори го насочват умишлено към някой друг. Най-често на мерника им попадали началник или зам.-началник на някой от затворите в страната.

За целта срещу нарочения се скалъпвало жестоко обвинение и той веднага бивал отстранен. Няколко месеца по-късно обаче въпросният уволнен служител печели делото в съда, след което му бива изплатено солидно обезщетение. Разбира се то не излиза от джоба на гл. комисар Ивайло Йорданов и Цветан Цветков, а от бюджета.

Именно поради тази причина историята с бунта, организиран от иначе стряскащите имена на Сиси и Президента е само малка част от вътрешноведомствената игра.

Припомняме, че Йорданов, когото наричат „шоколадовия комисар“, тъй като работил в завода в Своге, се издига в кариерата си на крилете на ВМРО. Звездата му изгрява благодарение на партията на войводите, които в едно от поредните правителства поеха ресора в Министерство на правосъдието.

Той е назначен на поста по времето на прословутия зам.-министър Николай Проданов, за когото имаше съмнения как смогва да преподава на четири места и същевременно да заема висока позиция в правосъдието. Към днешна дата Проданов е преподавател в университета в Русе.

Разбира се Йорданов не му остава длъжен и му връща жеста като се договарят служители на ГДИН да се образоват в тамошния Юридически факултет.

Освен на Проданов, Йорданов дължи кариерата си и на изключително близките си отношения с бившата служебна министърка на правосъдието Мария Павлова.

За Павлова се знае, че е лансирана от никому неизвестна юристка до правосъден министър лично от кадровика на Президентството Николай Копринков. Мълвата носи, че Йорданов все още поддържа топли отношения с Павлова, която към днешна дата се подвизава като следовател.

Източник: Уикенд