Югославия не се е разпаднала заради политическо противоборство, а заради таен пакт

Истината за разпада на Югославия най-после излезе наяве. Една от най-мощните балкански федерации се раздели на куп държави, не заради политическо противоборство, а заради таен пакт. Изграждането на единна и силна славянска държава на Балканите, която да е равна по сила на Америка и Русия отдавна е трън в очите на великите сили. По тази причина с помощта на редица умели машинации и малко помощ отвътре, федеративната република бе разделена на части и се разпадна. Повече от 1 300 00 мъртви, многократно повече ранени, повече от един милион изселени, разпръснати и прогонени. Унищожени животи, семейства и родове. Двадесет години безмилостни и безскрупулни кражби и прекъснати социални връзки. Разпад. Така през 2014 г. може да се опише състоянието на бивша Югославия, двайсет и три години след началото на кървавите войни, които промениха съдбата на гражданите на някога най-развитата и най-богатата страна от социалистическия блок, пише inbox7.mk. [caption id="attachment_420631" align="aligncenter" width="300"]Таен пакт между Сърбия и Словения довел до разпада на Югославия Таен пакт между Сърбия и Словения довел до разпада на Югославия[/caption] Според световната и местната общественост най-голямата отговорност за кървавия разпад на федерацията се приписват на сръбския лидер Слободан Милошевич, който с насилие реши да осъществи проекта си за Велика Сърбия ш с помощта на Югославската народна армия (ЮНА) сееше смърт и страдание почти навсякъде в бивша Югославия. Междувременно обаче на повърхността изплуват нови разкрития. И картината на историята се променя, след като на сцената излиза и Словения, като една от виновните за разпадането на федерацията.pakt В книгата си Славен Летица виден историк и съвременник на събитията твърди, че е имало тайна среща между Милан Кучан председател на Словения и сръбския президент Слободан Милошевич, според който е Словения няма да се меси във войната, в подкрепа на Хърватия. В същото време двете страни ще си поделят Босна и Херцеговина. В същото време страната подписва протокол, според който Словения ще "помогне на Република Хърватия в областта на отбраната, но до степен, до която това не би застрашило отбранителните способности на Словения "(протокол от 67-мото заседание на председателството на Република Словения, Любляна, 26 август 1991 г.). „Събитието, което е от решаващо значение за разбиране и правилно историческо тълкуване на решението на словенското национално ръководство ... е тайният пакт за ненападение на Словения и Сърбия, който бе подписан в Белград малко от две седмици преди 14 август 1991 г.", твърди Летица. По думите му на 14 август в дома сръбския писател, а по-късно и премиер на Сърбия Добрица Чосич се случва историческа среща между президента на Словения Франце Бучар и министъра на външните работи Димитрий Рупел. По думите му именно тогава е сключен пакт за ненападение на двете страни. Достатъчна възможност за Слободан Милошевич да реализира имперските си амбиции за Велика Сърбия, без да се притеснява от нападение от страна на Словения. В светлината на новите разкрития, наяве излизат още неподозирани факти за поведението на лидерите на Словения и Сърбия, които буквално планират да си поделят бившата федеративна република Югославия. Така или иначе плановете им се провалят, а федерацията се разкъсва на все по-малки и по-малки държави, последната, от които е Косово. Така съществуването на силна славянска държава на Балканите, която да противостои на имперските набези на Русия или Запада се оказва напълно невъзможно.