Как репресиите на Русия към социалните мрежи доведоха до закриването на техни собствени уебсайтове по погрешка

Гласувайте за статията

Това звучи като комедиен сюжет, но за руските чиновници няма нищо смешно.

След като предприеха действия срещу гиганта в социалните мрежи Twitter за това, че публикува антикремълско съдържание, държавата неволно свали от интернет и част от правителствените си сайтове.

Правителствените сайтове kremlin.ru и government.ru излязоха офлайн на 9ти март, както и страниците на държавната агенция за интернет цензора и министерството на икономиката – в крайна сметка намерението бе да се „забави“ Twitter.

Огромните грешки са в следствие на вътрешни неразбории носят огромен риск да вбесят президента Владимир Путин, за когото също се заявява, че не гледа с добро око на провала с Twitter.

 

Историята зад спора с Twitter

 

До момента Русия и Twitter никога не са се радвали на особено приятелски отношения, а самият раздор се появява след като Twitter не успява да премахне съдържания, които са насочени към подкрепата на опозиционера Алексей Навални, който понастоящем е арестуван от върховния лидер на Русия и срещу когото бе извършен атентат с Новичок миналата година.

Русия е много добре позната с презрението си към чуждестранните уебсайтове, а самият Путин в миналото е наричал интернет „творение на САЩ“. Законите в Русия забраняват и блокират сайтове за залози в интернет, като развлекателните онлайн казина; изисква от търсачките да изтрият някои резултати от търсенето; и дори принуждава услугите за размяна на съобщения да споделят ключове за криптиране – така че войната със социалните мрежи не е изненадваща.

Тя е част от грандиозния план на правителството да постигне това, което нарича „дигитален суверенитет“, при който получава повече контрол над социалните мрежи и заглушава бунтарите. Такъв твърд подход естествено води до множество критики в международен план и формиране на протестни движения, оглавявани от феминистката пънк-рок група Пуси Райът (Pussy Riot).

Забавянето, което имаше обратен ефект

 

Напрежението достигна своя пик на 9ти март, когато държавния регулатор на Русия, Роскомнадзор реши да сложи прът в колелото на Twitter. Целта бе да се забавят сървърите и да се използва нова технология, която да блокира видео споделянето в сайта от всички краища на страната. Всички мобилни потребители са изпитали затруднение да се свържат с платформата, както и около 50% от притежателите на настолни компютри.

За голямо съжаление на властите, това действие много бързо се обръща срещу тях. Внезапно притежаван от Кремъл уебсайт се срива, заедно с няколко други правителствени сайта. Прокремълските наблюдатели побързват да обвинят за това прекъсване САЩ, като твърдят, че това е кибератака — конспирация, която много бързо се разпространява след като президента Байдън е декларирал, че ще се бори с руските кибератаки.

Истината обаче скоро излиза наяве. Русия признава, че проблема всъщност е вътрешен, обвинявайки в неизправност рутер на доставчик и отричайки външна хакер атака.

Въпреки че признанието е откровено, то може да бъде възприето и като опит от страна на Русия да не накърни репутацията си изглеждайки като лесна мишена за хакерите в това напрегнато време от гледна точка на кибер сигурността.

Други сайтове, които са с мишена на гърба

 

Twitter е само една от петте платформи, които са застрашени от действия от страна на държавата за това, че позволяват публикуването на антикремълско съдържание, като международните наблюдатели изпитват страх, че интернет ще бъде забранен по начин, подобен на този в Китай.

Google и Facebook, заедно с Twitter, са изправени пред глоби на стойност 4 милиона рубли ($54,000) за всяко едно от трите съдебни иска, които руските власти са завели срещу тях. TikTok и Telegram са други два сайта, които са обект на съдебни дела с по-скромни искове, като втория уебсайт получи разрешение за използване в страната едва миналата година, след като бе забранен за продължителен период от време.

Делата са насрочени за изслушване на 2ри април, а изхода от тях е от изключително значение за определяне на бъдещата ролята на чуждестранните платформи в Русия. Мнозина се опасяват от „репресия в китайски стил“, ако Кремъл спечели делото си, въпреки че други вярват, че това може да навреди на правителството точно толкова, колкото и въпросните уебсайтове.

Обидното съдържание се върти около публикации, насърчаващи децата да участват в протестите в подкрепа на Алексей Навални – определено противоречива тема, но не и такава, която противоречи на правилата и условията за използване на платформите.

 

Част от странна тенденция

Русия не е единствената страна, която има проблеми със западните социални мрежи. Правителството на Китай забрани Facebook и Twitter през 2009 г., позволявайки на местни сайтове като WeChat и Sina Weibo да пожънат успех и да заемат пазарната ниша, като същевременно затегна регулациите, свързани със социалните мрежи още повече.

Наскоро Индия заплаши Twitter със съдебни действия, след като сайтът разреши съдържание, подкрепящо протестите на фермерите срещу правителството. Това доведе до незабавен отговор от страна на уебсайта, премахвайки над 500 профила, но само в Индия, а следите все още могат да бъдат видяни извън страната. Мерките едва ли ще бъдат достатъчни, за да задоволят исканията на правителството, въпреки че Twitter твърди, че спазва ключовите закони за „свободата на словото“.

Тези скорошни събития сигнализират за по-широка тенденция на онлайн конфликт между гиганти от типа на социалните мрежи и страни, които не са част от Запада, където културните вярвания и правните системи често се сблъскват. Това, което лесно се приема в САЩ например, може да не е позволено в Китай, или обратното.

Геополитически фактори като търговската война между САЩ и Китай и продължаващите опасения от руска кибер намеса означават, че репресията върху Twitter няма да е последният път, когато чуем за този тип противоречия.

 

Коментари чрез Facebook

коментара

loading...

Разкрития.ком препоръчва и:

Няма коментари

Добавете коментар