В 21 век, в центъра на София, на ледената пързалка на емблематичното езеро – „Ариана” – става нещо потресаващо. На видно място е изнсталирана будка, която се обслужва от човек с черно под ноктите, без зъби и с очевидно мръсно облекло. Задачата му е да продава греяно вино и кренвирши. Гледката притеснява родителите на малките деца, дошли да се пързалят, но не прави никакво впечатление на тълпите 16-17-годишни ученици. Още преди да спортуват, те „връзват кънките, като излочват чаша, две, три, срещу два лева всяка. Алкохолът се пие на екс. Тийновете смело летят по пързалката и след няколко обиколки отново ожадняват и се редят на опашката за нова чаша вино.

Мръсният продавач им подава чашите с беззъбата си усмивка. Само кренвиршите му не вървят. За да е напълно в услуга на младежите, той подрежда на дървената мантинела пред себе си десетки пепелници и чака да дойдат пушачите. Не след дълго будката не се вижда от тълпите младежи на кънки с цигари в ръце. Музиката кънти и предразполага към още алкохол и тютюн. Натрясканите тийнейджъри стават неконтролируеми и блъскат малките деца и родителите им, както и начинаещите кънкьори. Някои пушат и докато карат. Гасят фасовете направо върху леда. Някои от младежите си носят и домашна пиячка. Учениците разполагат и с няколко скрити шишета зад мантинелата на пързалката. Охраната пък безучастно наблюдава ставащото. Запалени кънкьори се жалват и от износените кънки. Не е ясно кой е разрешил съчетаването на спорта със цигарите и алкохола.

Златомир Иванов

Макроикономическата рамка на България е наистина достойна за пример, но тези успехи на какво се дължат – би трябвало да се анализира това.

България е най-бедната страна в целия Европейски съюз, а освен това е най-корумпираната. Неслучайно холандците последователно издигат бариери пред приемането й в шенгенското пространство.

Какво е положението на населението там – пълна мизерия?! Как е възможно в европейска държава минималната заплата да е 6 евро на ден? Пенсионерите преживяват с 2-3 евро максимум. Една част от населението поради етническия си произход е изоставено в неграмотност и мизерия. Именно тази част от населението има положителен прираст и след време ще е преобладаваща. Това поражда въпроси за икономическо бъдеще на страната. От друга страна населението на България намалява по-бързо, отколкото в държавите във война. Емиграцията и упадъкът на моралните ценности е доминиращо явление в съвременна България. Какъв пример е това за средния европеец?

А какви са българските политици, които искат да дават пример? Още по времето на така наречената демократизация, тази държава е била разграбена, а икономиката й разпродадена на безценица. Издигането си политиците им дължат на сенчестата икономика. Последната мода сред политическия елит са консултантските услуги, спомагащи за разграбването на страната им, от различни сенчести офшорни групировки.

Държавата е организация, служеща на обществото, а не на икономиката. Ако България е пример, то не е за такава държава. Като се лишават от образование, здравни грижи и перспективи, гражданите нямат друг избор, освен да емигрират. В момента парите, които влизат в България не са на инвеститори, а на емигрантите, които изхранват бедните си роднини там.

Наистина, ако Камерън би написал на Меркел, с пословичната английска деликатност, именно такова щеше да бъде неговото писмо в общи линии, смятат от neverojatno…

Боян Петракиев

Зверствата в БГ затворите са като от истински филм на ужасите!

Българските затвори са повече от ужасяващи. Човек дори не може да си представи какъв истински Ад е в тях. Според председателя на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев, БГ затворите са 100 години назад, дори и от тези, които са в арабския свят. У нас не съществуват задължителните 4 кв. м площ на всеки затворник, които трябваше да бъдат спазени до 2012 г., но чрез поправки в закона ще се направи опит да бъде отложено изискването до 2019 г.

