Роклегендата Личо Стоунса: Търкалящият се камък мъх не хваща!

Роклегендата Личо Стоунса: Търкалящият се камък мъх не хваща!
5 (100%) 1 vote

Илия Караянев, известен като Личо Стоунса, е роден през 1949 г. в Пловдив. Залавя се да свири на китара 13-14 годишен, като първите му уроци са солата на Ерик Клептън и Джими Хендрикс. През 70-те години е най-известният соло китарист в България, като звездната си слава получава в оркестъра на Лили Иванова, в който свири 3 години. Има тригодишен любовен романс с примата на българската естрада, след което се разделят. Свири няколко години в авангардния тогава джаз оркестър „София”. През 1984 г. Личо Стоунса емигрира в Швеция. В продължение на 10 години Личо Стоунса свири в Германия и в Норвегия. Автомобилен инцидент в Швеция го оставя инвалид и той се прибира в България през 1994 г. 15 години избягва журналистите и не дава интервюта. За 60-годишния си юбилей Личо Стоунса формира група и направи концерт в пловдивския рок клуб „Полинеро”, което е първото му завръщане на сцената след 20-годишно прекъсване. С него свирят Кольо Брадата – бас, Нико от „Блус Булевард” – барабани и ритъм-китаристът Краси, който от 20 години живее в Маями, САЩ. В репертоара на групата са 20 парчета на Джими Хендрикс и една композиция на Дийп Пърпъл.

 

Личо Стоунса

Личо Стоунса е китарист легенда

– Личо, имаше ли сценична треска, преди да излезеш на сцената? Все пак пред публика не беше свирил от близо 20 години. 

  

– Никога не съм имал такива вълнения, преди да изляза на сцената. Паниката ми е чужда. Та аз свиря пред публика още от 15-годишен, сега съм на 60. Имаше една дълга пауза в България, когато изчезнах от сцената, но това беше мое решение. Животът се промени много в отрицателно отношение – блусът и рокът отидоха на заден план, излязоха някакви други музики, които не възприемам, или по-точно – не ги слушам. Виждам, че публиката обаче ги обича, така че изпълнителите им си заслужават хонорарите и славата…

 

– Още на второто парче обаче скъса две струни. Това от превъзбуда ли беше?

 

 – Няма такова нещо. Нормално е човек, който свири песни на Джими Хендрикс, да къса струни. Самият Джими често е правил това – погледнете му концертите на живо. Всеки опитен китарист знае, че неговите сола се свирят с много повдигане на струните по прагчетата, за да се получи това характерно „цвилене” с дисторжъна (бел. авт. – ефект за дрезгав звук). Така че е нормално, когато свириш Хендрикс, да късаш струни. Не е от превъзбуда, макар че изпълнявайки неговата музика, аз отивам в друг свят.

 

– Защо през последните 15 години се беше скрил от обществения живот? Никой почти не те беше виждал никъде, освен в много тесен приятелски кръг. През това време не си говорил и с нито един журналист.

 

– Както знаеш, в Швеция бях 10 години, където свирих поп и рок музика. Когато се върнах в България, всичко беше обърнато наопаки – рокендролът вече го нямаше, блусът – също. Шестваше вече попфолкът, който, пак ти казвам, мене не ме вълнува. Много ми беше трудно да открия хора, с които да свиря. Исках да работя с инструменталисти, които обичаха стара музика, като тази на Джими Хендрикс. А журналистите много глупости са писали за мен, затова ги отбягвам.

 

–  Ти си легенда за поне две поколения китаристи. Ласкае ли те това, или ти тежи тази слава?

 

– Ако не бях емигрирал в Швеция, щях да продължа да свиря тук, нали? Със същия стил и маниер на блуса и рока. Причината да избягам в чужбина обаче беше на първо място, че отрязаха драстично хонорарите – от 35 лв. станаха на 18 лв. После забраниха да се пее на английски език – можехме да пеем само на български и руски. Тогава, през 1984 г. реших да напусна България. Бях на едно турне с оркестъра на Богдана Карадочева и Стефан Димитров в Стокхолм. Те се върнаха, а аз останах в Швеция. В Стокхолм направих група с едни момчета, също емигранти от България, с които свирих близо 6 години по заведенията. Там те изстискват като лимон – 6 часа свирене, като през това време нямаш право и една бира да изпиеш. Иначе шведите са много точни хора, които имат страхотно уредена държава, и затова може би останах там. Макар че климатът е доста суров – половината година е зима.

