Хюсеин Хафъзов се еманципира и пое по пътя на агент от ДС и шпионин на Анкара

Хюсеин Хафъзов избухна като кандидат-герой от трибуната на народното събрание и принуди половината парламент да се изнесе от залата. Депутатът от ДПС се обяви за борец за свобода, който върви по стъпките на Осман Калъч, Ахмед Даутоглу от село Искра, Нури Адалъ и Ахмед Доган. Освен скандал, гняв, призиви прокуратурата да се самосезира и ДПС да се разграничи от Хюсеин Хафъзов, речта му провокира основен въпрос: „Кои все пак са героите му Осман Кълъч, Ахмед Даутоглу и Нури Адалъ?”. Ахмед Доган се е за възхищение – от един студент по философия от село Дръндар се е превърнал в Кукловода на нацията, милионер, хидролог и бъдещ собственик на летяща чиния. Другите в редицата идоли на Хюсеин Хафъзов са далеч по-непознати за широката аудитория: Осман Кълъч е роден през 20-та година на миналия век в Шумен. Там завършва медресето „Нювваб”, което се оказва истинска люпилня на „прогресивно” мислещи турци. ДС го наблюдава изключително внимателно и само четири години след идването на Комунизма на власт е задържан за ръководене на резидентура на турските служби в родния си град. Там организира агентурна мрежа от медсерето. [caption id="attachment_267530" align="aligncenter" width="300"]Осман Калач Осман Калач[/caption] Осъждат го на смърт заради шпионска дейност в полза на Турция. По-късно облекчават присъдата му - първо е заменена с доживотна, а по-късно - получава 20 години затвор. От тях лежи 13 години - първо в Шуменския затвор, след това е изпратен в „Белене”. Излиза през 1962 година и започва работа в мебелния завод “Август Попов”. Три години по-късно, заедно със седем български турци с неговата присъда са разменени за български шпионин, арестуван в Турция. Остава там и вижда дъщеря си едва след 22 години, когато напуска България тя е само на две години. В Истанбул бившият духовник започва работа в МВнР и в българската секция на Радио Анкара. По това време държавната медия е тясно обвързана с турските тайни служби. Авторитетът на Калъч такъв, че цели трима турски президенти го ползват като консултант по въпросите, свързани с България. Преди три години идва в България като член на делегацията на турския президент Абдуллах Гюл и председател на BISAV – организация за социално подпомагане на изселниците. Ахмед Даутоглу се оказа „не онзи” – последователят на неоосманизма. Българският му съименник е роден през 1912 г. в с. Иглика. Той също завършва медресето „Нювваб” в Шумен. Главното мюфтийство го изпраща през 30-те години на миналия век на специализация в Египет. Връща се през 42-ра и преподава в своята Алма Матер. Когато настъпва Новата власт, става и негов директор. Седем години по-късно се изселва с жена си и двете си дъщери в Турция. Там работи като духовник и преподавател. През 1959 година започва да преподава във Висшия ислямски институт в Истанбул, който оглавява само три години по-късно. Умира през 1983 година. Нури Адалъ е роден през 1922 г. в Островец и също като останалите учи в същия „Нювваб”. За разлика от тях не го завършва, защото три години след постъпването си го изгонват. Като поборник да правата и свободите на българските турци по време на соца, прекарва 23 години от живота зад решетките. Присъдата му е неясна, гласи легендата, разпространявана от ДПС. Малко преди промените на 1989 год. е изгонен от България. В Турция го назначават за секретар на „Балгьоч” в Бурса – организация на български изселници. Починал е преди десет години. В града, където прекарва остатъка от живота си кръщават парк на негово име.