Калин Терзийски се поклони пред великата Нешка Робева!

Писателят Калин Терзийски "падна на колене" пред голямата Нешка Робева. Той се преклони пред нея, таланта и огромния труд, който е положила за последния си спектакъл. Авторът, който е пресъствал в залата и е изгледал шоуто до последната минута, изля душата си в мрежата: [caption id="attachment_575515" align="aligncenter" width="300"]Калин Терзийски Калин Терзийски се поклони на Нешка Робева[/caption]

"Нешка Робева е велик човек, ако сте забравили, бихте могли да си припомните, като гледате новия и спектакъл "Има такова шоу".

Аз съм извънредно скептичен човек, а докато го гледах - изпитах едно особено...направо неочаквано, истинско, мило и дълбоко чувство... Не точно гордост, а някак си - може би радост и вълнение, че съм българин. Изключително рядко за мене чувство. Моята горчива и строга критичност винаги ми е пречела да го изпитам. Думата е Сънародник. Почувствах се щастлив сънародник с толкова много възхитителни хора, които тая прекрасна Нешка дирижира в един огромен и шарен спектакъл. Всичките ми идиосинкразии, всичките ми инфантилни защити срещу това и онова, което без да се замислям, съм приемал като "чуждо", които са ми служили (дадох си сметка) да се самоопределям... Подобно на малко селянче, попаднало в града и защитаващо се от всяко влияние, разграничаващо се от "другите" чрез мнителност и невъзприемчивост (ето така цял живот никак не можех да приема народната музика и гледах на нея с насмешка)... Всички тези непоносимости и надменности се стопиха! Гледах и възприемах всичко. Попивах го, вече не изпитвах това горчиво негодувание, което казва: Това не е моята музика, това не е моето изкуство, това не е моето забавление това не е моето интелектуално... дрън дрън дрън и тям подобни претенции. Всички претенциозности се разтопиха. И аз приемах. И се чувствах по някакъв особен начин едновременно благ и облагороден. Избавен от детинския гняв и нетърпимост. И ... Песента на Лили Иванова на която танцуваха момичетата на Нешка ми харесваше също така, както и акробатите, както и етно-пънка направен от монголец и турчин, както и народните песни, както и коледните песнички, както и мощната класическа музика, както и народните танци, изпълнени с невероятна сила и майсторство. Приемах и попивах, и си казвах: Като че ли само трудът има значение, само тоя величествен и страшен, упорит труд, който прави хората така красиви. Стиловете, модите, претенциите, пристрастията, политиките, вкусовете - това са дреболии, суета, просто суета...Трудът, трудът, трудът... Прекрасна Нешка!", преклони се пред нея Калин Терзийски.