 

Личо Стоунса и Стоян Терзиев - снимка за спомен

Личо Стоунса и Стоян Терзиев – снимка за спомен

–  За теб съм чувал да казват, че китарата е твоята голяма любовница. Вярна ли ти е още?

 

–  Тези определения ги давата вие, журналистите. Има и страхотни написани за мен лъжи в интернет, но това твърдение не е сред тях. Информацията за мен по жълтите вестници и в жълтите сайтове е почти 90-процентова лъжа и измислица.

 

– Ами след като избягваш журналистите, даваш възможност на тези писания да се мултиплицират. Защо не обичаш хората от нашия занаят?

 

– Не че не ги обичам. Просто ме е яд, че никой журналист не е говорил с мен, но непрестанно драскат, съчиняват… „Личо Стоунса бил такъв, онакъв, пияница, побойник… А никой журналист не е говорил с мен за това. Ето причината да съм резервиран към репортерите. А това интервю го давам, защото за теб ми гарантираха от три страни.

 

– Ето сега имаш тази възможност да подредиш нещата по местата им. Коя е най-голямата лъжа, писана за теб?

 

– Най-абсурдното нещо, писано за мен, е, че съм пребивал Лили Иванова. Аз нея с пръст не съм я докосвал. Работил съм 3 години в състава й, но никога не съм й посягал. С нея се разделихме по други причини – тя беше омъжена за Янчо Таков и аз реших да я напусна, за да не й развалям семейството.

 

– И все пак сте изживели с Лили Иванова любовен романс.

 

–  Да, такъв 3-годишен романс имаше. Но пак повтарям – аз прекратих връзката, за да не разбивам чуждо семейство. Оттогава нашите пътища никога не са се преплитали – Лили си върви по нейния, аз по своя.

 

– Ти беше ли щастлив с Лили Иванова?

 

– Имали сме всякакви периоди. Мисля, че около година и половина ни беше хубаво. Когато говоря за Лили, не мога да кажа на хубавото лошо. Не съм я виждал на живо отпреди 33 години – разделихме се през 1976-а. Не й ходя на концертите, но и тя не ми се е обаждала. Гледам я само по телевизията. И сега мога да кажа, че Лили Иванова е най-голямата певица на България. Пак повтарям, че най-абсурдната лъжа, писана за мен, е, че съм я пребивал от бой. Е, имали сме няколко скандала, както и творчески спорове с нея. На два-три пъти сме се карали и по-остро, но за 3-годишна връзка това е нормално, знаеш. Случвало се е на няколко  пъти да съм бил пил повечко преди концерт – 2-3 водки, но пък съм си вършил свястно работата. Тогава ставаха и спречкванията между нас, но чак пък бой – никога не е имало!

  

– Споменава ли те Лили Иванова в книгата си? Чел ли си я?

 

– Четох я книгата. В нея Лили ме споменава с едно изречение – нещо от типа на: „Имах връзка с един музикант по време на турнето си в Съветския съюз”… Дори името ми не е конкретизирала, но и тя в книгата си никъде не твърди, че съм я удрял, нали?

 

– А вярно ли е, че си бил в разбилия се самолет, в който е пътувала Паша Христова? Един интернет сайт твърди, че тогава си оживял по чудо.

