Търговски войни: САЩ и Русия в битка заради петрола

Търговски войни: САЩ и Русия в битка заради петрола
3 (60%) 2 votes

САЩ и Русия в търговска война заради петрола

Енергетиката е отрасъл, в който САЩ и Русия водят жестоки битки и то не от вчера. Последните седмици обаче се роди нова теория на конспирацията: САЩ притискат Русия с евтин петрол, като се надяват да ги изместят от пазара.

Месеците спад в цената на петрола предизвика няколко конспиративни теории за причините за тези движения на световните борси, а в тях се преплитат геополитическите конфликти и интереси на най-големите производители на черното злато сред световни сили: САЩ и Русия, които имат сериозен конкурент — Саудитска Арабия. Според последната заговорничка теория, саудитците са се договорили с американците заедно да притиснат Владимир Путин чрез цената на петрола и по този начин да повлияят на финансовата стабилност на Русия, която от продажбата на нефт и газ осигурява почти половината от брутния си вътрешен продукт.

САЩ и Русия в битка за петрола

САЩ и Русия в битка за петрола

Борба за влияние

За САЩ това е възможност да изтласка Москва от енергийния пазар в Европа и да засили влиянието си в Стария свят. Особено след като разбра, че икономическите санкции въобще не дадоха желания ефект, и не повлияха на руската позиция по отношение на украинската криза.

Международният валутен фонд още през май предупреди, че Москва няма алтернативен план, ако цената на петрола рязко се понижи и че подобен сценарий би могъл да разклати режима на Путин. Сергей Алексашенко, бивш заместник-управител в Руската централна банка заяви, че спад от 10 долара в цената на петрола на Русия носи загуба от 20 милиарда долара годишно, а това е около 1 на сто от нейния брутен вътрешен продукт (БВП).

Но Русия не би била Русия, ако отново не намери изход от ситуацията. Неблагоприятните последици от намалената цена на суровия петрол бяха щедро компенсирани с увеличен износ на природен газ и отваряне на нови пазари в Азиатско-тихоокеанския регион, Южна Америка и Африка. Да не забравяме, че Китай от десетилетия се опитва да стане енергиен партньор на Русия и да си осигури руски доставки на газ, като по този начин дестабилизира Европа. Украинската криза бе идеален повод азиатската държава да затвърди позициите си пред Москва и двете световни сили сключиха пакт, към който смята да се присъедини и Индия. Излишно е да казваме, че подобен евразийски съюз е много по-голяма заплаха за САЩ и ЕС в сравнение с руското влияние над Балканите или държавите в западна Европа, които доскоро бяха водещи търговски партньори на Кремъл.

ОПЕК

За да си гарантира висок брутен вътрешен продукт, както и контрол върху енергийния сектор, Русия държеше да бъдат поддържани високите цени на петрола. Но Саудитска Арабия и Иран заявиха, че нямат нищо против да се задържат значително по-ниските цени на петрола и за дълъг период, въпреки че някои други държави-членки на ОПЕК, като Венецуела, настояват спешно да се намали производството, за да се върнат световните цени над 100 долара за барел. Целта на това действие бе отново дестабилизация петролния пазар, но този път от Саудитска Арабия, която също иска да разшири сферата си на влияние на Запад. Причината за това е, че страната няма други източници на приходи различни от черното злато, а сътресенията в региона не дават оптимистични прогнози в дългосрочен план.

Излъганата Америка

В крайна сметка в ролята на „излъганото камилче“ се оказа не друг, а именно Америка. Ниските цени на петрола, позволиха на Саудитска Арабия да си осигури нови договори за доставка на петрол. От друга страна в опит да се наложи в конфликта между САЩ и Русия, Америка търпи огромни загуби с цена от 80 долара за барел петрол. Акциите на американските нефтени компании забележително започнаха да падат, производството също, а страната търпи огромни загуби, тъй като поне ¼ от брутния вътрешен продукт й е от продажбите на петрол.

Кой е големият победител?

Големият победител в битката между енергийните гиганти съвсем неочаквано се оказа именно Европа. Заради по-ниските цени на петрола ЕС ще спести поне 800 милиарда евро тази година, пише dnevnik.mk.

Коментари чрез Facebook

коментара

loading...

Разкрития.ком препоръчва и:

Няма коментари

Добавете коментар