Прекарват времето в безцелно скитане из града, съзерцават дълго морето и често посещават психиатър. Те са бивши баровци от Бургас, но такива има поне във всеки по голям град на България.

Психолози и социолози тръбят, че все повече хора търсят спасение от кризата в игралните зали и казината. Надеждата им е с последните десет лева да ударят печалба, с която да преживяват. До следващото идване, когато ротативките ще глътнат и последната стотинка, която имат в джоба си. Бургаската телевизия far.tv първа подхвана темата с репортаж за местните баровци, които са фалирали, благодарение на хазарта.

Омагьосаният кръг, в който е попадат тези хора, много често ги подтиква към самоубийство. Фаталният изход е единственото решение за техните проблеми. В повечето случаи тези хора дължат огромни суми на банки и лихвари. Надя Стоянова, която работи в морския град като психолог и психотерапевт споделя: „Казината са пълни с хора, които са били в доста добро финансово положение, но постепенно кризата ги е съсипала. При мен идват хора, които са имали по два-три апартамента и също толкова и коли. Но сега всичко са разпродали, защото не могат да погасят огромните си заеми към банките.“

Народът е казал, че доста боли, когато паднеш от високо. Криворазбраната демокрация и убийствено дългия преход направиха възможна появата на една изкривена реалност, в която всичко изглежда доста по-различно, отколкото е в действителност. Желанието за бърза печалба, малкото опит и бясната конкуренция съсипаха не едно и две семейства.

А виновните за това добруват. Трудно мога да дам пример за политик, който е посегнал на живота си. Животът им е мил на родните политици, защото са си уредили нещата така, че и внуците им да са добре. Ако в България дойдат на власт хора, които по някакво щастливо изключение на обстоятелствата няма да крадат толкова, може би и нашето положение ще се оправи. Може би ще дойде ден, когато животът в тази държава ще бъде „по-хубав от песен“… Силно се надявам някога това да се случи, но вече все по-малко вярвам…

Припомняме, че дясната ръка на Доган бе намерен бездиханен в Боянските ДПС сараи преди близо 2 години. Мъртъв, с куршум в главата, лежащ в локва кръв, а до него предсмъртно писмо, адресирано до Лидера, и близките му – това била гледката, която се открила пред съратника на Доган, намерил Емин.

Версиите, които плъзнаха, изкараха Емин масон и жертва на добре планирана мокра поръчка. Но отговор на въпроса защо е решил да се погуби точно в офиса жилище на патрона си няма и досега.

Поради категоричното мнение на прокуратурата, че убийство няма, може да се търси подбудител, стоящ зад решението му да се застреля.

Половин година по-късно от прокуратурата заявиха разследването за финализирано с липса на всякакви данни за склоняване към самоубийство. Цели 20 експертизи и 85 разпитани довели разследващите до този извод. Свърхотговорността на Емин към каузата на ДПС – това изтъкват като най-вероятна причина. 80-годишният баща на Емин обаче възропта, че версията за самоубийство е лъжа и че синът му е разстрелян.

Не останаха по-назад и някои психолози и депутати. Те трескаво започнаха да анализират и да правят психологически портрети на мъртвия Емин, за да установят възможните причини за решението му. „Ако той го е взел“, отварят скоба скептиците. И все пак категоричен отговор няма! Пак по онова време Цветан Цветанов се учуди, че всички говорят за самоубийство, при условие че прокуратурата все още не е изрекла последната си дума.

И така изминаха година и четири месеца от прекратяването на разследването, когато настоящият премиер Бойко Борисов сподели възраженията си по случая. Според него в начина,по който е било водено разследването, има факти, които са доста смущаващи. Не са били взети натривки от ръцете на Емин, грешка, която от Районна прокуратура не коментираха с уточнението, че натривки се взимат не от самоубиеца, а от тези, които са били насаме с него. Както се досещате това е съратникът на ДПС, открил Ахмед Емин да лежи на стълбите в Боянските сараи.

