ГЕРБ-ери въртят далавери с посланически постове, стана ясно от репортаж на „Хрътките” по bTV. Главно действащо лице в скандалната схема е бизнесмена Витко Витков, който от години живее и работи в Прага. Преди време с него се свързала жена, която му заявила, че има връзки в управляващата партия и срещу известна сума пари може да го уреди с посланически пост в Чехия. Витков й дал 1600 евро и жената изчезнала.

След това му се обадил втори човек, който му заявил, че трябва да плати и на него, ако иска да се добере до посланическия пост. Последвал трети, четвърти и т.н. , докато в крайна сметка се оказало, че Витков е платил повече от 60 хиляди евро на различни хора, за да осъществи мечтата си.

Накрая мъжът се срещнал с депутата от ГЕРБ Иван Петров, който пък му заявил, че за тези постове се плаща, но това струва не 60, а 200 000 евро. След тази среща Витков разбрал, че няма да стане посланик и решил да сигнализира МВР за корупционните практики и за търгуването на посланическите постове от страна на ГЕРБ.

Мъжът твърди, че тази практика се упражнява от управляващата партия от години наред, а търговия се прави не само с посланически постове, а и с тези на консули и други чиновници в дипломатическите ни мисии зад граница.

Въпреки, че Витков е подал сигнал до МВР, от където пък му заяви, че материалите ще бъдат предоставени на прокуратурата, все още няма повдигнати обвинения.

Бойко Борисов и Петър Нечас

„Ако искате да подобрите бюджетите си, направете пенсиите като в България”. Такъв съвет даде премиерът Бойко Борисов на страните от ЕС, които имат бюджетен дефицит повече от 3 %. Идеята хрумнала на Бойко по време на официалната среща с чешкия му колегата Петър Нечас. И без да се колебае, уверен и категоричен, Борисов заявил, че приравняването на европейските с българските пенсии е един от най-добрите варианти за стабилизиране на финансовото състояние във всяка европейска държава, която има финансови проблеми.

„Ако приемете съвета ми, само за две години ще решите проблема си”, категоричен бил Борисов. Той дори е заяви, че предложението може да бъде официално обсъдено на срещата в Люксембург, където се решават финансовите проблеми на еврозоната.

Борисов бил категоричен, че нито една страна не бива да си позволява бюджетен дефицит повече от 3 %. В тази връзка премиерът дори се похвалил, че е успял да направи България една от най-дисциплинираните в Евросъюза, а кредитния ни рейтинг непрекъснато се вдига. „И така трябва да бъде навсякъде. Колкото една държава изкарва, толкова трябва и да харчи. Никой не е длъжен да вади от своите бюджети, за да плаща на тези, които не са дисциплинирани”, категоричен бил премиерът.

Този съвет от страна на Бойко Борисов отприщи гнева на българите и интернет форумите буквално се напълниха с негативни коментари. „Не само че трябва да се намалят пенсиите, но трябва да се увеличи и корупцията като в България, и тогава наистина ЕС няма да има проблеми”, пише интернет потребител. Друг пък е на мнение, че предложението на Бойко наистина ще се хареса на европейците, и в частност на гърците, които „ще го аплодират продължително с камъни”. „А отговорът на западняците бил: Господин Борисов, тук не обсъждаме как да изтребим пенсионерите, а как всички да живеем по-добре”, са част от коментарите в Мрежата.

Монополистите трупат дивиденти благодарение на държавните ресурси

Не, това не е новина! Новина ще имаме тогава, когато е факт първият осъден монополист за безобразията, които е длъжен да търпи родният потребител. Безобразия, които струват скъпо на всеки един от нас. Плахите протести, яловите подписки и глухите сигнали на разни партии няма да постигнат онова, което трябва да се случи, а именно – пълна прозрачност около работата и печалбите на ЕРП-та.

