Защо Йорданова ще претърпи провал в искането си за отстраняване на Гешев?

0

Още с внасянето му, в началото на март, стана известно, че предложението на правосъдния министър Надежда Йорданова за предсрочното прекратяване мандата на главния прокурор е неоснователно. Най-малкото, защото вместо юридически аргументи, в материалите, изпратени във Висшия съдебен съвет, се съдържат основно политически съждения, противоречиви внушения и субективни манипулации.

Преди дни Иван Гешев е изпратил във ВСС подробно становище, с което оборва всяко твърдение на дясната ръка на Христо Иванов – Надежда Йорданова. Анализът на обвинител №1 показва, че всъщност искането на правосъдния министър цели „политически удобна смяна на законно избран ръководител в независимата съдебна власт“. Така обобщено главният прокурор тълкува искането за неговото отстраняване. Нека обаче да видим аргументите, които Гешев излага в своя защита и с които доказва, че Йорданова преследва единствено политически цели, използвайки една процедура, в която би следвало да се съдържат само юридически основания.

Едно от твърденията на правосъдния министър за публикация в профила на Иван Гешев в Туитър целеше да се внуши, как обвинител №1 едва ли не е подкрепил превишенията на полицейските правомощия на част от органите на реда по време на антиправителствените протести през 2020 г. Главният прокурор отговаря, че подобно твърдение може единствено да се разглежда несъстоятелно, защото се базира единствено на „съмнение“, както е посочено в самото предложение на Надежда Йорданова. „Считам, че съмненията, дори и, ако те са на министъра на правосъдието, не са основание за ангажиране на ничия отговорност, преди да бъдат реализирани на практика. Ясно е, че, когато се касае до реализиране на отговорност, не може да става дума за лични подозрения, догадки, мнителност, а за реализирани действия“,пише Гешев. Той коментира и забележката на Йорданова, че главният прокурор не дал статистика на бившия депутат Николай Хаджигенов за „образувани досъдебни производства срещу протестиращи граждани“. Иван Гешев напомня на правосъдния министър, че събирането на данни за гражданите по конкретни признаци, се възприема като дискриминационно в правната теория и най-малкото би нарушило правата им.

Йорданова иска отстраняването и защото бил поискал имунитета на българския евродепутат Елена Йончева. Това е повече от странно, защото искането до Европейския парламент датира от времето, когато начело на държавното обвинение бе Сотир Цацаров. Каква точно може да е отговорността тук на Гешев, е въпрос с повишена трудност, на който Йорданова ще трябва да отговори при дебатите във ВСС.

Правосъдният министър явно е решила да влезе в ролята на адвокат на подсъдимата милионерска фамилия Евгения и Николай Баневи, защото иска оставката на Иван Гешев и заради обвиненията срещу тях, дали повод за странно осъдително решение срещу България пред Европейския съд по правата на човека. За три месеца и половина, откакто е на поста министър на правосъдието, Йорданова може би трябваше да е разбрала, че в ръководената от нея институция има цяла дирекция, отговорна за процесуалното представителство на България пред Съда в Страсбург. В този смисъл, Надежда Йорданова можеше да се информира от служителите на дирекцията си, че всяко осъдително решение на ЕСПЧ ангажира отговорността на държавата, а не нечия лична отговорност, пък бил той и кошмарът на „Да, България“ – Иван Гешев. Обвинител №1 ползва случая, за да информира поредния министър на правосъдието, който се сменя от началото на мандата му, че дори е разпоредил прокурорите и следователите да се запознаят с практиката на ЕСПЧ и да я спазват.

„Невъзможно е предубеденост да се прояви по въпрос, чието разрешаване не е от правомощието на конкретния магистрат, т.е. когато не той, а друг се произнася по съществото му“ – така главният прокурор коментира четвъртото основание от искането на Йорданова, което се отнася до т.нар. „журналистическо разследване“ на „Антикорупционния фонд“, придобило известност като „Осемте джуджета“. Припомняйки на правосъдния министър, че по случая има образувано производство, както и конкретни наблюдаващи прокурори, сред които самият Гешев не е, той оборва настояването на Йорданова да му се търси отговорност за нещо, към което няма никакво отношение, нито професионално, нито персонално.