 

– Това е поредната голяма лъжа! Аз напуснах оркестър „София” два месеца, преди да стане катастрофата. Замести ме едно момче от Русе – Бог да го прости, той загина при тази трагедия. Преживял съм катастрофа, но с автомобил – блъсна ме една шведка, която нямаше книжка. Бях абсолютно трезвен, връщах се от работа, когато ме връхлетя тази нещастна шофьорка. Удари ме в десния крак, аз се преметнах от ударната вълна върху колата и си строших скулата. Оттогава нося и този грозен белег на лицето. Приеха ме в болница – слава Богу, нямах мозъчно сътресение, но останах инвалид – и досега куцам. Осъдих тази шведка за 10 хиляди долара обезщетение, тя си беше виновна.

 

– От какво живееш сега, как си вадиш хляба?

 

– Работил съм 6 години в Швеция, после в Германия, в Норвегия… Имах спестени пари. Отделно след катастрофата ме трудоустроиха в Швеция и получавам инвалидна пенсия от хиляда евро месечно. Там вече не можех да свиря по 6 часа прав. Представяш ли си – ние сме рок банда, а аз да свиря, седнал на стол на сцената като пенсионер. Абсурд! Тогава взех решение да се върна в България – беше през 1994 г.

 

– Стигат ли ти тези пари?

 

– Какво да ти кажа… Не се оплаквам. Две хиляди лв, каквито, считам, трябва и да са заплатите в България, стигат човек да не живее в разкош, но да си посреща спокойно разходите. Не бива да хленча – стигат ми.

 

– Джими Хендрикс е китаристът, който издигаш в култ, пък носиш прякора Стоунса. Кой ти го лепна?

 

– Стоунса ми викат от ученическите години, тъй като много обичах да слушам Ролинг Стоунс. Тогава на черната дъска пишех с тебешира „STONES”. Драсках го всяко междучасие, защото обожавах тяхната музика. И оттогава – от Илийчо – Личо, и от Stones – Стоунса. Ролинг Стоунс бяха страхотна блус група в начарото. Знаеш, че те вземат името си от Мъди Уотърс, който има песен „Ролинг Стоун” – на английски – търкалящ се камък. Англичаните имат поговорка: „Търкалящият се камък, мъх не хваща”. И аз така се старая да не хващам прах. А иначе Хендрикс е страхотен китарист, който е изпреварил времето си. От него съм се учил на китарата.

 

– По-големите от мен са ми разказвали, как вървиш като в забавен каданс по Главната със своя бял фендер, с развята дълга коса… Имаше ли проблем с властите тогава? Да носиш дълга коса беше забранено, защото соцът тълкуваше това като упадъчно.

 

– Аз тогава бях в оркестъра на Лили Иванова и наистина се движихме като звезди. Имахме турнета в чужбина, а за там артистът трябваше да има модерна прическа, каквито бяха дългите коси по онова време. Имах специално подпечатан документ от БНТ, че можех да нося дълга коса, защото уж участвах в телевизионна продукция. Васа Ганчева тогава ми съдейства да изкарам тази бележка, която показвах на милиционерите. А те ме питаха: „Този филм, Личо, докога ще го заснемате? Защото от две години се разхождаш така рошав”. Викам им: „Не зная, обадете се там, в телевизията и питайте. Филмът е многосериен”.

 

–   След като 20 години не се беше качвал на сцената, сега изнесе един концерт в клуб „Полинеро” в Пловдив. С това отпразнува и 60-годишния си юбилей. Доволен ли си?

 

–   „Чукнах” шейсетака, но се чувствам като на 50. Радвам се, че открих музиканти, с които да свиря моята си, стара музика. На барабаните беше Нико, момче към 25 години, от групата „Блус Булевард”. На баса свиреше Кольо Брадата – музикант, който ме подкрепя фундаментално във всеки един момент на сцената. А специално за този проект от Маями, САЩ се върна Краси, който свири на ритъм китарата. С тези музиканти направихме само 8 репетиции, преди да излезем пред публика. А репертоарът не беше никак лек – 20 парчета на Джими Хендрик и една композиция на Дийп Пърпъл – „Lazy”. Сигурно ще продължа да свиря с тези хора.

 

 – За твоите репетиции се разчу из града. Близки до теб музиканти твърдяха, че си бил абсолютен трезвеник по време на репетициите. Вярно ли е това?

