Как “Бой по Рашков” от 99-та се смени с “Бой по Гешев” през 2022

0

И тогава и днес едни и същи хора правят „съдебна реформа“

В трите части – „На кого има да си връща Бойко Рашков?“, „Труд“ проследихме професионалната биография на вътрешния министър от „Продължаваме промяната“ и уменията му да оцелява при всички власти, без значение на тяхната политическа идеология. Прави впечатление, че през целия този продължителен период неизменно Рашков се е конфронтирал и се е замесвал в скандали. А непрестанните му метаморфози стигат до степен, че с най-големите му врагове от преди повече от две десетилетия, днес е в партньорски отношения. Въпрос на интереси, не и на принципи.

Вече близо десет месеца Бойко Рашков е сред основните инструменти, с които новите управляващи се опитват да овладеят прокуратурата. От позицията си на вътрешен министър пенсионираният юрист атакува непрестанно и персонално главния прокурор. От отсрещната страна Рашков среща по-скоро безразличие. Вероятно, методите и средствата, които днес се използват срещу Иван Гешев, в миналото са били прилагани срещу самия Бойко Рашков. При това от същите кръгове, които днес употребяват ресурса на вътрешния министър във войната срещу главния прокурор.

През юни месец 1999 г. в-к „Капитал“ пламенно защитава Бойко Рашков, тогава директор на следствието. „След като превзе прокуратурата, управляващото мнозинство се кани да направи кръвопускане и в следствените органи. Директорът на Специализираната следствена служба Бойко Рашков се очертава като поредната жертва на кампанийно провежданата съдебна реформа. В ролята на таран този път влезе правосъдният министър Васил Гоцев, който за първи път се възползва от новото си правомощие да иска наказания за магистрати“, пише в обширен материал изданието на Иво Прокопиев. Както се казва, приликите с действителни лица и събития изобщо не е случайна. И днес Четворната коалиция иска да превземе прокуратурата, а правосъдният министър атакува главния прокурор с компромати през Висшия съдебен съвет. И докато методите са ясни, участниците същите или техните идеологически наследници, то единствено името на Бойко Рашков трябва да се смени с Иван Гешев, а „Капитал“ трябва да напише „Бой по Гешев…“. Ето защо:

„Предложението за понижаване на Рашков до обикновен следовател в СпСлС беше направено на последното заседание на Висшия съдебен съвет и по безпрецедентен начин беше засекретено. Формалният повод за липсата на публичност било обстоятелството, че искането за санкция се прави не само на базата на инспекция в следствието, но и по доклад на контраразузнаването. Шефът на НСС ген. Атанас Атанасов (днес председател на ДСБ и шеф на вътрешната комисия на парламента-бел. ред.) отказа коментар по случая. Според магистрати използването на материали от Националната служба „Сигурност“ при решаването на кадрови въпроси в съдебната система би било доста спорен прецедент. Повечето членове на ВСС били крайно смутени, когато министър Гоцев се позовал и на оперативни данни от МВР“, пише „Капитал“ преди 23 години.
Днес МВР, прави същото срещу Гешев. Очевидно събира данни срещу главния прокурор, нещо, което се явява в разрез със закона, доколкото разследването на обвинител №1 е в прерогативите на КПКОНПИ и на Специализирана прокуратура.

Тогава Рашков е уличен във връзки с разследван за убийството на Андрей Луканов бизнесмен, за което „Труд“ напомнихме. И ако тогава „Капитал“ атакува правосъдния министър за действията му срещу шефа на следствието, то днес хвали за същото настоящия – Надежда Йорданова. „Очевидно атаката на Гоцев не е солова акция, тъй като правосъдният министър не се слави с особена смелост и решителност… Внезапната медийна офанзива на Гоцев обаче лиши началника на специализираното следствие от възможност да отвърне на удара с аргументи и факти. Така в публичното пространство вероятно ще се появят предимно аргументите на враговете му (на Рашков-бел. ред.), което може да наклони везните в негова вреда на предстоящия вот на ВСС“, коментира изданието.

Вестникът посочва, че „МВР станало подозрително заради интереса на следствения шеф към развитието на делото „Луканов“ и затова оперативните работници сметнали, че той възпрепятства работата по разкриването на убиеца“. Само преди години разривът между Рашков, като директор на Националното бюро за контрол на специални разузнавателни средства и тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров стана отново заради интерес към конкретно разследване – това за фалита на КТБ. Заместникът на Рашков – адв. Георги Гатев иначе се оказа с отнет достъп до класифицирана информация, защото консултирал определени субекти, как да подават документи за проверка дали са подслушвани.