Независимо от това отзвукът от съмненията на Бойко не закъсня. Макар че и от МВР, и от прокуратурата категорично отрекоха, че ще проверяват възможността Емин да е убит, Борис Велчев обяви през юли, че разследването се възобновява! Търсили се доказателства, които само да установят дали е бил склонен да посегне към оръжието. Причината за подновения ход на разследването е постъпила нова информация от ДАНС, според която барман, който работел в резиденцията на ДПС, заявил, че звъннал в кабинета на Емин и разбрал, че той чака за среща с шефа. Разпечатките обаче категорично доказали, че такъв разговор не е имало, нещо, което не е било отбелязвано и при първото разследване.

Какво се случва сега? Папките по случая вече са избърсани от прахта и разтворени, а прокурорите от Софийска районна прокуратура проверяват всички данни и детайли около случая и препрочитат от кора до кора делото за смъртта на Емин, без да изнасят данни за него. Следват се указанията, които Софийска градска прокуратура е дала, и се раследват нововъзникнали обстоятелства, по думите на зам.-районния прокурор Руси Алексиев.

Научаваме обаче, че голяма част от работата по разследването се изразява в четене на публикации в медиите, изяви на личности по случая от телевизионния екран, интернет или радиото. Този, който заговорел за смъртта или личността на Емин, веднага бил привикван на разпит в прокуратурата. Обвинителите дори жертвали съдебната ваканция и

Дори отпускарският август не спирал обвинителите, които жертвайки ваканциите си, продължили да работят на пълни обороти. Е, вероятно са успели да вземат някой и друг плаж, когато са отскачали и до черноморските ни курорти, за да разпитат някои от изказалите се летовници там!? Не е ясно колко точно свидетели са разпитвани и дали Доган е сред тях, но факт е, че изявите в медийното пространство са наблюдавани под лупа от разследващите този случай. А може би не само него?

И то преди да са излезли данните от аутопсията. Само си представете каква касапница е било в тази баня… Представете си бременната в петия месец съпруга на Четников, която в 2 и 30 след полунощ открива тялото. Представете си, че сте на 33 години, прясно женен и очакващ първото си дете. Имате приятна служба, а приятелите ви ви описват като ведър, спокоен и психически стабилен човек. Е, как при това положение да се съглася, че е възможно някой да се самоубие с 24 удара с нож?

По данни на полицията до тялото на Петър Четников е открит кухненски нож, с който той вероятно се е самоубил. Повечето рани били повърхностни и нямало следи от борба. В действителност, цялото тяло на мъжа е било нашарено с рани. Според съдебните медици, това било нормално, въпреки че теорията им не звучи много убедително. Най-напред той се е опитал да си пререже вените, след това е продължил да се самонаранява – по главата, по шията и по крайниците. С някаква мълчалива съсредоточеност се е пронизал смъртоносно в корема. Тази рана се оказва и фатална в случая, от нея е починал варненския общински чиновник.

Имаше един виц навремето, при който ситуацията беше горе-долу същата. Питат свидетел как е загинал убития и той отговаря: Ами не знам, господин съдия. Жертвата се подхлъзна и падна върху ножа… Ако вмъкна малко черен хумор, трябва да предположим, че нашата жертва се е подхлъзнала цели 24 пъти. Не че ми е смешно, и не че търся някаква ирония в случая, но ситуацията ми се струва крайно абсурдна.

На фона на всичките акции и операции от страна на Вътрешното министерство, в един относително кратък период се самоубива пловдивски банкер и варненски общинар. За първия случай все още няма официално изнесена информация. Няма и да има. Предполагам, че и тази смърт ще остане неразкрита или ще бъде описана като поредното самоубийство.

Всъщност, длъжността на Четников предполага той да има лично оръжие, пистолет. Интересно, ако е решил да се самоубива, защо не е избрал сравнително бързата и по-малко кървава смърт? И защо полицията бърза да обяви самоубийство, преди да са готови всички експертизи?

Въпроси, въпроси… Отговорите няма да направят трагедията по-малка, но обществото трябва да знае, за да не превръща подобни нещастия в сензация..

Димитър Корудов, банкерът който се самоуби

Изпълнителният директор на „Уникредит Булбанк“ се е самоубил тази нощ, научихме от podtepeto.com. Димитър Корудов от близо година не заема тази длъжност в скандално известната банка, но въпреки това в Града на тепетата е известен именно като банкер.

Самоубийството повдига доста въпросителни не само около личността на загиналия, но и около случващото се в банката, от която е пропищял половината български народ.

