Изчезването на маите е сред загадките на хилядолетието, вижте последната хипотеза

Причините за изчезването на маите са една от най-обсъжданите теми на научните конференции и изследвания, а в последно време особено популярна стана една нова хипотеза. Десетилетия наред историците не можеха да си обяснят, как тази забележителна цивилизация е успяла да изчезне от лицето на земята. Днес все повече се налага една теория, която набира нови и нови привърженици. Все повече учени, са съгласни с предположенията, че цивилизацията на маите е загинала, заради опустошителна суша. Доказателства за тази теория се намерени в подводна пещера в Белиз, известна като „Синята дупка“. [caption id="attachment_432973" align="alignright" width="300" class=" "]Подводна пещера разплете загадката около изчезването на маите Подводна пещера разплете загадката около изчезването на маите[/caption] Екип от учени, начело с Андрю Дрохлер от университета Райс, анализирали седименти и минерали от подводната пещера в Белиз. Резултатите от анализа са потвърдили, че в периода, за който се смята, че е бил началото на края на цивилизацията на маите, т.е. между 800 и 900 г. сл. н. е. е имало период на голяма суша. Според анализите, опустошителната суша е продължила повече от 100 години: до около 1000 и 1100 г., което съвпада с периода, когато маите са напуснали града Чичен Ица. Седиментите и минералите се отлагат в пещерата и близкия залив в продължение на повече от хиляда години, като днес въз основа на тези останки, учените могат да се проучват климатичните промени, които са настъпили в миналото. „Синята дупка“ е като голяма кофа, капан за седиментни останки“, обяснява Дрохлер. Според него, последните анализи недвусмислено доказват неговата хипотеза. Теориите, че изчезването на маите е свързано с големи суши имаше и по-рано, но това са първите доказателства, че суша наистина е имало и че тя е продължила достатъчно, за да застраши съществуването на местните жители. „Екстремната и продължителна суша е довела до глад и смърт, което от своя страна е довело до изчезването на маите“, заключава Дрохлер.