Цената на тока е нереално висока . Печалбата на дружествата не отива в хазната на България. Това е дало повод на ВМРО-НИЕ да внесат сигнал в Главната прокуратура срещу трите енергоразпределителни дружества ЧЕЗ, ЕVN и E.ON. Хората на Петко Атанасов са пресметнали, че до сега ЕVN са внесли 1,6 милиона лева, ЧЕЗ – 41 милиона, а Е.ON нито стотинка в родния трезор. В същото време приходите, които ЧЕЗ трупа, благодарение на антибългаркста политика на правителството, захранват пенсионния фонд в Чехия. Това потвърди и лидерът на ВМРО-НИЕ, който каза: „Между 250 и 400% са увеличени разходите на дружествата за външни услуги, което означава, че те превеждат голяма част от печалбите си в „дружествата майки”, по тази причина цената на тока непрекъснато расте.”

Цените скачат нагоре... И това няма да е краят!

Не е само това, обаче. Сигнали за нарушения от страна на ЕРП-та непрекъснато пристигат в редакцията на razkritia.com. В ЧЕЗ България има администрация колкото за още поне две подобни дружества, а заплатите, които началниците взимат там биха обидили дори и най-наглите министри или депутати. Само като пример – шефовете в ЧЕЗ не се разписват на суми по-малки от 20 – 30 000 на месец. Откъде, според вас, идват тези пари? И тъй като дружеството си има и чешки началници, то те взимат още по-големи суми от тези, но в евро. Кой, мислите, им ги плаща? Ние!

В същото време обикновените служители се радват на годишни премии в размер на 60 лева и заплати, които или закъсняват, или не впечатляват с размера си. Материалната база е под всякаква критика, контрол липсва, и поради тази причина ЕРП-та съчиняват сметките така, както им е удобно.

Излишно е да изпадаме в размисли как монополистите, които смъкват всеки месец по две кожи от нещастния и безгласен потребител трябва час по-скоро да изчезнат от страната, и дружествата да станат държавни. Да, но за това се иска кураж. А сегашния премиер на България няма амбицията  да направи нещо, което обеща преди време. Все още чакаме да се случи проверката за внасяните дивиденти в хазната от трите дружества. Според него сумата трябваше да бъде около 450 милиона лева. До момента резултат няма, няма и да има.

Като обикновени данъкоплатци и потребители свикнали на какви ли не гаври, сигурно можем да преглътнем държавния монопол. Възможно е дори ако много ни дотегне да се дигнем, да протестираме и справедливия народен гняв да възтържествува. Но частния монополист трудно ще победим, защото той рекетира държавата. Абсурдното в случая е, че нещо, което е на държавата, се продава от частници. И това не се случва само с тока, а и с водата. По същата логика действат и мобилните оператори. Разни чуждоземни компании съвсем законно източват държавата, като това се отразява зле както на бюджета, така и на нас. В така образувалата се порочна схема дружествата действат съвсем безконтролно. На проверки от данъчните не може да разчитаме, защото след това някой трябва да проверява и тях. На намеса от страна на държавата, която да контролира ценообразуването също не може да разчитаме… В този случай май не ни остава нищо друго, освен да си траем, или да натиснем държавата, която пък да натисне тях…нещо, което трудно ще се случи. Сега дори работещите трудно плащат сметките си, защото ако едно семейство се отоплява само на ток, то едва ли сметката ще е по-малка от 200 лева. Хайде сега да си представим как пенсионерите и социалнослабите се справят с това упражнение. И ако днес сме млади, и по някакъв начин успяваме да се справим със задълженията си, то какво ще се случи след години, когато самите ние остареем? И до тогава ли ще ги търпим?

Facebook харесва личните ви данни!

Социалната мрежа Facebook се нареди сред първенците, окичили се с „престижната” антинаграда за безогледна намеса в личния живот на хората – в случая на потребителите, връчена преди дни в Чехия. Отличието е наречено на риалитито Big Brother, претендиращо да има поглед дори до най-интимните кътчета от живота на участниците в него.

Освен добилото супер популярност в последно време кътче за онлайн споделяне, останалите лауреати на тазгодишните „златни малинки” за нахлуване в пространството на човека, са полицията и Европейският съюз. Следват ги неотлъчно министерството на здравеопазването, това на образованието, както и популярна компания, предлагаща комуникационни услуги, и, за изненада, законът за наземните комуникации.