Пловдивският банкер е починал на място, след като се е хвърлил от петия етаж на кооперацията, в която е живеел. Домът му се намира в близост до Бирената фабрика, зад стадион „Христо Ботев“, на улица „Месемврия“.

Корудов е бил съдружник в“Техстрой“ ЕООД. Илиян Чакъров, с когото заедно са движели фирмата, сподели пред „24 часа“: „Последно го видях, преди да отпътува за Щатите. Не беше притеснен от нищо. Фирмата ни не извършва дейност от 5 г., но и преди това като съдружници не сме имали никакви проблеми.“

Освен в „Техстрой“ ЕООД самоубилият се банкер е имал участие и във фирмата за строителство на сгради и строителни съоръжения „Идея плюс“ ООД. Корудов е бил собственик и на „Идеи“ ЕООД за строителство, обзавеждане и търговия с недвижими имоти.

Той е водил сравнително здравословен начин на живот, спортувал е, бил е социален тип, срещал се е и е излизал с доста хора. Около семейството му няма нищо нередно, като изключим несполучливият му опит да се установи в Страната на неограничените възможности.

За да се засели в Америка, Корудов е спечелил Зелена карта. Преди по-малко от година, когато напуснал банката, той разпродал всичките си имоти, като оставил само жилището, от чиято тераса се е хвърлил. Освен него бившият банкер имал орехова градина, която се намира извън града и магазин. Димитър Корудов е баща на две дъщери, които са в 10 и 12 клас.

Той имал намерение да се засели постоянно в Америка и да живее там със семейството си. Искал да има ферма, да отглежда зеленчуци и да се радва на хубавото време. Само няколко месеца след като заминал се върнал отново в България. На приятелите си обяснил, че Америка ограничава неговите възможности, и че климатът там бил ужасен.

Както казах в началото, самоубийството на Димитър Корудов ще повдигне много въпросителни. Не знам дали отговорите ще станат обществено достояние, но е факт, че нормален човек, човек без проблеми, угризения и страхове не скача просто така от петия етаж.

Истината за това как си е отишла от този свят една от най-противоречивите личности на родната политика остава с въпросителен знак и до днес. Въпреки многото теории по този въпрос, категорично становище все още няма.

Преди няколко дни, по PRO.BG подобно нещо заяви и Емил Александров, бивш заместник-председател на Комитета по културата и един от най-близките хора до Людмила Живкова. Според него истината за смъртта й ще си остане неясна, въпреки че той имал своя теория за това. Теория колкото абсурдна, толкова и нормална за времето по което си отиде дъщерята на Тодор Живков.

Людмила е напуснала този свят най-вече заради това, което самата тя беше или по-скоро онова, в което вярваше и се опитваше да наложи като политика в България. Чували сме за увлеченията й по окултното. Те се засилват още повече след тежка автомобилна катастрофа през 1973.

По онова време тя установява връзки със семейство Рьорих, с което още повече си спечелва недоверието на идеологическите цензори в СССР. Живкова започва да изучава много сериозно философско-социалната система Агни Йога, променя навиците си на живот, а това води и до налагането на промяна и в линията, която тя водеше в областта на международната културна дейност. Нейна заслуга е известното прозападно влияние, което се усеща в България по онова време. Тя задълбочава и връзките на страната ни с Индия и Япония, позволява си да критикува съветското правителство и се опива да съветва баща си по отношение на политиката.

Според Александров не само руснаците, но и тези българи, които са подкрепяли съветското господство, са докладвали на Държавна сигурност и съветското разузнаване какви ги върши дъщерята на Първия. Те правеха всичко възможно да осуетят нейната дейност, казва още бившия заместник-председател на културния комитет.

Точно това се явява и причина и до ден днешен да се спекулира с нелепата и? смърт, малко преди да навърши 40 години. Има версии за политическо убийство, непозната и страшна болест, самоубийство, а като официална версия излиза мъглявото „злополука в банята“. Малко по-късно се появяват и предположения за кръвоизлив в мозъка.

