Русия и Китай се треса след смъртта на Ислам КаримовРусия и Китай
се треса заради смъртта на президента на Узбекистан. Смъртта на Ислам Каримов, президента на Узбекистан, сериозни притесни Русия и Китай, които внимателно следят кой ще го наследи. Най-големият проблем с държавите, които са класифицирани като "диктаторски", възниква, когато диктаторът умира, защото истински наследник обикновено няма. Поне два пъти повече време е необходимо да изчезне култа към личността, който "доживотните президенти" в продължение на десетилетия са строили, така че наследникът е изправен пред почти невъзможна мисия да продължи, там, където е спрял неговия предшественик. Това може да се случи и в Таджикистан и с президента Рахмонов и в Казахстан с Назърбаев. Това, което най-много безпокои Русия и Китай, е дали след смъртта на Каримов, Узбекистан ще остане стабилна страна. Защото тази държава служи като своеобразна буферна зона и граница с Афганистан, където има ислямски екстремизъм, на чиято територия действат талибани, но и Ислямска държава. С оглед на това, че Афганистан практически представлява коридор до "Сърцето на света", от етерично стратегическо значение за стабилността в региона е този тунел да остане затворен. В противен случай е възможна вълна от терористи на север, така че терористичните атаки в Узбекистан, но и в Русия, биха станали ежедневие. Загрижени погледи идват и от Пекин, който налива милиарди в Централна Азия заради новия път на коприната — търговски маршрут, който свързва Европа с Китай. Маршрутът преминава през Узбекистан, поради което тази страна е тясно преплетена с Китай. Узбекистан от друга страна още през 2001 година става част от Шанхайската организация за сътрудничество, заедно с евразийската политическа, икономическа и охранителна организация начело с Китай. През следващата година, Ташкент става център на RATS — Регионална антитерористична структура, постоянен орган на Шанхайската организация. Това е стратегически ход на Китай, който по този начин защитава своите огромни инвестиции в тази страна. Най-голямата от всички със сигурност е 300 километровото жп тунел Камчик, ключов инфраструктурен проект на "Пътя на коприната", който, преминава през Узбекистан. Освен това, най-голямата страна в Централна Азия е и голям износител на суровини за Китай, преди всичко на уран, природен газ и злато. Освен това, Узбекистан би трябвало да се превърне в "допълнително удължение на ръката на Китай". Официален Ташкент е ключов момент и от газопровода на Централна Азия — Китай, с оглед на това, че всичките му три линии преминават през узбекска територия. Годишно, през този газопровод в Китай идват 55 милиарда кубически метра газ, т.е. 20% от общото потребление в тази страна. Борбата за власт е вече в ход сред узбекистанския елит, който конвулсивно се бори за надмощие в официален Ташкент, което не е учудващо. Узбекистан е най-важната държава в Централна Азия, с огромен потенциал и най-висок демографски растеж на континента. Земята е четвърта в света по запаси на злато, десета по резервите за уран, с големи запаси от газ и петрол, а и един от най-големите производители на памук. За наследник на Каримов първоначално се спрягаше неговата по-млада дъщеря Лола, но изглежда, че тази вероятност е минимална. Освен това, предаването на властта от поколение на поколение е специалност само в Северна Корея. Освен Лола Каримова, като възможни наследници се споменават и двамата близки сътрудници на Каримов: Шевкат Мирзияев, който е премиер от 2003 г., и икономическия магьосник и и същевременно първия заместник на премиера, Рустам Азимов. [caption id="attachment_492165" align="aligncenter" width="599"]
Русия и Китай се тресат след смъртта на Ислам Каримов[/caption] Мирзияев е любимец на КГБ и Русия със сигурност би била доволна, ако той наследи Карим, още повече, ме той е по-отворен от твърдоглавия си и недоверчив предшественик, който доскоро бе на власт. 
Коментирай