Защо Каталуня, Ломбардия и Шотландия искат независимост точно сега?

Отцепването на Каталуня от Испания, амбициите на Ломбардия да се отдели от Италия и желанието на Шотландия да стане независима от Великобритания предизвикаха всеобщи тревоги. На първо място разпадането на Европа е процес, който може да се окаже с непредвидими последици в една толкова критична ситуация като войната в Сирия, която оказва влияние върху целия континент. На второ място — октоподът Ислямска държава, който сее хаос и паника из цял свят. И на трето място — обособяването на малки държави със съмнителен международен авторитет, които сякаш рискуват прекалено много, заради една празна идея.

Въпросът е защо сега?

Някога Ленин пропагандираше падането на империализма, а по-късно демократите се обявиха срещу комунизма. Днес самата демокрация, която все повече се превръща в технокрация е на път да се срине. А причините са многобройни. Пол Мейсън от "Гардиън" прави обстоен анализ на ситуацията. Политическия анализатор твърди, че според него финансовото утвърждаване на един или друг регион го тласка да потърси независимост от централната власт. "Ако Барселона не бе толкова известен технологичен, икономически, финансов и туристически център, отцепването на Каталуня нямаше да се осъществи толкова лесно. Областта е финансово стабилна, чувства се сигурна и в същото време се бунтува срещу социалната несправедливост спрямо нейните граждани. Корупцията е друг проблем, който съществува по-високите етажи в Мадрид и в цяла Европа. Заради което те стигнаха до извода, че е по-добре да се отцепят", пише той. [caption id="attachment_532437" align="aligncenter" width="300"]Защо Каталуня се цепи сега от Испания и къде е България в Европа? Защо Каталуня се цепи сега от Испания и къде е България в Европа?[/caption]

Национална независимост и социална справедливост

По думите му, желанието за самоопределяне и правото на независимост, което дават чл. 1 и 2 от хартата на ООН в момента се използва като маша в ръцете на тези малки региони. "За тях националното самоопределяне е равносилно на социална справедливост. На гражданите в тези общности им е писнало да бъдат изтиквани извън вниманието на централната власт и решават, че е по-добре да вземат властта в собствените си ръце. Въпросът  "А след това?" тях не ги занимава. Те просто искат да се откъснат от икономическите трудности и расовата поляризация. Зад идеята за независимост просто стои желанието за социална справедливост". С други думи - обществата в областите, готови да воюват за автономия в Европа, искат по-високи доходи, по-ниски данъци, по-големи социални блага. Това, което иска и нашето общество. "Шотландия иска да остане в ЕС, за разлика от Лондон. Затова е готова да се отдели като независима държава, само и само да продължи да се ползва с привилегиите, които имат членовете на общността. Това няма нищо общо с националната идентичност — тази идеология се използва само като проформа, за да се оправдае един акт", допълва още Мейсън.

Бунтът на технократите

Според него технологично развитите общности се чувстват по-уверени и по-сигурни в себе си. За тях е по-лесно да се включат в глобалното общество, макар да говорят друг език, да имат различна култура и религиозни вярвания. "Причината да се отделят, е, че са се оказали в периферията на централната власт. В същото време са успели да се консолидират, да изградят една субурбанизирана общност, която разполага с достатъчен финансов ресурс, за да се развива самостоятелно", добавя още той. По думите му, това е причината Венето и Ломбардия да искат фискална независимост извън централен Рим, а Шотландия да говори за отцепване от Лондон. По същия начин и Ирландия иска да се обедини, разделяйки се окончателно с влиянието на Англия върху тях. Това е и мотивът на жителите на Нова Каледония да чакат толкова упорито референдума за пълна независимост от 2018 година. Те се чувстват достатъчно независими да го направят. И затова дружно гласуваха за Марин Льо Пен на президентските избори. Но победата отиде при Макрон, а ситуацията коренно се промени след това. Според Мейсън, разпоредбите в ЕС грубо погазват хартата на ООН за правото на самоопределяне и национална идентичност на всяка общност. Въпреки че общността има клаузи, които дават право на общности в страните да решат сами какви искат да бъдат, това право беше отказано на Каталуня и Шотландия, когато поискаха независимост. За никаква независимост не може да става дума и в източните провинции на Украйна. Всъщност именно Киев сложи началото на този опасен процес, чийто край може да бъде изключително рисков.

Къде е България?

Въпреки че Мейсън не споменава България в статията си, страната ни е на кръстопът между Европа и Азия. А подводните течения, които преминават през нея изглеждат незначителни на фона на случващото се в Западния свят. Но в същото време са много опасни. Тихата и почти невидима радикализация на ромското население, приобщаването му към една форма на ислям, която няма нищо общо с проповедите в джамиите, започва да дава своите плодове. Свободното преминаване на мигранти през страната ни — някои от които свързани с терористични организации, също оставя своя отпечатък върху обществото.

Българският модел

Българският модел е огледало на тезата на Мейсън, че обединените около един силен урбанистичен център общества преуспяват, докато изтласканите в периферията се чувстват изолирани и правят опити да се самоопределят към друг подобен. Иначе казано — докато в София всичко се развива и сякаш расте от ден на ден все по-добре, в области като Видин, Враца, Пазарджик, Силистра, Добрич, Кърджали, Сандански, Елена, Твърдица и други,  нещата бавно вървят надолу. Едно от решенията е подкрепа и развитие на по-бедните региони с всички възможни средства. А инструменти има много - изграждане на индустриални центрове, осигуряване на условия за заселване, работа и прехрана на гражданите в тези райони. А също така и осигуряване на по-добри условия за здравеопазване, образование и живот там.  Ефективното интегриране на безработните и неграмотни общности на трудовия пазар също би било от полза. Много от тях се превърнаха в социални търтеи, които живеят само и единствено от държавни помощи.  А в същото време не се ангажират достатъчно активно на трудовия пазар. Мотивът - неграмотни сме, няма работа за нас! Всеки стимул за развитие на икономиката на тези региони би се оказал още една брънка в утвърждаване на влиянието на централната власт върху тях. България не е нито Китай, нито Русия, така че подобни действия бързо биха сложили край на радикализацията у нас.