Дойдоха предизборни времена и задрямалите зимен сън политици се сетиха, че им трябва по-силно влияние и обществена подкрепа. Въпреки, че за политически нереализираните партии НФСБ и Реформаторски блок втори миг на влияние в Народното събрание няма да има на есен, те все пак жадуват за извличане на последни дивиденти от своето участие в управлението на страната, което да постигнат чрез рекет над бизнеса. В. "Галерия" посочва, че представители на двете партии, които реално са дясно–консервативни градски юпита и популистко-патриотарски хардлайнери, сформират група, обединена около апетитни желания за засищане със средства на големите в бизнеса с производство на ракия. Обединяващата тема за Валери Симеонов, Атанас Зафиров, Манол Генов, Георги Търновалийски, Димитър Горов и отломките от Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов се оказаха – казаните. Видните политици, които към момента с нищо не изпъкнаха и не направиха нито една промяна или смислена политическа стъпка, се нароиха около идеята да получат пари от бизнеса с ракия. Така се сформира една коалиция „казани“ от уж идеологически врагове и противници на политическата сцена. И понеже са слаби играчи по отделно, а им липсва и всякаква експертиза, те обединиха усилия. Коалиция „казани“ работи неуморно, за да убеди народа, че милее за неговото благо. Те, сякаш по учебник, развиват една умела стратегия и пускат пипала навсякъде из кулоарите на НС, с цел привличане на нови и нови застъпници за каузата им. И понеже всяка кауза трябва да има аргументация, макар и не подкрепена с доказателства, то тяхната привлича нови заинтригувани страни. В редица свои медийни изяви членовете на новата коалиция доказаха, че зад популисткото им говорене на тема „защита на домашната ракия“ реално няма никаква експертиза. Те наговориха редица небивалици в общественото пространство, но на достъпен и красив за ушите на обикновения човек език. Преведени на експертен език обаче техните аргументи нямат стойност, а по-скоро провокират смях. За да запълнят балона с въздух с поне малко прах за тежест, някак случайно около тях се завъртя и сформира сдружение „Българска домашна ракия”. Но праха си е прах и то в очите на политиците и обществото, защото зад това сдружение се крият частни бизнес интереси. Учредители в него са пет души, двама от които са собственици на Малки обекти за дестилиране - ябълката на раздора по темата домашна ракия. Те са Стоил Атанасов и Андон Андонов, които от две седмици целодневно се шляят из кулоарите на Парламента, употребени и развеждани от Валери Симеонов за срещи с народните избранници. Третият псевдо защитник на обществените интереси е най-големият производител на казани в България (инж. Петко Събев от Кооперация „Бенковски"), който мисли само за собствената си облага и съвсем разбираемо брани бизнеса си по продажба на съоръжения за казанджийници, които варят всякаква ракия. Тези тримата твърдят, че представляват някакъв бранш, но истината е, че представляват само себе си и личните си интереси. Темата за селските казани, която напоследък „буни” общественото пространство се превърна в спасителната сламка за редица политически удавници. Те са всеядни и при тях важи единствено принципът на сития корем. С този принцип се обяснява и логиката на всяко тяхно парламентарно действие. Тя обяснява и защо двамата представители на Реформаторите, подобно на някои други техни колеги, са способни, когато законът на „сития корем” повелява, да влизат в съглашения с всякакви други парламентарни субекти без оглед на политически цвят и идеология. [caption id="attachment_471883" align="alignleft" width="300"]От селските казани се извличат освен ракия и политически дивиденти От селските казани се извличат освен ракия и политически дивиденти[/caption] С поредната си подобна изява, градските момчета Мартин Димитров и Петър Славов, изведнъж се загрижиха за селските казани и произвежданата от тях ракия. Явно така непоколебимият тандем или прави услуга на патриота Валери Симеонов срещу ангажимент от същия да ги подкрепи в усилията им в „консултирането” на някой въз богат енергетик, или са решили да преодолеят неохотата на някой винопроизводител относно тяхната експертиза. А най-вероятно и двете. В тезата на тандема „Национален фронт за спасение на парцуцата” – „Реформаторите рекетьори“, противно на каквато и да е политическа и морална хигиена, се включиха и няколко другари – известни като големите провали на столетницата. Конкретната мотивация на депутати като Георги Търновалийски и Атанас Зафиров е популистка и напълно идентична с тази на спасителя – Симеонов.