„…Съдбата ме грабна и ме отведе в центъра на София. Когато пожелах да стана певица, пак съдбата ме постави точно в дома на Людмила Прокопова в Прага и после… все така… като във вълшебна приказка.“ Така разправяла веднъж през 1935 г. на приятелите си Христина Морфова със звънлив смях. И добавила: „Ето, ние седим и разговаряме, а съдбата стои до нас и чака… за добро или за зло.“

Животът на голямата ни певица наистина е низ от съдбовни поврати. Четиригодишна, тя слугува като истинска Козета на познато семейство в казанлъшкото село Габарево, подслонило я поради раздялата на родителите й. Мъкне съчки от гората, носи вода, търка пода, дои добитъка, а нощем се свива под дървеното стълбище, завита с изпокъсано чердже. След 3 години майка й, чиято съвест е заговорила, я отвежда в София, където брат й Александър, бъдещ композитор, пръв ще оцени музикалните й заложби. Само той е посветен в решението й да замине за Прага, за да постъпи в Консерваторията, вместо в известеното на всички роднини домакинско училище.

През 1906 година 17-годишното девойче слиза съвсем само на пражката жп гара, за да установи с ужас, че е загубило единствения даден му адрес на хора, които биха могли да го подслонят. За щастие, един от файтонджиите има познат български студент, та откарва там Христина. „Няма никаква възможност да останете в града“ – полива я със студен душ сънародникът й. – „Квартирите са много скъпи, а пансионите вече са пълни. По-добре се върнете в България!“ В никакъв случай, отсича бъдещата оперна прима и тръгва към градската градина, за да преспи на някоя пейка.

Сепнат от непоколебимостта й, студентът решава да я заведе при една своя приятелка чехкиня, студентка по пиано. Още от пръв поглед тя буквално се влюбва в българката, прегръща я нежно и я целува. „Странна жена. Не съм срещала такива като нея у нас, в България“ , ще напише в едно от първите писма до брат си Христина. Людмила Прокопова я прибира в къщата си и месец и половина двете не излизат навън – под нейно ръководство българката се готви да щурмува Консерваторията. Оттук нататък двете ще живеят винаги заедно и ще са неразделни. Около връзката им, разбира се, ще се шушука, поради което в един момент Морфова дори ще надене венчална халка. Едно обаче е сигурно – без помощта и всеотдайността на Прокопова, която буквално й посвещава живота си, голямата ни певица надали би стигнала своите върхове.

Своя финален акорд в личната драма на великата Христина Морфова съдбата изсвирва в края на май 1936 година „Така не ми се тръгва. Имам ужасно предчувствие. Никога вече няма да тръгвам без теб!“ Такава бележка оставя Христина на любимата си Лидунка минути преди да тръгне с приятели за Розовата долина. Певицата копнее да си отпочине, да избяга от клюките и злословията. Петър Рай¬ков, един от любимите й ученици обаче я моли да не тръгва – сънувал е, че тя умира. „Значи ми е умряло злото“, смее се звънливо Христина. Но в нощта срещу отпътуването тя също сънува сън: покойният й баща стои нависоко и я вика при себе си – да тръгва бързо и да му приготви любимото ядене. Прокопова излязла – разказва го на икономката и макар с тежко сърце, се качва на автомобила.

Компанията посещава няколко подбалкански села и на 1 юни потегля обратно. Морфова, закичена с червени рози, пее по целия път. Току-що е свършила един от любимите си романси „Но смерть моя близка, близка моя могила…“ и подхваща „Мила родино“, когато близо до Пирдоп на един остър завой колата поднася и полита в пропастта. Голямата певица издъхва на място. Когато страшната вест идва в пълния й с ученички дом, чехкинята повтаря само едно и също изречение като полудяла: „Защо я пуснах? Защо я пуснах?“

Същата година Людмила Прокопова сформира женския хор „Христина Морфова“ и става негов диригент. Погребват я в гроба на приятелката й 23 години по-късно.

Българи освиркват най-голямата певица

Христина Морфова завършва Консерваторията в Прага за две години и половина, вместо за шест – комисията на приемния изпит е толкова впечатлена, че й предлага да започне обучението си направо от трети курс. Дебютът й в операта в Бърно е голям успех – критиците обявяват, че в чешкото оперно изкуство се е появила нова звезда. Морфова специализира в Париж, където я обявяват за по-добра от италианската примадона Аделина Пати. Чул я, докато разучава партитурите на „Самсон и Далила“, неин почитател става самият Камий Сен-Санс. „Сигурно няма да доживея часа на вашата слава“ – пише й прочутият композитор – „но той неминуемо ще дойде. Вие го заслужавате! Прекланям се пред вас!“

В България обаче операта тепърва прохожда, а завърналата се през 1911 година Христина Морфова е обявена за „бездарна и главозамаяла се певица„. След шестгодишни безплодни борби тя отново бърза за Чехия, където е всеобща любимка. Стресът и трудното детство обаче са й докарали диабет, в резултат на който стройната девойка започва бързо да пълнее. Публиката обаче не обръща внимание на това, омаяна от чудния й глас. След редица главни роли в знакови постановки българката изпълнява с голям успех и емблематичната за чешката опера главна роля в операта „Либуша“ на Сметана. Въпреки младостта й е назначена като професор в Пражката консерватория, което я прави първата българска хабилитирана вокална педагожка. Двете с Прокопова гастролират в Будапеща, Берлин, Лайпциг, Мюнхен, Виена, Париж, Милано… Европа аплодира бурно всяка сценична изява на Българския славей, както спонтанно наричат Морфова. Лондончани дори я обявяват за „съперница на Шаляпин“, а през 1924 година американска компания издава нейна грамофонна плоча.

Две години по-късно Христина най-сетне отстъпва пред настойчивите ухажвания на следващия я навсякъде неин съученик от гимназията Любен Лукаш и сключва брак. При първото си появяване на българска сцена през 1927 година обаче тя е освиркана от организирана група, още преди да е запяла. Напразно – спектакълът й минава с голям успех. Въпреки любовта на публиката, в родината си голямата певица непрестанно среща пречки и недоброжелателство. Доста късно тя ще получи назначение в Операта и професорско място в Музикалната академия. Турнето й в Москва през 1935-а обаче ще стане причина да бъде уволнена. Остава й само частната музикална школа, която двете с Людмила са открили в дома си на улица „Паренсов“. И въпреки всичко Христина Морфова издъхва, пеейки „Мила родино, ти си земен рай“…

Изпълнение на българския хор „Христина Морфова