Вижте каква източна философия разкрива Брендо в книгата си „Съзирам душата на България”

Откъс от книгата на Евелин Банев-Брендо, за която има съмнение, че някой му е помагал в авторството. „През целия ден летеше, мечтаеше, мислеше си за пътуването, а в полунощ се отдаде на медитация в хотелската си стая. Това бяха моментите, в които Макс прекратяваше дърдоренето на ума за достатъчно дълго време, моментите, в които бягаше от суетата и напрежението на всекидневието, моментите, в които чуваше тихия и спокоен глас на Божественото. Това бе неговото спасение и в затвора. Това беше и причината той да открие своя Божествен рай дори там” – пише в книгата си Брендо. Brendo-15„Медитацията бе неговата врата към блаженството. Усещаше гласа на мистерията, дочуваше го как го зове да усети духовната атмосфера. И сега той се вслушваше в гласа на тишината в очакване, нетърпелив като малките деца. Цялата нощ премина под диктата на медитацията” – пише авторът. „Беше много ранно утро и Макс вървеше пеш. В багажа му имаше малко дрехи и няколко книги. Нямаше ги марковите дрехи, дизайнерските обувки и аксесоари, уханието на скъп парфюм – спомен от близкото минало. Беше облечен многго непретенциозно и вървеше щастлив, защото знаеше, че това е новото начало, това е пътят, по който искаше да върви, защото се бе отрекъл от всичко в името на това да намери своето истинско щастие и удовлетворение, да изпълни своята мисия, да се докосне до истинската хармония, да извърви пътя на светлината към своето просветление” – пише Брендо в книгата си „Съзирам душата на България”. „Може би в този момент той беше един от най-щастливите хора на планетата, може би потъваше в Стара планина, Рила или Сакар планина, може би заминаваше някъде из Хималаите, но усещаше как намира системата, която ще освободи тялото, ума и душата му. Това го вдъхновяваше, той стъпка по стъпка вървеше, доближаваше се до живот, изпълнен със смелост, до живот без страх, живот, изпълнен с изобилие от радост, щастие, любов и хармония” – пише Брендо.