Милена Фучеджиева взриви потребителите в мрежата преди часове!

Писателката Милена Фучеджиева изригна с много силен, но истински пост в мрежата. С който разтърси не само реалните, но и виртуалните си приятели. И показа, че вече й е писнало да търпи и да понася неправдите в живота си. Ето какво заяви тя: [caption id="attachment_553864" align="aligncenter" width="300"]Милена Фучеджиева Милена Фучеджиева изригна[/caption] "Какво ни кара да излезем извън зоната ни на комфорт и да кажем "не може повече така" - лъжата и подмяната. Аз съм решила за себе си, че след летните протести през 2013 повече никога няма да се занимавам с политика. Но дори и да застанеш срещу статуквото и цензурата на едно предаване като библиотеката, пак влизаш в политика. Ясно осъзнавам основата на омразата към мен - баща ми. Да, не съм дъщеря на Димитър Димов и към мен специалното отношение е с обратен знак. Извинила съм се нееднократно за неща, които не са моя вина, държа се почтено в личен и професионален план. Отхвърляла съм всякакви корумпиращи предложения, избирайки по-трудния път. Това обаче предизвиква още по-голяма омраза, защото се превръщаш в огледало в което се оглеждат много хора и изведнъж не се виждат като умни и красиви. С гордост мога да кажа, че съм продукт на една изключителна работна и социална школовка. Тя не е натфиз, нито су, нито нов български университет. Тя никога не може да се получи в тези институции. Тя е Америка, Лос Анджелис, Бевърли Хилс, Кевин Паркър - човекът, който ме научи да не падам никога по гръб, шефът ми в Ел Ей.

Липсва ми ароматът на лукс, липсва ми Бевърли Хилс, липсват ми скъпоценните камъни, липсва ми реда във всичко, тропическите растения, слънцето, искрящото небе, животът в къща на тиха улица.

Липсва ми хуморът на Кевин, чувството за сигурност, което имах там, липсват ми страшно много неща от Америка. Там пък ми липсваха неща от живота ми тук, които сега ме изпълват със смисъл. Човек трябва да умее да затваря врати. Своите внимателно, оставяйки някои полуотворени, други да ги затваря с шут без да го интересува дали от другата страна ще има счупени носове и зъби, и да знае, че вратите не свършват. И те са създадени от силата, която те оставя моментно без изход за да откриеш вратата, която ти трябва. "Не се гаси туй що не гасне" е едно от най-силните изречения в българската поезия. Поводът е краят на руско-турската война, въпреки че то важи за всичко. Асолютно всичко. И е добре тези, които смятат, че могат да гасят чужда светлина в литературата - а и където и да било другаде - да не го забравят. И елипсата от Бевърли Хилс до Вазов Е постижима", взриви с думите си Милена Фучеджиева.