Последното послание на Джоко Росич разплака България!

1

Песента е силна, какъвто винаги е бил големият актьор! И е неговото послание!

Нова, невероятно силна песен на Джоко Росич бе чута днес за първи път. Тя се казва „Мираж“ и прозвуча в ефира сутринта като последното послание на актьора. Надяваме се да има още много такива!

Обичаният актьор с невероятния тембър на гласа ще бъде опериран от тумор в мозъка. Преди няколко дни на 15-ти януари Джоко Росич се почувствал зле и след като се консултирал с лекари, те открили болестта му. Той е оптимист, както и специалистите, че след операцията нещата ще се оправят и стабилизират.

djoko_rosichАктьорът се надява и желае да изиграе още много роли в любимото си кино. Той наскоро изпълни и една нова песен, чието заглавие е „Мираж”. Тя прозвуча за първи път в ефира на радио Дарик, където Росич един от водещите. Поводът за изпълнението е и празника на медията – 21-годишнина от създаването й.

Роденият като Джордже Мирко Росич обясни, че много обича конете. Той язди повече от 35 години. Любовта му към тези прекрасни животни се е зародила покрай участието му във филм. И оттогава до днес тя не е пресъхвала. Признава, че по-добър ездач от и познавач от него е приятеля му Гойко Митич. Спомня си времето на детството, когато е имал у дома си дървено конче. Във всеки магазин тогава се е продавало подобно конче на поставка, което се е люлеело.

С навлизането в годината на коня по китайския хороскоп артистът пожелава на всички слушатели и зрители годината да бъде обвита само в красота, изящество, волност и стремеж, каквито са положителните качества на това прелестно животно. За себе си Джоко Росич иска най-вече здраве и успешно справяне с предизвикателствата на живота.

А ето я и тук невероятната песен на Джоко Росич!

pesen na Rosich

1 коментар
  1. Stefan Spirov казва

    Днес чух по "Хр. Ботев" едно интервю (по-скоро монолог-предупреждение) на Джоко Росич. Много житейска истина и висока правда имаше в думите му. За десетки неща съм харесвал и обичал този човек, гласа му, облика му, думите и възгледите му. И как иначе, като този човек мина през трите епохи (на балканските монархии, на народните демокрации и на последвалата ги нова демокрация) прав, олицетворение на добрите Балкани, на нашето братство и единство, каквото и да говорим и кажем. Да сте го чули да говори противо турци, хървати, негри, цигани или евреи? Унгарките се съсипваха по него, тук имаше имитатори, облечени като него и живеещи от това. Хем аристократ, хем бараба. И как не, като Тянко Йорданов му е бил професор, а вероятно и с хиляди още свестни хора се е срещал в живота и е вземал и давал нашироко. Но въпросът сега е как този човек е разбирал физико-географската същност на проблема с водите у нас, а хора с постове и познания, а и със задължения и възнаграждения, са си затваряли очите или разсъдъкът. И за да не каже някой, че само давам акъл неопределено: нас в Плевен ни заобикалят пороите последните години, но помним няколко за 60 години доста вредни наводнения. Специалист-приятел казва, че язовирите ни в Кайлъка за добре, преливниците работят. Дотук добре. 4-5 милиона бяха дадени по програма и "усвоени" за известни дейности, някои чест брак, други добре изпълнени, из Кайлъка. Барата (р. Тученишка) обаче остана задръстена, обрасла и пълна с целия асортимент на българската и циганската традиция да фишкаш всичко в дерето, барата или морето, кой каквото си има. Боже, пази Плевен от много вода! Вода и камъни не падат отгоре, но дървета падат. Падат от старост ("Дърветата умират прави", напомням за пиесата на Алехандро Касона, и ми казва един фактор в нашата община "Да, много хубав филм!" А филмът беше турски, хубав наистина, далеч преди великолепието на сериалите по холивудски). За седмица бях свидетел на две паднали дървета и участвах в разчистването на улиците "Чаталджа", "Сан Стефано" и "Шипка" от дебели клани и стъбла. А пропо, Плевен е пълен с имена като Шейново, Самара, Дойран, Скопие, Гургулят, Генерал Колев, Радецки, Антим и Йосиф І, Гренадерска, Скобелев, 10 декември, Хр. Ботев, Генерал Ганецки, Осогово. Улиците "Юмрукчал" и "Енос" (моята) ги няма по вина на късопаметни бащи на града. Та дърветата падат от старост. Десетки години некастрени, с изгнили сърцевини и видими коруби, с дебели клони, надвиснали над тротоари и платна, над жици с 600 V (имаме нови тролеи Шкода-Соларис, като в София, да чакаме ли да бъде смазан някой от тях, или от старите руски ветерани ЗИУ, които още вървят?), над хора, старци, деца и всякакви други. През града реката е клоака и торфо-бунище със смесена структура и мутирала фауна и флора, над метър висока, обрасли стени с падащи от зидарията камъни. Всичко това са признаци, които само да вървиш по "алеята" покрай барата и ги виждаш. Само общината не види, а има поне 15 инженера в нея, други експерти – старши, младши и никакви. Кметът ни е професор, финансистът му, вярно, отсъства по уважителни причини, но да наеме бивши кметове и общинари, да му кажат какво и как. Ще спомена само имената Лишковски, Романов, Стойчев, Московски (баща), а има още десетки хора с опит и знания и без жажда за пари. Един от екипа предупредих, военен инженер е, дано ме е разбрал и се задейства като настъпена противопехотна мина. Ех, Та нема ли кой да палне
    плевнико на кмето да разпусне това пусто темнило проклето! То иначе имаме улично осветление, само дето короните на старите дървета му пречат. Та дано некой палне некой стар плевник на кмето извън селото му, та да се усети кмето и да не стане голям зян на горуто. Не искам да му палят джипо, жал ми е за труда на хората, дето са го направили. Та какви хора ни оставяш за отци и покровители, Господи? Защо прибираш свестните като Джоко и много други, а ни оставяш не знам какви си деятели на ползу само роду своему тесному? А моите братя сиромаси, а братчетата-ромчета и не-ромчета на Гаврош, прокажените, сакатите, нищите духом, малките ни братя без 4 х 4 оф роуд, без дози и визи, тия, дето остават, грозни, глупави, непротестуващи, не ритащи и трениращи, лама сабахтани, елои?

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.