Светът се сбогува с Умберто Еко

Големият Умберто Еко напусна този свят на 84 години

Големият писател, философ и критик Умберто Еко си отиде. Един от знаменитите автори на 20-ти век издъхна след тежка битка с рака. Легендарният писател и философ си отиде вчера сутринта, издъхвайки в своя дом. Новината бе съобщена от роднините на 84-годишния литературен деец и учен, пред италианската преса, без да разкрият други подробности около смъртта. Смята се, че Умберто Еко е издъхнал след продължителна битка с рака. Той си отиде в 9:30 местно време. Писателят е един от най-големите автори на ХХ-ти век, а освен това е и създател на редица забележителни трудове и есета в областта на семиотиката, теологията, теорията на литературата и други. Емблематични си остават неговите романи „Името на розата” и „Махалото на Фуко”. До последно Умберто Еко не спря да твори, а през 2015 година излезе и последния му роман „Главният номер”. Освен философски романи и научни трудове, Умберто Еко се посвети и на децата. Той има редица издадени детски книги в своята биография. Житейският път на големия писател започва през 1932 година, на 5 януари в град Алесандро в Северна Италия. Баща му е по професия счетоводител, участвал е в три войни. Младият Умберто получава класическо образование – първоначално е възпитаник на католически училища, а по-късно следва средновековна философия и литература в Торинския университет, където остава и да преподава. През 1956 г. публикува първата си книга "Естетика на Тома Аквински", която е разширен вариант на неговия докторат. В същото време Еко се отказва от католицизма, обяснявайки своята непоносимост към религията. От 1956 г. до 1964 работи като редактор в радио и телевизия RAI. И продължава да чете лекции в Торинския университет. В 1959 г. е назначен за консултант в издателство, където започва да развива своите идеи в семиотиката. [caption id="attachment_472074" align="aligncenter" width="598"] Отиде си големият Умберто Еко сн. Булфото[/caption] През 1975 е обявен за професор в Болонския университет и публикува "Теория на семиотиката". В края на 70-те години вече е известен като експерт и философ, но едва с първия си роман, "Името на розата" от 1980 година, става популярен извън научните среди. През 1962 се жени за германската художничка Ренате, с която имат син и дъщеря. През последните години от живота си предпочиташе да прекарва времето си между апартамента в Милано и вилата край Римини