България и Румъния са поделени между олигарси, шансовете за демокрация са нищожниБългария и Румъния

са горчив урок за ЕС. И в двете страни олигарсите си поделят баницата и пречат умишлено на реформите и задушават демокрацията. България и Румъния са отрезвяващ урок за ЕС, а това е лоша новина за Украйна и Молдова, коментират две големи немски издания. България и Румъния са крайно чужди една на друга, пише германският вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" в статия с многозначителното заглавие "Едното око на двете слепи дунавски сестри". Изданието цитира млада румънка с думите: "От граничен регион съм, но моето семейство никога не е имало вземане-даване с българите. Нито преди нашето съвместно присъединяване към ЕС през 2007 г., нито след това ". Според нея и според много други нейни сънародници, Румъния повече гледа към Европа: към успешни модели като Полша, а защо не и към Австрия, но не и към България, пише lokalno.mk. Заедно и в добро и в лошо Според германския вестник, България и Румъния все още си приличат и в доброто, и в лошото. Това важи особено за мудните политически решения и за хаоса, който възниква около тях, особено по време на избори. Така например президентския вот в Румъния остави съмнение, че на румънците в чужбина умишлено им е било попречено да гласуват. В резултат на това министърът на външните работи подаде оставка. А предсрочните парламентарни избори в България родиха един измъчен кабинет, петият за две години, който освен всичко друго трябва да върне и доверието във финансовите институции. [caption id="attachment_429224" align="alignright" width="300" class=" "]България и Румъния се превърнаха в горчив хап за ЕС България и Румъния се превърнаха в горчив хап за ЕС[/caption] Прилики има и в икономическите показатели на двете съседни страни, пише "Франкфуртер алгемайне цайтунг". 25 години след падането на Желязната завеса и 7 години след приемането им в ЕС, икономическия напредък на двете страни е спорен, а Румъния има незначително предимство пред България. Букурещ прогнозира 41% реален ръст на БВП от 1990 г. и 7 на сто от 2007. А София може да се похвали с 32 % ръст на БВП и 5 % процента нарастване от 2007. Покупателната способност в Румъния е 56 на сто от средния показател за ЕС, а в България процентът е 48 %. Данни, които според повечето български граждани, дори са завишени. България ще си остане сляпа "Еднооката от двете слепи дунавската сестри" очевидно е Румъния, а България и занапред ще трябва да я догонва, отбелязва германският вестник и цитирайки икономиста Габор Хуниа от виенския институт за международни икономически изследвания. Според него Румъния участва много по-успешно в международното разделение на труда. Освен това Румъния притежава значително по-големи залежи от природни богатства и внася само 20% от необходимия газ, а България е силно зависима от руските енергийни доставки. Анализаторът на "Райфайзен Рисърч" Гюнтер Доxбер също поставя Румъния преди България. Според него институциите северно от Дунав са по-уверени, а олигархичния капитализъм в Румъния не е толкова мощен. Четири държави, един проблем: силата на олигарсите Точно олигархическият тип капитализъм дава основание на Рудолф Херман от "Neue Zürcher Zeitung"  да постави под общ знаменател България, Румъния, Молдова и Украйна - две от тях пълноправни членки на ЕС, а другите две могат само да мечтаят за приемане в Общността. И в четирите страни, пише авторът, комунистическия елит е във властта и владее ключови позиции в икономиката и политиката. Появиха се олигархични субекти, които си поделиха тортата и попречиха на реформите - а без реформи няма просперитет за обикновените хора от населението. Новите олигарси постепенно затвърдиха своите икономически и политически позиции, а от този момент нататък прозрачните институции и демократичните процедури са станали заплаха за тяхната власт. Именно заради това в България, Румъния, Молдова и Украйна не премина това лично обновяване на политическия елит, което видяхме в новите членки на ЕС от централна Европа и балтийските страни. Най-шокиращ пример в това отношение са България и Украйна, където политическата класа на практика вече 25 години се върти в един и същи кръг. И начело винаги излизат едни и същи имена, пише авторът и ги поставя протестите в София и в Киев под общия знаменател на съпротивата срещу олигархията. В края на статията Рудолф Херман изважда куп поуки от опита с България и Румъния: "През 2007 г. двете страни бяха приети в ЕС, въпреки че изоставаха с реформите. Това е политическо решение. Днес европейците трезво преценят това - което не е добра новина за Украйна и Молдова", заключава Рудолф Херман.