Експанзията на Китай: Как Пекин колонизира цели държави, докато САЩ и ЕС протестират срещу робството

0

Китай започна своята експанзия и продължава да се разраства

Докато ЕС, САЩ и Британия водят война с расизма и се извиняват на бившите си вече колонии, че преди векове техните основатели са ги завладели, една друга държава в света налага нова форма на робство и контрол. Тихо, бавно и неумолимо. Китай. Експанзията на страната започва да става все по-видима, а десетки държави в света попадат под нейния радар.

В анализ за „Дейли мейл“ Едуард Лукас обяснява, как и по какъв начин Пекин успява да преобрази картата на света. Поредния пример е Барбадос, която преди броени дни стана република, отказвайки да остане част от Британската общност и да признава кралицата за свой формален държавен глава. По-важното обаче, че е независимо от загубата на монарха, западноиндийският остров получи император. А именно – доживотният лидер на Китай Си Дзинпин.

1. Червеният дракон

Последните десетилетия Китай започна да набира скорост – евтино производство, масово преместване на фабрики в страната, улеснен износ за цял свят и най-важното – неизчерпаема работна ръка. Всичко това обаче малко по малко започна да превръща страната в икономически и финансов лидер. Не само в Азия, но и в цял свят. И изведнъж червеният дракон се превърна в сила, с която всички се съобразяват – не само в Азия, но и в ЕС, САЩ и дори Русия.

2. В хватката на китайския тигър

Политиката на Китай изглежда безобидна, но само на пръв поглед. Си Дзипин вярва в еднопартийната система за управление /На Пекин не са нужни други партии/, едноличната власт /Президентът е достатъчен, за да води държавата/, а правата на човека и върховенството на закона са на второ място след националния интерес. Западът, настоява той, е обхванат от икономически, политически и културен упадък, пише още „Дейли мейл“. Фокусът на вниманието обаче не са силните европейски държави, нито западните страни, които имат стабилна икономика. Вместо това Пекин се насочва към бедните страни от Африка, изоставащите държави от Азия, тихоокеанските и атлантическите островни държави около Екватора и разбира се бившите колониални държави, които в стремежа си да се обявят за „независими“ лесно стават жертва на политиката на Пекин за световно господство.

Китай стартира масова експанзия сн. Уикимедия
Китай стартира масова експанзия сн. Уикимедия

Инструментът е един и много ефективен – пари. 287 000 души, които живеят в Барбадос, са само последните пионки в полезрението на режима в Пекин като част от неговата непоколебима политика на световно господство.

Топли думите и парадността на церемонията, отбелязваща прехода на Барбадос към република, на която присъстват, както истински кралски особи, така и световна звезда в лицето на поп звездата Риана, може да създават илюзията, че островът е свят, оставен далеч от безмилостното геополитическо съперничество.

И все пак събитията в Барбадос са резултат от постоянно нарастващото влияние на Китай върху част от планетата.

Докато глобалното, политическо и икономическо влияние на САЩ, Великобритания, Франция и Русия намалява, Китай тихо и търпеливо запълва празнината – и бавно поглъща цели държави.

3. Сенчестия път на коприната

Това е най-добре илюстрирано от инициативата „Един пояс, един път“, от която е видно, че Китай финансира големи инфраструктурни проекти в Азия, Африка и Централна Европа при привидно примамливи, но доста тежки наказателни условия. Поуката от Барбадос е, че най-голямата мишена на дракона е Британската общност.

Основното оръжие на китайските империалисти, по ирония на съдбата, като се има предвид упоритата им привързаност към комунистическото кредо, са парите.

 

В бедните страни, които не могат да сключат изгодна сделка с богатите държави, парите на Китай носят влияние. Разходите включват 5 милиарда британски лири в пет карибски държави от Британската общност: Барбадос, Ямайка, Бахамските острови, Антигуа и Барбуда и Тринидад и Тобаго.

Остров Ямайка отдавна е в криза, а ликвидирането на престъпността е основната причина властите да се възползват от китайски „инвестиции“ в размер на 2 милиарда британски лири.

Китай дарява още оборудване на военните и полицейските сили на Ямайка. Той е изградил мрежа от „културни центрове“, предлагащи езиково обучение и други съоръжения. По време на пандемията Covid-19 изпрати тестови комплекти, маски и вентилатори.

Пакистан, ядрено въоръжена нация с над 200 милиона души и вторият по население член на Британската общност, сега е един от най-близките съюзници на Китай.

Си Дзипин сн. Уикипедия
Си Дзипин сн. Уикипедия

Китай също така усърдно ухажва Нигерия, третата по големина страна в Африка (213 милиона население).

През 2019 г. Гвиана – бивш член на Британската общност – стартира системата за безопасен град в столицата си Джорджтаун, използвайки оборудване, проектирано от спонсорирания от Пекин телекомуникационен гигант Huawei. Това включва технология за разпознаване на лица от вида, използван за потискане на уйгури и други мюсюлмани в Западен Китай. Подобна технология се използва в Доминикана.

Китай също така създаде военен колеж на Намибия и обучава войници от Шри Ланка. Други страни от Африка, които получават китайско военно обучение са Камерун и Руанда, както и Гвиана в Южна Америка. Китай обучава паравоенната Национална младежка служба на Кения и спонсорира „политико-военно училище“ в Уганда.

На последното заседание на ООН 53 държави, повечето от които формално са членове на Британската общност, подкрепиха Китай. Интерес към финансовата мощ и политика на страната започва да проявява и Нова Зеландия. Сърцето на Европа – централната част на континента и Балканите също са обект на китайски интереси. Неслучайно Турция и Русия в момента се обединяват, за да отслабят хватката на империята, която заплашва тяхната собствена сфера на влияние. И докато България все още изглежда недосегаема в здравата хватка на Вашингтон, то Атина определено поддава. Северна Македония също, както и Белград.

"Един пояс - един път" - или една глобална империя - Китай сн. Flickr
„Един пояс – един път“ – или една глобална империя – Китай сн. Flickr

По всичко изглежда, че върховният лидер на Китай Си планира глобалния обхват на страната си и изгражда „империя, над която слънцето никога не залязва“.

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.