И въпреки всичко това, днес се появява нова хипотеза. Според бившия посланик в Мексико Богомил Герасимов, причината за смъртта на Людмила Живкова е нейният баща. В Мексико е и последното пътуване на Живкова. Герасимов смята, че Людмила Живкова е починала след странната комбинация на убийство и самоубийство. Тя изпива цяла опаковка приспивателни „Дермопан” и си взема топла вана – на 20 юли вечерта, след като архивите й са унищожени и отпраща гарда си.

Тя беше принудена да се самоубие от баща си, продължава Герасимов. Имало е среща между Тодор Живков и високопоставен съветски ръководител, от ранга на Андропов или на Черненко. На срещата въпросният лидер заявява, че в Москва не се гледа добре на дейността на Людмила Живкова и настоява тя да бъде незабавно отстранена от всичките й постове в държавата.

Главното, което искаше тя е България да бъде на културната карта на света – самостоятелно, отделно от Съветския съюз, каза още Богомил Герасимов.

Малко абсурдно твърдение, според мен. Не мога да си представя, че хитрия, но простоват Живков ще посегне по този начин на любимата си дъщеря… Няма как да разберем със сигурност какво е причинило смъртта на създателката на „Знаме на мира“, тъй като повечето хора, които са били свидетели на последните дни на Людмила вече не са между живите. Факт е, че колкото и спорна да е личността й, Людмила Живкова беше и остава един доста интересен, любопитен и малко тайнствен образ, който няма сам да повдигне напълно завесата около нелепата си смърт, без значение дали тя е убийство или самоубийство.

Човек от хората на Сокола е причината за самоубийството на Ахмед Емин

Депутат от ДПС е причината Ахмед Емин да се самоубие. Това стана ясно, след като бивш представител от партията на Доган написал писмо до министър-председателя Бойко Борисов. Любопитното е, че дали от въпросното писмо или от нещо друго, вие преценете сами, прокуратурата подновява разследването.

Откровенията си Ердинч Джибурджиев написал, докато бил в затвора, където излежавал присъда за обида, а малко по-късно е освободен за добро поведение.

На белия лист хартия той най-подробно разяснил на премиера, че поради мегаломанския бизнес на човек от хората на Сокола, това докарало Ахмед Емин до нервна криза, психическа нестабилност и самоубийство.

В писмото си той изтипосва и още редица народни представители от ДПС, които са се намърдали в Народното събрание и вършат какви ли не злоупотреби от години. Джибурджиев е много добре запознат с мошениците, тъй като е имал възможността да ги види отблизо, що за стока са те, за доста дълъг период от време.

Той “подшушва” на Борисов и един много любопитен факт, а именно, че секретарката на Ахмед Емин светкавично забогатява след смъртта на своя шеф. Хайрие Хаджийска има толкова силен първоначален старт, че скоро и тя самата се сдобива със секретарка. Но това е най-малко, което може да споменем за нея. Имайте предвид, че от толкова ниска длъжност тя се издига до собственичка на две фирми за енерговъзстановяеми източници!

Хайрие Хаджийска от секретарка става шефка на две фирми

Първата, познайте кога я открива?

Нека ви помогнем – веднага след самоубийството на Емин.

Случайно или не, вие сами ще разсъдите!

И още нещо да споменем в тази насока. Дали въпросният богаташ от ДПС не е “кихнал” мангизите, за да се задвижат енерговъзтановяемите източници на Хаджиева?

Най-вероятно!

Все пак тя бе един основните свидетели по делото, последната видяла Ахмед Емин жив.

Изчезналият тото милионер

Същевременно се разбра, че нищо не подозиращият, че ще спечели е имал сериозни финансови проблеми, придружени и с главоболия в работата.

Чашата на търпението преляла и фаталният край настъпил, след като го уволнили, а причината била, че не е таксувал двама души. Именно от този ден Нинов потънал в забвение, “изпарил се” без никой да знае къде е отишъл.

Колегите му споделят, че е станало случайно – инцидентно:

“Винаги си е гледал работата и никога не е имал наказания”, а станалото е по невнимание. Напоследък бил доста разсеян поради по-горе изложените причини и точно зареди тях е пропуснал да глоби двамата пътници без билети.

“Толкова дребно нарушение – не става въпрос за кражба или за измама”, възмутено коментира кондукторът Цветан Цолов.

