Балканската Атландита – островът, за който дори не сте и подозирали, че съществува

Гласувайте за статията

Ада Калех – балканската Атлантида

Наричат го „балканската Атлантида“. Остров, който събира на едно място граждани от редица балкански държави. И е разположен само на 60 километра от границата на Сърбия, България и Румъния. Водите на Дунав мият бреговете му, той е център на една интернационална общност и през вековете процъфтява. Ада Калех е място, за което може би дори не сте и чували. Но неговата история е толкова необикновена, че не можем да не ви я разкажем.

Само на 60 километра от границата между Сърбия, България и Румъния, сред водите на река Дунав, край местността „Железни врата“ се формира остров. През вековете той носи много имена дадени му от различни народи – Саан от тевтонските рицари, Уш-Орсов Сзигет – от унгарците, Инсула Орсовеи от румънците, Пориза от италианците и Ада Калех от турците.

Последното си име получава по време на османското робство, когато цяла Източна Европа попада под властта на полумесеца и ятагана. Интересно е, че през вековете той е владение на Хабсбургите и Австрия, които го отвоюват от турците, а след това те си го връщат обратно. Там е построена крепост на австрийските владетели, по-късно и турските власти строят друга, докато през 1913 година Унгария не го анексира. През 1931 година преди Втората световна война той е даден на Румъния. Малко по-късно румънския крал Карол II освобождава населението от данъци, превръщайки острова в истински Елдорадо,  пише tocka.com.mk

Това буквално превръща островът в истински рай. Тук се строят хотели, вили, хиляди туристи посещават мястото. Островът се превръща в оазис за богатите и процъфтява. А дом тук намират жители от България, Босна, Турция, Албания и други. Неслучайно е наричан „Ориент в сърцето на Европа“.

Ада Калех - балканската Атлантида сн. You Tube

Ада Калех – балканската Атлантида сн. You Tube

След края на Втората световна война, Румъния става комунистическа и островът се превръща в ябълка на раздора между Югославия и Букурещ. Краят обаче настъпва, когато Георг Георгиу – Дей подписва договор за потапяне на острова, заради строеж на ВЕЦ през 1964. До 1968 година всички жители го напускат, а през 1971 година той е окончателно потопен.

Коментари чрез Facebook

коментара

loading...

Разкрития.ком препоръчва и:

Няма коментари

Добавете коментар