 

– Вярно е, не върви тази музика да я изпълняваш пиян. Парчетата на Джими изискват много техника, а когато си пил, не можеш да я демонстрираш. Умът ти трябва да е бистър, а ръката – бърза. Не трябва да се свири „мръсно”, със замазване на солата. Пък и аз никога не съм изоставял китарата, свирех, но вкъщи. Така че съм във форма.

 

– В България няма по-известен китарист от тебе. Как си обясняваш този факт?

 

– Сигурно има и други, но аз съм свирил в много групи – и у нас, и в чужбина. Предполагам затова съм толкова популярен. Аз съм от старата школа китаристи – привърженик съм на маниера на свирене, който ни даде Джими Хендрикс, Ричи Блекмор, Ерик Клептън – все добри инструменталисти. Още като ученик бях слухар – свалях солата само от това, което чувах от ролковия магнетофон. После се научих и как да забавям оборотите на лентата, за да чуя по-добре орнаментите в солата. В оркестър „София” вече трябваше да свиря по ноти и се научих.

Сега в клуба свирих пред 200 души, но броят им нямаше значение за мен. Аз съм свирил пред две хилядна публика – през 70-те години в култовото „Вариете” в Пловдив. Входът беше 50 стотинки, а бирата още толкова. При такава евтиния целият град се събираше да ни слуша. Бяхме истински звезди по онова време.

Автор: Стоян Терзиев, интервюто с Личо Стоунса е правено през септември, 2009 г.

 

 

 

Коментари чрез Facebook

коментара

loading...

Разкрития.ком препоръчва и:

6 коментара to “Роклегендата Личо Стоунса: Търкалящият се камък мъх не хваща!”

  1. Арчи барабаниста

    Ное. 16. 2009

    Личо да си жив и здрав. Периода в който имах честта да свиря в триото с Роби-басиста е един от великите. Аркади

  2. james

    Ное. 26. 2009

    ЛИЧО, ДРЪЖ РОКЕНДРОЛА ЖИВ! КАТО БЕШЕ В ПЪРВАТА „ТАНГРА“, КОМУНИЗМЪТ МИ ИЗГЛЕЖДАШЕ ПЕСЕН. ИЗБЯГА И НИ ОСТАВИ НА СУХО, ПИЧ! ЖИВ И ЗДРАВ ДА СИ!

  3. Теофан Кърджилов

    ян. 02. 2010

    Имаше един супермодерен албум на Лили – „Вечност“. Там можеше да се чуе истинска соло-китара, а не лигави келешлъци.
    После се появи първият албум на „Диана Експрес“ – майсторска работа с много акцентирана китара и реално световно ниво.
    След това дойде и „Танго“ на Лили – и отново същата китара, която и днес звучи като топ-световно ниво.
    Ето това е бил Личо !

  4. Не аз съм казал това, но е самата истина

    ян. 16. 2010

    Mежду тях имаше хора, които носеха в себе си друга идея, друга закалка. Примерно такъв човек беше Личо Стоунса – легендарен за времето си китарист. По-късно, когато за пръв път излязох на Запад и гледах на живо онези групи, които до тогава само бях мечтал да видя (Boston, Genesis, Saga, Kansas, Foreigner), Личо беше единственият, който можех да си представя, че може да застане до тях. Истински да застане, пълноценно. С него бяхме приятели.
    Личо, както казах, беше страхотен китарист.

  5. Светлозар Николов

    сеп. 20. 2010

    Странно нещо!! Ние всички сме побъркани. Личо Стоунса, кумирът на който е Ерик Клептън изпълнява 20(двадесет парчета на Джими) при положение че всички сме били влюбени в БИЙТЪЛС!!!! Р.Р. До утре приятелю!!21.09 2010. 23ч Единствената благодарност към БОГА е да усъвършенсваме дарбите си!

  6. todor

    сеп. 29. 2010

    archi ;;luch nad zvezdite“ Kiro Kasho I Alaina . GRAND FUNK Ti i Kiro BIAHTE GOLEMI MUSICANTI

Добавете коментар