„Всъщност махането на Рашков е неизбежно, тъй като твърде много хора се борят за висши постове в съдебната система в замяна на своята лоялност. Но въпросните висши постове са дефицитна стока и преди това трябва да бъдат овакантени“, брани „Капитал“ през 1999 г. днешния вътрешен министър. „По всичко личи, че чистката ще засегне не само мен, но и моите заместници“, пророкува Бойко Рашков тогава. Ако намирате прилики с настоящата ситуация и желанието на управляващите да ликвидират спецправосъдието, това далеч не е случайно.

И още: „Въпреки предначертания залез на Бойко Рашков на съдебния хоризонт сериозен принос в преждевременната му кадрова смърт ще има и МВР. Първоначално той и Бонев (Богомил Бонев-първият вътрешен министър в кабинета „Костов“-бел. ред.) демонстрираха отлични взаимоотношения. Двамата позираха усмихнати заедно по пресконференции до края на лятото на 1997 г. Тогава шефът на НСлС изведнъж направи рязък завой, обърна гръб на вътрешния министър и застана до тогавашния главен прокурор Иван Татарчев.“ Ето как и през 1999 г., а и днес – МВР се ползва за атаки срещу магистрати. Тогава „Капитал“ осъжда това, днес го адмирира. Въпрос на конюнктура.

Пламенната защита на Рашков преди 23 години е продължена с втора статия от м. октомври 1999 г. Тогавашният състав на Конституционния съд е критикуван за решение, с докладчик съдия Неделчо Беронов (по-късно кандидат за президент на ДСБ-бел. ред.), което обявява избирането на Бойко Рашков за нелегитимно. „Конституционните съдии обаче били твърде разделени в гледните си точки, тъй като аргументацията на решението била твърде слаба. Затова магистратите решили да отложат официалното гласуване с една седмица, за да може съдията Беронов да измисли достатъчно йезуитска формулировка в подкрепа на тезата си. Крайният резултат обаче също е достатъчно оспорим“, громи „Капитал“ решението на съда. В наши дни обаче с апломб посреща решението на КС за правото на правосъдния министър да иска отстраняването на „тримата големи“ в съдебната власт. Двойният стандарт е особено видим и в друга констатация, което изданието прави тогава: „цялата каша започва от промените в Закона за съдебната власт, с които СДС разпусна стария ВСС и избра нов, но излъчвайки парламентарна квота с гласовете на своето мнозинство. Разформироването на правосъдния кадрови орган беше чисто конюнктурен и политически акт, който обаче беше узаконен с обтекаемо решение на конституционните съдии. Сега дванайсетте топюристи постепенно влизат в капана на своите непоследователни ходове и предизвикват серия от сътресения в съдебната власт“.

Днес същите тези кръгове, които преди 1999 г. разпуснаха съдебния съвет, зоват същото да се направи и с настоящия състав на кадровия орган. Настояват още да се променят така правилата за избор на членове на ВСС, щото парламентарното мнозинство да си осигури превес в бъдещия състав на съвета. Тогава изданието на Прокопиев критикува тази политическа намеса, докато днес я пропагандира.

Забележително е, как опитът на тогавашните властници да извадят Рашков от съвета, е коментиран от „Капитал“: „По всяка вероятност крайният резултат от скандала с отстраняването на Бойко Рашков ще бъде крупен международен скандал, след като се стигне до абсурдната ситуация самият шеф на следствието да се жалва от репресии в Страсбург“. Само преди два месеца ръководството на прокуратурата изпрати писмена позиция до европейските институции, с която ги информира за натиска над съдебната власт. Този натиск обаче не е „крупен международен скандал“, а писмото на главния прокурор и заместниците му бе обявено дори за донос.

Съпоставката между случилото се през 1999 г. и случващото се в последните две години и особено в последните седмици ясно разкрива първопричината за неслучилия се справедлив преход и най-вече за недоверието на обществото към правосъдната система. И тогава и днес едни и същи хора правят „съдебна реформа“. Но зад това клише целят единствено да сменят върховете на съдебната власт. И вместо Рашков тогава, а днес вместо Гешев, да сложат свои хора начело на разследващите органи. Липсват каквито и да е принципи, видно е и от летописците, които в една ситуация са срещу „чегъртането“ на магистрати, а в следващия миг пледират за чистка в същата тази система. Защото „Бой по Рашков…“ през 1999 г. си е едно към едно „Бой по Гешев…“ през 2022 г., нищо, че се опитват да ни убедят в противното.

Източник: Труд

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.