Новата ледникова епоха вероятно ще е значително по-дълга от предишната
Учените направиха прогноза за бъдещето на Земята, която е повече от страшна. Група изследователи прогнозираха, че суперконтинентите – онези гигантски сухопътни маси, от които са възникнали настоящите континенти, могат да се появят отново на Земята в рамките на 200 милиона години. Това обаче ще промени драстично климата на нашата планета, пише "Дарик нюз". [caption id="attachment_652492" align="aligncenter" width="300"]
Новата ледникова епоха вероятно ще е значително по-дълга от предишната[/caption] Статия в „Live Science“ описва тази визия за далечното бъдеще на Земята, обявена на 8 декември на годишната среща на Американския геофизичен съюз (AGU). Според учените възможните сценарии са два. От една страна, в рамките на 200 милиона години почти всички континенти ще влязат в северното полукълбо, докато Антарктида ще остане сама в южното полукълбо. При втория сценарий, който ще се случи след 250 милиона години, около екватора ще се образува суперконтинент, който ще се простира в северното и южното полукълбо. И в двата случая изследователите разчитат на топографията на суперконтинентите, за да предскажат въздействието на сценариите върху глобалния климат. Най-неочакваната констатация от техните прогнозни модели е, че световните температури в свят с планински суперконтинент в северното полукълбо, може да означава дълбоко и дълготрайно замразяване, невиждано досега на Земята. Това сочат учените, участвали в сбирката на AGU. Майкъл Уей, физик от Института за космически изследвания на НАСА “Годард“ в Ню Йорк и водещ автор на изследването смята, че снегът и ледът на този северен суперконтинент ще създадат постоянно покритие над Земята през летните и зимните месеци. Образуването на този суперконтинент може да доведе до ледникова епоха, която ще бъде значително по-дълга от предишната на Земята, за период от около „100-150 милиона години“.
Континентите, които познаваме днес, не винаги са били такива
Ако прогнозата на този модел бъде изпълнена, животът на Земята, какъвто го познаваме, би бил в опасност. Тази промяна обаче би могла да доведе до появата на други видове, които ще се адаптират, за да оцелеят в тези нови климатични условия. Земята е преминала през множество етапи. Континентите, които познаваме днес, не винаги са били такива. Майкъл Уей обяснява, че през последните 3 милиарда години планетата е преминала през множество периоди, в които континентите са се струпали заедно, за да образуват суперконтиненти и след това са се разпаднали. Последният такъв суперконтинентт е бил Пангея, който е съществувал преди 300 милиона години до 200 милиона години. Той е включвал в себе си сегашните Африка, Европа и Америка. Преди това е имало суперконтинент Родиния (от 900 милиона години до 700 млн. години преди нас), и Нуна, образувана преди 1,6 милиарда години и разпаднала се преди 1,4 милиарда години. В допълнение към тектониката на земните плочи, друг параметър, който Уей и неговият екип са взели предвид при разработването на своя прогнозен модел, е, че след 250 милиона години Земята ще се върти малко по-бавно, отколкото сега. „Скоростта на въртене на Земята се забавя с времето – след 250 милиона години в бъдещето, продължителността на деня се увеличава с около 30 минути. Затова го включихме в модела, за да видим дали това би имало някакъв ефект “, заявява Уей. Според изчисленията на учените слънцегреенето ще стане по-силно след 250 милиона години, "защото слънцето постепенно става по-ярко с времето", твърди Уей, пише blitz.bg.
Коментирай