Положението е едно и също във всички затвори в София, Варна, Бургас, Пловдив и Плевен – трагично. За пример от Razkritia.com ще ви посочим само малко данни, за да си представите за мизерията, която царува по тези места. В бургаския пандиз, на площ от 55 кв. м, са напъхани 44 затворници, като всички легла са само 40 на три етажа. Тези, които нямат на какво да легнат, трябва да спят на пода. Още по-фрапиращият момент е, че за 240 души има едва 3 тоалетни. Настъпили нощта, смрадта и извращенията настъпват – на въпросните 44 души вече се пада една кофа, вместо тоалетна, тъй като вечерта килиите се заключват. Тогава се извършват и зверствата. Масови изнасилвания и физически тормоз над по-слабите затворници. Поради страшната мизерия и агресията ескалира, затова Красимир Кънев зове за бързо вземане на мерки за промяна на сегашното положение.

Боян Петракиев

Кирил Георгиев Царев се завърнал от гурбет в родния си край, за да сложи край на живота си. 56-годишният мъж предпочел да се обеси в жилището си в Сандански, отколкото в чужбина. Решението за това взел месеци по-рано. Върнал се у дома през ноември, след като работодателят му германец го излъгал с 2000 евро. Нямал пари за живее и не знаел как ще преживее зимата. Обмислял вариант да се върне в Германия, но така и не го направил, съобщават от “Блиц”.

56-годишният Кирил оставил писмо на близките си, в което обяснил, че се слга край на живота си, защото няма пари да живее.

Мъж се обеси за 2000 евро

“По-добре да напусна този свят” – написал гурбетчията и си сложил примката.

Познатите му са разтърсени Никой не е очаквал, че здрав и прав мъж като него ще посегне на живота си. Само ден по-рано съгражданите му го видели с костюм и в добро настроение.

Разхождал се по главната улица, но явно това е било за последно, коментират местните жители.

Кирил се сбогувал със сина си с лист хартия. От години работил като строител в чужбина, но вероятно така и не е спестил пари от работата си там.

Пенсионери предпочитат смърта пред болестта

„Да не дава Бог да си възрастен и да си болен в България! Това е истинска катастрофа” – така описва кореспондент на „Дойче веле” ситуацията с пенсионерите у нас. Макар те да преобладават като численост в страната, условията за старите хора са под всякаква критика.

Коментарът на журналиста не е оплюващ и тенденциозен, а наистина обективно разкрива грозната действителност и унизителния живот, който водят пенсионерите у нас.

В клетка

Те са затворени в клетка, тъй като градската инфраструктура не е пригодена за тях. Градският транспорт пък не е препоръчителен за старите хора, освен ако не си падат твърде пъргави и малко факири. Но и така има голяма вероятно да претърпят унизително пътуване в тролей, където ги псуват и ругаят: „Айде бе, пенсио, няма да те чакам цял ден да се качиш”.

Пенсиите не стигат за нищо

Административните сгради рядко разполагат с рампи за инвалиди, същото се отнася и за улици и пешеходни зони. Дори и да са току-що ремонтирани, никой не се сеща да ги пригоди като за възрастни хора и инвалиди, като сложат снижени прагове, например.

Болен здрав носи

Но най-трагично е положението със здравеопазването. Много възрастни хора са били пред прага на самоубийството, защото са се разболели. Лечимо. И не фатално. Но въпреки това, с мизерните си пенсии (или тоталната липса на такива) старците не могат да си позволят лекарства.

Не дай си Боже да получат инсулт и да се вика Спешна помощ – тогава вече става грозно. Лекарите само небрежно ще подхвърлят да си пренесете пациента сами на ръце до линейката. В много случаи това обаче може да се окаже фатално…

Статията в „Дойче веле” предизвика бурни коментари у нас. Обществото е съгласно с всяка една дума и основният виновник, който посочват, е управлението на Борисов. „Не става само с магистрали! Хората умират гладни”, пишат форумци. Факт е обаче, че животът на пенсионера у нас винаги е бил унизителен – не само в това правителство.