След като установили изчезването му Цолов и останалите колеги взели да се подпитват къде е изчезнал Нинов, все пак градчето е малко, а те са били и приятели. Ето защо щом като не го намерили в дома му и като установили от съседите, че не са го виждали напоследък, веднага сигнализирали в полицията.

Споделили на ченгетата каква е ситуацията, а те го обявили за общодържавно издирване. Не изключили версията да се е самоубил, макар да нямало предсмъртно писмо, но много често, в миг на психическа нестабилност, афектираните постъпвали по този начин.

След това настъпил денят на тегленето на джакпота, а заклетият тото играч вече го нямало, за да си го прибере.

Какво се е случило никой не може да каже, но факт е, че печелившия фиш е все още в неизвестност и един заклет тото играч е изчезнал.

Съвпадение ли е? Вие преценете сами.

След месец у Кремен и пътуване до Виена, където водещи специалисти преглеждат увредените му очи, Пейо се настанява в старата си квартира, дето е живял, преди да се ожени за Лора – на ул. „Витоша“ 34, до пресечката със „Солунска“. За него се грижат близки и приятели – зет му Никола Найденов, съпруг на сестра му Ганка, по-малкият му брат Атанас, Асен Златаров, Владимир Василев, самият Кремен. Поетът харамия обича да посещава дома на доктор Тихов, където е последното им, фатално гостуване с Лора. Водят го на гроба й. Ходи и в клиниката на доктор Сарафов. Атанас Крачолов му чете на глас стиховете му, а Яворов нанася поправки върху друг екземпляр. Малкият брат поставя ръката на поета където трябва, за да не обърка редовете…

Следствието води съдебният следовател Иван Божилов, бесарабски българин, връстник на поета. Първи на местопрестъплението снема показанията на свидетелите полицейският дознател Г. Лазов. Лазов разпитва хазаите Беленски, слугинята Йорданка, доктор Николиев, установил смъртта на Лора и оказал първа помощ на Яворов, както и самия поет. Божилов също извършва оглед на трупа. Установява, че в областта на сърцето на Лора има кръгла раничка със засъхнала кръв наоколо, едва покапала надолу. Кожата е обгорена от барутните газове, което за Божилов е доказателство, че е стреляно отпред. В присъствието на прокурора Климент Сърмабожов Божилов извършва примитивен „полеви тест“ – допира дулото на револвера до раната, установява се, че дупката съвпада по размер. В постановлението, което изготвя, съдебният следовател назначава аутопсия, която да установи причината за смъртта на Лора, макар да е убеден, че младата жена се е простреляла.

Основания за тази увереност Божилов намира не само в уликите, които открива, а и в бележката, която поетът надрасква, преди да насочи револвера към слепоочието си: „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея.“
В три следобед на следващия ден – 30 ноември – край трупа на Лора в моргата на Александровска болница са: прокурорите Сърмабожов и Станков, Рашко Маджаров, сестрин син на Петко Каравелов, журналистът и правист Григор Василев, следователят Божилов, журналистът от в. „Утро“ Панайот Стайчев и д-р Пиперков, който ще извърши аутопсията.
Събличат мъртвата. Когато обръщат трупа, виждат на гърба отляво, в областта на десето ребро, малка раничка с разцепени краища. „Тая жена е убита!“, възкликва Пиперков. Доводите му – раната на гърба е по-малка, следователно куршумът е влязъл оттам. Но раната отзад е с 10 сантиметра по-ниско от тази на гърдите – изтъква следователят. В какво положение на тялото е била мъртвата при изстрела, пита той. А и отзад на Лорината рокля няма дупка!
Но още двама лекари се присъединяват към мнението на Пиперков, че Лора е била застреляна – Татарчев и Павлович. Следователят отлага аутопсията за следващия ден и заявява, че ще вика експерти от Виена.