Я да видим какво има тук?

Наградите се връчват за шеста поредна година, като всяка следваща церемония по връчването им е все по-бляскава и по-коментирана, тъй като злоупотребите с личната информация на гражданите расте. Това се отнася с особено голяма сила и за нашата действителност, но ние все още не сме дорасли да връчваме Big Brother-и. Най-много някой и друг скункс да навири опашка в медийното пространство, но и неговата слава бързо замира. Пък и става дума за нещо съвсем различно.

Facebook зае позицията на безапелационен лидер, тъй като никоя друга институция, организация или орган не подлъгва потребителите толкова доброволно, толкова невнимателно и негарантирано да предоставят лични данни за себе си в глобалната мрежа. Все едно „с памук вади” социалната мрежа имена, адреса, информация за месторабота, образование и приятелства и никой не се и замисля, че това е неземна благодат за измамниците. Пък малцината, на които им мине през главата подобна мосъл, не искат да останат по-назад от всичките си познати, та затова и те скачат в социалката.

Нагарадата Big Brother

Това прави отличието напълно заслужено. Дано връченият Big Brother закачи една обица на ушите на всички, които си мислят, че легендата за злоупотребите в интернет е просто легенда!

А що се отнася до полицията, чешките представители на реда получиха наградата заради начина, по който се съхраняват данните за шофьорите и техните автомобили.

То живот ли е да го опишеш. Едно дупе да имаш и ако не се си го покажеш доброволно, все ще се намери кой да коленичи и да ти надзърне под полата.

„…Съдбата ме грабна и ме отведе в центъра на София. Когато пожелах да стана певица, пак съдбата ме постави точно в дома на Людмила Прокопова в Прага и после… все така… като във вълшебна приказка.“ Така разправяла веднъж през 1935 г. на приятелите си Христина Морфова със звънлив смях. И добавила: „Ето, ние седим и разговаряме, а съдбата стои до нас и чака… за добро или за зло.“

Животът на голямата ни певица наистина е низ от съдбовни поврати. Четиригодишна, тя слугува като истинска Козета на познато семейство в казанлъшкото село Габарево, подслонило я поради раздялата на родителите й. Мъкне съчки от гората, носи вода, търка пода, дои добитъка, а нощем се свива под дървеното стълбище, завита с изпокъсано чердже. След 3 години майка й, чиято съвест е заговорила, я отвежда в София, където брат й Александър, бъдещ композитор, пръв ще оцени музикалните й заложби. Само той е посветен в решението й да замине за Прага, за да постъпи в Консерваторията, вместо в известеното на всички роднини домакинско училище.

През 1906 година 17-годишното девойче слиза съвсем само на пражката жп гара, за да установи с ужас, че е загубило единствения даден му адрес на хора, които биха могли да го подслонят. За щастие, един от файтонджиите има познат български студент, та откарва там Христина. „Няма никаква възможност да останете в града“ – полива я със студен душ сънародникът й. – „Квартирите са много скъпи, а пансионите вече са пълни. По-добре се върнете в България!“ В никакъв случай, отсича бъдещата оперна прима и тръгва към градската градина, за да преспи на някоя пейка.

Сепнат от непоколебимостта й, студентът решава да я заведе при една своя приятелка чехкиня, студентка по пиано. Още от пръв поглед тя буквално се влюбва в българката, прегръща я нежно и я целува. „Странна жена. Не съм срещала такива като нея у нас, в България“ , ще напише в едно от първите писма до брат си Христина. Людмила Прокопова я прибира в къщата си и месец и половина двете не излизат навън – под нейно ръководство българката се готви да щурмува Консерваторията. Оттук нататък двете ще живеят винаги заедно и ще са неразделни. Около връзката им, разбира се, ще се шушука, поради което в един момент Морфова дори ще надене венчална халка. Едно обаче е сигурно – без помощта и всеотдайността на Прокопова, която буквално й посвещава живота си, голямата ни певица надали би стигнала своите върхове.

