Чудо! Това аязмо до Пловдив е признато за наистина феноменално и лекува бъбреци!

Има чудодейни места в България, където наистина чудото се случва. И то не е дело на човешка намеса, а на онази сила, за която всички знаем, но никой не я виждал. Но някои все пак са я изпитали и са се излекували. Такова е чудодейното аязмо, което се намира на някакви си деветдесет и осем километра от втория по големина град у нас – Пловдив.

Това е родопското село Момчиловци. Любимото място на много българи, а и чужденци крие в пазвите си едно чудодейно изворче. За местните то е познато като аязмото на параклиса „Св. Илия Пророк”.

[caption id="attachment_434139" align="alignright" width="225"]чудо Това аязмо до Пловдив е същинско чудо за болните и обезверените[/caption]

Жителите на високопланинското родопско село разказват чудеса за лековитите му способности. Преди години там пристигнал млад човек. Майката плачела безутешно, защото детето й, момче на двадесет и четири години трябвало почти цял живот да си остане инвалид. Бъбреците му почти не функционирали и младежът бил обречен да бъде на хемодиализа три пъти в седмицата. Другият вариант бил трансплантация, но първо семейството нямало тези средства и второ нямало подходящ донор.

Майката и бащата също не били подходящи да си дадат органа на любимото си дете. Семейството останало близо седмица в родопското селище, като непрекъснато наливали от чудодейната течност, за да пие болния. На седмия ден те си заминали. Били от Северна България. Момчето ходело изправено и без да бъде подпирано от родителите си, във видимо добро здраве. Минало се месец и майката пристанала радостна.

Тя отрупала параклиса с дарове и навсякъде, грейнала от щастие разправяла, че болестта на чедото й се изпарила яко дим. Лекарите не вярвали на очите си, н показателите говорели, че младежът сякаш просто е нямал подобни проблеми.

Местните разказват следната легенда за откриването на изворчето. Двама млади в миналото Атанас и Велика не можели да имат деца. Двамата се обичали много и ходили при какви ли не гледачки и баячки, но полза никаква. Накрая съпругата и мъжът й отишли при много известна по онова време ясновидка Кортеза. Врачката успяла да надникне в бъдещето и казала, че именно на тях двамата е отредено да открият лековитото изворче.

Те ще бъдат откриватели на лековитата вода на връх Свети Илия. Тя има казала къде точно да копаят. Двойката отишла, копала там и наистина след малко бликнала вода. След това на святото място бил построен и едноименния параклис. Лековитото изворче било осветено през далечната 1910 година. Свещениците обаче са убедени, че без вяра лековитата вода не може да помогне. Все пак има хиляди примери оттогава, че аязмото лекува болни бъбреци, а мястото непрекъснато е „обсебено” от миряните.