Снимка: "Струма"

Бившата преподавателка сега е на 75 години, следователно агонията й е започнала, когато е била на 50. Явява се заварено положение от ония времена когато уж такива неща бяха невъзможни. Николина Илиева обаче крее, не живее, но напук съществува, сякаш да докаже нещо важно някому, който обаче не счита това за свой проблем. Фургонът е разположен в близост до метанстанция в Благоевград. Историята е разпространена от сайта на Агенция Блиц. Компания на жалката самотница, вмирисана, недояла и живееща сред куп смърдящи боклуци и нечистотии, й правят само пет помияра, за които тя някак си се грижи.

Неволни свидетели на ставащото разправят: „Заради кучетата, а и заради липсата на каквито и да било нормални условия, Илиева и „домът” й са потънали в мизерия, мръсотия и зловония. Навсякъде има боклуци, а водата й се свежда до тази, която успее да събере, когато вали”.
Самият фургон, където никой не е добре дошъл, а и не желае да влезе, според надникнали вътре все пак, бил по-ужасяващ и от страховито изглеждащата възрастна жена. Той е без прозорци, въздух и светлина. Вместо мебели – боклуци, които вече го задръстват. Изглежда жената е развила синдрома Плюшкин и не се разделя с нищо материално, което за нормално живеещите се са излишни и ненужни предмети и отпадъци. Николина се справя, дори не се оплаква, страхува се да не я подгони полицията. Кочинката й явно й е умиляла. Минаващи наблизо се гнусят от ужасяващото зловоние, което е пропила фургона и се стеле наоколо. Трогателно изглежда скъсаното перде, намерено на боклука, което сякаш служи само за едно – показва откъде започва дома на бившата преподавателка.

Медиите повдигнаха въпроса за евтаназията и в тази връзка случаят с Ваня Георгиева от Варна, чиято история е потресаваща дори и за най-обръгналите вече българи. Накратко трагедията й се състои в това, че умира единственото й дете, тя се разболява тежко и продава всичките си имоти, нагъл измамник открадва последните спестявания на беззащитната жена. Касусът на Ваня Георгиева бе поставен и в Народното събрание на петъчния парламентарен контрол. В началото животът на Ваня бил с обещаващо бъдеще. После се превърнал в низ от потресаващи събития, пише „Торнадо”. Родителите й имали прекрасен брак и създали духовни и материални семейни ценности, които тя „некадърницата” (по собственото й мнение), продала, за да си купи обезболяващи.

Макар жената да се самобичува, всъщност истината за нея е друга. Тя е уважавана, интелигентна, с две висши образования в авиацията и туризма. На 53 години обаче вече е пенсионер по болест. Стресът е причина за инвалидизацията й. Умират родителите й, а дъщеря й се обесва. Преди да се самоубие детето й, то става жертва на жестока катастрофа. Спасяват живота й, но остава в инвалидна количка. Майката Ваня стопява всичките си спестявания, за да помогне на детето си. Продава дори един от апартаментите си. Въпреки усилията на родителката, 17-годишната й дъщеря се обесва и оставя бележка: …”за да не съм ти в тежест, мамо”. Ваня намира нещо общо между нея и себе си. И двете страдат от чувство за безполезност, което ги отвежда до мисълта за слагане край на живота им. Разликата е в това, че момичето е намерило куража, а Ваня и в това се провалила. Направила е опит за самоубийство със 150 хапчета, но я спасяват, нещо, което тя възприема като нов житейски провал. Започва да пуска анонимки в пресата, че си търси спонсор за евтаназия. Болестите в резултат на трагедиите следват една след друга. Ваня не притежава абсолютно нищо. Наемът на квартирата й е 200 лв, а инвалидната й пенсия е 170. Появяват се измамници, които стопяват и последните й спестявания. Наркомани й обещават свръхдоза, но изчезват с предплатените пари.