Сходни са аргументите за несъстоятелност на искането и по точка девета, която касае делото за отравянето на оръжейния бос Емилиян Гебрев. Оказва се, че Йорданова и тук е допуснала фактологична грешка, и делото всъщност не е прекратено, както тя посочва в сигнала си. Твърдението на правосъдния министър, че обществото не е получило достатъчно информация по казуса пък Гешев оборва като прилага всички прессъобщения на обвинението по казуса, от които се разбира точно обратното – прокуратурата детайлно и подробно е информирало обществеността за хода на разследването. Друг е въпросът, че всъщност и по този казус, министърът се държи повече като адвокат на частни интереси, отколкото като представител на държавата.

Макар с внушително мнозинство ВСС да прие, че няма да се занимава с казуси, представени в искането на министъра и които са за период преди встъпването в длъжност на обвинител №1, Иван Гешев подробно разяснява и т.нар. казус „Жоси гейт“. Става въпрос за раздухваната от професионалния протестър Георги Георгиев от „БОЕЦ“ манипулация, че бащата на Иван Гешев едва ли не е „превзел“ едноименна млекопреработвателна компания. Първо, бащата на Гешев изобщо не е вписван в Търговския регистър като съдружник във въпросната фирма. Всъщност, и да бил, остава неясно каква е професионалната и персонална отговорност на Иван Гешев по един изцяло търговски спор, в който преди повече от седем години е замесено името, но не на настоящия главен прокурор, а на баща му. „Единственото вярно твърдение в предложението на министъра на правосъдието е обстоятелството, че Стоимен Гешев е мой баща“, пише в становището си главният прокурор.

Надежда Йорданова атакува Иван Гешев и защото преди две години си е позволил да изрази острото си възмущение от факта, че експертен доклад, изпратен до ВСС, доказва тежки уязвимости на системата за случайно разпределение на делата. Всъщност по този въпрос Йорданова е в тежък конфликт на интереси. Най-малкото, защото докато през 2014-2015 г. бе началник на кабинета на тогавашния правосъден министър Христо Иванов, въпросната система бе почти силово наложена на съдебната власт. Интересен детайл е, че „експертът“, който въвежда компрометираната система – Васил Величков, през 2015 г. е съветник на тогавашния вицепремиер Румяна Бъчварова, а днес отново е съветник, но този път на друг вицепремиер – Калина Константинова. А, що се отнася до думите на Гешев, те намират пълно потвърждение в установеното от експертите, извършили одит на системата за случайно разпределение на делата.

Куриозен е друг от мотивите на правосъдния министър, с който тя иска предсрочното прекратяване на мандата на главния обвинител. Става въпрос за изпратени до Българския хелзинкски комитет от Иван Гешев две книги на български автори, всъщност на Патриарха на българската литература Иван Вазов и колосалния Йордан Йовков.

Нелепо звучи и друго обвинение на Йорданова срещу Гешев. То е свързано с това, че обвинител №1 е издал указания за подобряване на работата на прокурорите по престъпления по транспорта. Правосъдният министър се опитва да внуши, че така главният прокурор е превишил правомощията си и едва ли не е тръгнал „да дописва“ законите. Отговорът на Иван Гешев е повече от категоричен, като в него се припомня, че указанията са издадени след тежката катастрофа, при която дрогиран шофьор причини смъртта на Милен Цветков. Гешев обръща на министърката, която днес се вози в служебния „Мерцедес“ на НСО, че все повече стават жертвите на пътя от катастрофи, причинени от дрогирани и пияни шофьори, а прокуратурата още преди две години е препоръчала да се приемат адекватни законодателни промени, които да засилят превантивния ефект. Депутатите обаче все не намират време да ги разгледат. Отделно на обвинител №1 му се налага да ограмоти министърката, че това да издава указания към обвинителите, е част от правомощията му по закон.

Интересното ще бъде днес, когато на Пленума на ВСС Надежда Йорданова ще трябва да защити искането си, като оспори аргументите, изложени от Гешев. А, както вече е известно за всички, които наблюдават работата на съдебния съвет, макар да има право да го председателства, настоящият правосъден министър има проблем да го прави. Така че не Гешев, а Йорданова ще е в по-трудно положение и изпратената от подсъдими олигарси агитка от платени протестъри, които ще крякат под прозорците на кадровия орган на съдебната власт, няма да й помогне. Днес министърът на правосъдието ще претърпи най-големия провал в историята на институцията, защото залага не на юридическите аргументи, а на политиканстването и изпълнението на спуснатата по партийна линия задача – да воюва с всички сили и средства, както самата Йорданова обяви, срещу главния прокурор. Защото мястото на политиката не е в съдебната система, а мястото на държавното обвинение е именно там – в храма на Темида. 

Източник: Tribune.bg

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.