Нешка Робева с ужасяващи разкрития за болестта си и „помощта“ на лекарите! (виж тук)

Нешка Робева се е нагледала на какво ли не в болницата
0

Нешка Робева е потресена от отношението към болните в България!

Великата Нешка Робева преживя тежко заболяване през последните месеци. Предизвикано от нелекуван грип, то я хвърли в болница. Където треньорката на златните ни момичета се нагледала на ужасии. Ето какво разказа самата тя:

Нешка Робева
Нешка Робева се е нагледала на какво ли не в болницата

„Приятели, започнах да пиша преживяванията си около злополучното ми боледуване, не защото имам нужда да се оплача или потърся съчувствие.

Искам и имам нужда да пиша, защото именно това боледуване ме сблъска с „реформираната“ ни здравна система и по- специално с нещото, в което чрез хиляди машинации и въпреки съпротивата на най-свястната част от лекарското ни съсловие, бездарните ни алчни и поддакващи /пред големия брат/ във всичко политици, успяха да превърнат хуманната медицина…

Пиша за „Токуда“, където безспорно работят високо квалифицирани специалисти, но където на входа те посрещат не с въпроса, „Как сте, с какво можем да помогнем?“, а с „Имате ли пари, можете ли да платите?“ За каква хуманност и за какви пет лева става въпрос?

Ако администраторите в „Токуда“ бяха разбрали, че имам допълнително здравно осигуряване, чрез което мога да платя VIP стая, дали щяха да ме прехвърлят един на друг?

При една жена на моята възраст, с доказана находка в белия дроб и силен възпалителен процес, с температура над 38,5, едно връщане и преглед след ден, можеше да се окаже фатално… Така, както при много от случаите се оказа…

По-късно жената, с която бяхме заедно в болничната стая, ми разказа как в 11ч.през нощта, млада майка с тримесечно бебе на ръце, с висока температура, моли да й бъде оказана помощ в същата болница… Отпращат я с обяснението, че няма места…

А тя до този момент е обиколила 4 други болници, където също не е имало места… „Поне й казаха, къде са другите три, които все още не е посетила… А те бяха в различните краища на София“. Мислех си за ужаса на тази майка… Ужаса, безпомощността и отчаянието… Затваряме болници… А няма места?!

Попадала ли ви е някога статистика за детската смъртност? А съпоставка с онази омразна и за всичко виновна система? Обзалагам се, че не.

Няма и няма да има, защото съпоставката няма да е в полза нито на реформаторите, нито на реформата, нито на търговските дружества, в които превърнаха болниците, нито на търговците, в които превърнаха една част от лекарите, принуждавайки ги да забравят, че са полагали клетва…

Така, отказвайки се и заклеймявайки всичко предишно, дори да е било добро, защото имахме наистина добро здравеопазване, стигнахме до тук… Където и когато човешкият живот не струва повече от няколко хартийки…

А дали сега младите медици полагат клетва? И ако да – защо? Искам да пиша и ще пиша най-вече за онези – другите – за които Бог е рекъл да лекуват и те го правят.

Защото да бъдеш лекар не е еднозначно с това да упражняваш тази професия Да бъдеш лекар е дар от Бога… Да си лекар е призвание… Искам да пиша за тях, защото това боледуване ми даде възможност да се докосна до онези Лекари – истинските, а те съвсем не са малко…

И лекуват въпреки, че са постоянно обругавани и сочени с пръст, за да се прикрият зад гърбовете им истинските престъпници, съсипали българското здравеопазване.

Искам и ще разказвам за онези лекари, които няма да се поколебаят да вземат детето в кабинета си, които не забравят дълга си, които няма да чуете да се оплакват от обидното отношение към тях и още по-обидното, стигащо до подигравка заплащане.

Искам и ще пиша за онези, за които Бог е рекъл да лекуват… И те го правят… Без да се замислят има или няма места в болницата… За онези, които спасявайки другите, подлагат на непрекъснат риск своето здраве и живот… Които не питат болния има или няма пари, а го лекуват… Има, все още има такива лекари… За наше щастие…Ще пиша за тях…

И когато искам да се посмеем, по-точно да се надсмеем над моя типично ганьовски бабаитлък, си мисля, че мога да помогна, както се казва в оная хубава народна мъдрост „Казвам ти дъще, сещай се снахо“… Защото от немарливост и загледани в „неотложните“ си задължения, си отиват млади хора…

И за да бъда до край ясна, моето дълбоко и искрено убеждение е, че на такива, като мен, не бива да се отпускат средства от здравната каса. Такива, като мен, които не са до толкова невежи, че да не знаят какво вършат, трябва сами да плащат за глупашката си самонадеяност, докарала ги до подобни ситуации…

Ще пиша приятели, защото в моето болестно преживяване имаше и много комични и много интересни моменти… Имаше знаци, които ние често подминаваме или тълкуваме, както ни е удобно за момента…

Ще пиша с мисълта, че мога и искам да кажа нещо важно… А ако с това помогна на някого и в нещо, ще си кажем на чист български език: „Берекет версим“ До следващия път, приятели…“, трогна с изповедта си Нешка Робева.

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.