За да си представим какво я кара да иска да умре, ще приведем един пример – месец май жената е изкарала с един пакет макарони и две пакетчета солети…

„Грижовните” родители отглеждали пеленачетата си в конефермата

Дете, кон или крава – няма значение. Всички са под един знаменател в семейство край Видин. „Грижовните” родители отглеждали пеленачетата си в конефермата, където спят и конете. Освен мизерията, глада и животозастрашаващата среда, в която живеели, шестте деца, те трябвало да търпят и системен физически и психически тормоз.

Едно от децата – 12-годишно момченце, не издържа на ужаса и се свързва със социалните. От отдела за закрила на детето пристигат на място и извеждат шестте малчугани от конефермата. Служителите са установили, че децата живеят в изключително мизерни условия и за тях не са полагани никакви родителски грижи.

На практика, те били отглеждани на едно с конете – каквито грижи се полагат за чифтокопитните, такива и за децата. Малчуганите били оставени на оцеляване сред торта и мръсотията от животните. По чудо, децата не са станали жертва на спонтанна агресия от страна на конете.

„Ако посреднощ, докато малчуганите спят, някой от конете се изплаши и започне да буйства, може да стъпчи децата и това да е фатално. Да не говорим за недопустимата среда, в която са отглеждани като животни”, разказва един от социалните работници.

За съжаление, в подобни мизерни условия много семейства в България отглеждат децата си. Подобен е случаят в стражишкото село, който е представен във видеото.

Сугарев забравил Мария

Два реда и печална снимка. С такъв некролог се раздели с Мария Кръстева бащата на близнаците й Йоан и Християн – „синият кинжал” Едвин Сугарев.

Поетесата си отиде от този свят, без да дочака най-копняното признание – Сугарев да потвърди, че близнаците, на които е дала живот, са негови, пише Агенция Блиц.

Някои дори не вярват, че политикът стои зад тъжното съобщение, сбогуващо се с една преждевременно напуснала този свят душа.

В средата на 90-те години двамата изживяха бурна и изгаряща любов, но само толкова. Но явно не само – на бял свят се появили Йоан и Християн, заради които Кръстева се трудела от сутрин до вечер, а Сугарев не обелил и дума. Или може би не – той нарекъл така децата, защото искал да се знае, че са богоизбрани като него. Нарекъл ги и ги обрекъл на лишение, допълва изданието. Дори не ги включил в дългия списък на челядта си, появила се в резултат на трите му брака.

Жената на словото живеела в мизерия, споделят нейни верни другари. Всеки й помагал, с каквото можел, но тя си отишла точно по същия начин – отново в мизерия. Болна, но без пари за лечение.

Говори се, че до сетния си дъх, въпреки че била забравена и изоставена, Мария Кръстева боготворяла Сугарев.

Бащата на Маргините тъне в мизерия

Андрей Маринов, по-известен из Смолян като Графа, е далеч от разкоша, в който живеят синовете му. Според публикация на Агенция Блиц, позоваваща се на таблоида „Всеки ден”, родителят в последно време приличал повече на клошар, отколкото на близък на двама от най-богатите българи в момента.

Графа и съпругата му живеят в родния Смолян. Тамошните хора познзват Маринов като особен човек – той обичал да си попийва, играел редовно комар, а настроението му винаги било едно такова неочаквано.

Откакто започнало общественото вълнение около синовете му, той станал още по-дръпнат.

Самият Андрей споделял в компания, че не се е виждал нито с единия от синовете си, нито с другия. Не разчитал и на подкрепа от тяхна страна, най-малкото на финансова такава.

Пари нямал, редовно завявал Графа на всеослушание и допълвал, че на месец карал с 400 – 500 лева. Жена му Соня също изкарвала някакви пари и с този скромен бюджет семейството му живеело. Страшна немотия!, обичал да повтарвя Андрей пред аверите си по чашка, но тя не го отказвала нито от пиенето, нито от хазарта.

Според публикацията обаче, Маринов не се изкушил да приеме 1000 лева от Мартин Карбовски. Преди около месец журналистът пристигнал при него с предложение за интервю на живо, за което Графа щял да получи въпросната сума. Бащата на босовете обаче отказал.