Своя финален акорд в личната драма на великата Христина Морфова съдбата изсвирва в края на май 1936 година „Така не ми се тръгва. Имам ужасно предчувствие. Никога вече няма да тръгвам без теб!“ Такава бележка оставя Христина на любимата си Лидунка минути преди да тръгне с приятели за Розовата долина. Певицата копнее да си отпочине, да избяга от клюките и злословията. Петър Рай¬ков, един от любимите й ученици обаче я моли да не тръгва – сънувал е, че тя умира. „Значи ми е умряло злото“, смее се звънливо Христина. Но в нощта срещу отпътуването тя също сънува сън: покойният й баща стои нависоко и я вика при себе си – да тръгва бързо и да му приготви любимото ядене. Прокопова излязла – разказва го на икономката и макар с тежко сърце, се качва на автомобила.

Компанията посещава няколко подбалкански села и на 1 юни потегля обратно. Морфова, закичена с червени рози, пее по целия път. Току-що е свършила един от любимите си романси „Но смерть моя близка, близка моя могила…“ и подхваща „Мила родино“, когато близо до Пирдоп на един остър завой колата поднася и полита в пропастта. Голямата певица издъхва на място. Когато страшната вест идва в пълния й с ученички дом, чехкинята повтаря само едно и също изречение като полудяла: „Защо я пуснах? Защо я пуснах?“

Същата година Людмила Прокопова сформира женския хор „Христина Морфова“ и става негов диригент. Погребват я в гроба на приятелката й 23 години по-късно.

Българи освиркват най-голямата певица

Христина Морфова завършва Консерваторията в Прага за две години и половина, вместо за шест – комисията на приемния изпит е толкова впечатлена, че й предлага да започне обучението си направо от трети курс. Дебютът й в операта в Бърно е голям успех – критиците обявяват, че в чешкото оперно изкуство се е появила нова звезда. Морфова специализира в Париж, където я обявяват за по-добра от италианската примадона Аделина Пати. Чул я, докато разучава партитурите на „Самсон и Далила“, неин почитател става самият Камий Сен-Санс. „Сигурно няма да доживея часа на вашата слава“ – пише й прочутият композитор – „но той неминуемо ще дойде. Вие го заслужавате! Прекланям се пред вас!“

В България обаче операта тепърва прохожда, а завърналата се през 1911 година Христина Морфова е обявена за „бездарна и главозамаяла се певица„. След шестгодишни безплодни борби тя отново бърза за Чехия, където е всеобща любимка. Стресът и трудното детство обаче са й докарали диабет, в резултат на който стройната девойка започва бързо да пълнее. Публиката обаче не обръща внимание на това, омаяна от чудния й глас. След редица главни роли в знакови постановки българката изпълнява с голям успех и емблематичната за чешката опера главна роля в операта „Либуша“ на Сметана. Въпреки младостта й е назначена като професор в Пражката консерватория, което я прави първата българска хабилитирана вокална педагожка. Двете с Прокопова гастролират в Будапеща, Берлин, Лайпциг, Мюнхен, Виена, Париж, Милано… Европа аплодира бурно всяка сценична изява на Българския славей, както спонтанно наричат Морфова. Лондончани дори я обявяват за „съперница на Шаляпин“, а през 1924 година американска компания издава нейна грамофонна плоча.

Две години по-късно Христина най-сетне отстъпва пред настойчивите ухажвания на следващия я навсякъде неин съученик от гимназията Любен Лукаш и сключва брак. При първото си появяване на българска сцена през 1927 година обаче тя е освиркана от организирана група, още преди да е запяла. Напразно – спектакълът й минава с голям успех. Въпреки любовта на публиката, в родината си голямата певица непрестанно среща пречки и недоброжелателство. Доста късно тя ще получи назначение в Операта и професорско място в Музикалната академия. Турнето й в Москва през 1935-а обаче ще стане причина да бъде уволнена. Остава й само частната музикална школа, която двете с Людмила са открили в дома си на улица „Паренсов“. И въпреки всичко Христина Морфова издъхва, пеейки „Мила родино, ти си земен рай“…

Изпълнение на българския хор „Христина Морфова