Обещал, че ще пусне информация едва след като аутопсията бъде извършена, Панайот Стайчев от моргата хуква право към редакцията на „Утро“. „Лора убита“, крещи заглавието на следващия ден (вестникът излиза на 1 декември, но носи дата 2-ри – за да имат читателите от провинцията усещането, че вестите стигат до тях незабавно).
Стайчев описва своите впечатления от трагичното събитие по всички правила на тогавашното новинарство – с увод, завръзка, кулминация, развръзка, описания, обрати. Много вътрешни заглавия изпъстрят статията: „Трагедията на един поет“, „Убийство или самоубийство“, „Мнението на лекарите“, тонът е патетичен, авторовите догадки „изпреварват“ авторовите заключения. В „репортажа“ на Стойчев Лорината рокля дори се сдобива с 5-милиметрова дупка отзад и „широко раздрано“ отпред. Следователно – куршумът е влязъл откъм гърба! Лора е застреляна!, прави извод хроникьорът.

Трима юристи и четирима лекари подписват съдебномедицинското заключение, последвало аутопсията на трупа на Лора Яворова на другия ден. Сред тях – и пристигналият от Лозана д-р Иван Койчев, асистент на светилото проф. Бурже. Дори д-р Иван Пиперков – пръв хвърлил „бомбата“, че поетът е убил съпругата си, стига до извода, че куршумът е влязъл откъм гърдите на младата жена.
Разпити на свидетели и на близки до семейството, балистични експертизи следват аутопсията. Всички те доказват, че ревнивата, импулсивна, лудо влюбена в Яворов и изтерзана от загубата на така желаното дете Лора сама е посегнала на живота си. Но фаталното объркване на лекаря, превърнало се в жълта сензация, дълго преследва поета из дебрите на българското правосъдие. Докато сам, по своя воля, не отива при любимата си – с револвер и отрова едновременно, за по-сигурно.

Анна Раева

„Папарак” се позовава на източник, близък до семейството на успешния доскоро бизнесмен и спортен деятел Ангел Бончев, и разкрива нещо, което явно никой от тях повече не желае да крие, още повече, че в случая със суицидните намерения на Камелия, всичко може да стане достояние всеки момент. Тези неща са неконтролируеми, както научи „Разкрития” от специалисти психиатри. Освен това според тях, който веднъж е направил опит да се самоубие, рано или късно го повтаря.

Може би затова нежната руса половинка на Бончев, станала симпатична на цяла България със смелата си постъпка по предаване откупа за мъжа си и превърнала се моментално в жертва на отвличане, по време на което й са се случили най-невероятни неща, може би затова е взела извънредно рискованото решение, за което „Разкрития” писа. Тя стана първата жертва, склонила да свидетелства за това кой е похитителят и мъчителят й по време на 19-дневния й престой. Дамата разпозна профила на Лебешовски сред задържаните от бандата „Наглите” и сега ще разчита на покровителството на службите и МВР като защитен свидетел. При положение, че е ясно колко е развита системата в това отношения и колко е гарантиран животът на свидетелите, стореното от Камелия е равносилно на самоубийство.

Но, както се спомена по-горе, Бончева е извършила и два реални опита. Единия път с прерязване на вените и втория с изпиване на голямо количество хапчета за нерви.

Такава е съдбата на жертвите на отвличания, а интересува ли се някой какво става с отвличащите и никога неовъзмездените такива?

Възрастен дядо открил зловещата находка, докато пасял кравите си. Кучетата му започнали да лаят. Човекът отишъл да провери какво става и се натъкнал на ужасната гледка – имало чакали, а като погледнал нагоре, настръхнал. От един висок клон висяло тялото на момче. На няколко метра под друго дърво била захвърлена черна раница, в която криминалистите открили 50 лв., бутилка мента, неразопакован десерт „Кит-Кат“ и бутилка минерална вода. Едната му обувка също била намерена наблизо. Нямало никакви документи за самоличност.

Близките на Петър се кръстят и се молят това да не е той и експертизата да го докаже.

Студентът изчезна на 12 май, малко след като трябвало да се яви на интервю в посолството на САЩ.

В много коментари из интернет се твърдеше, че младежът може да е отвлечен. Ако намереният труп се окаже негов, изскачат много въпроси. Как от София Петър е стигнал до свиленградското село Дервиш могила и защо е отишъл там? Как е успял да се покачи на високото дърво и сам да се обеси? И защо личните му документи липсват? Razkritia.com поиска експертното мнение на хора, работещи в системата на МВР и според тях една такава смърт изглежда доста подозрителна. Не бива да бъде изключвана възможността да става дума за инсцениране на самоубийство.