Родното му село е китното Момчиловци в Родопите. Любовта на Ненчо Илчев към него е толкова силна, че кръщава единствения си син на селото си – Момчил. Фокусникът от Родопите признава, че е правил своите първи представления в двора на къщата си, заринат с кокоши изпражнения. Спектаклите се организирали в пространството между кокошарника и външния клозет. Майка му опъвала едно въже, мятала две черги като завеси и нареждала няколко скамейки. Преди това помитала кокошите боклуци и затваряла квачките в къщичката им. После следвало представлението. Оттогава е любовта към театъра и сцената, а любовта към родното му село е в него и досега непокътната. Учи зъботехника, едва бута, не му е по мерак, а после завършва ВИТИЗ при Стефан Данаилов. В началото всички му се присмивали на родопския му диалект. Никой не го вземал насериозно. Живеел в мизерия в таванска стаичка.

От това унизително и тежко съществувание го измъкнал Любо Нейков. С него те двамата са колеги от института. След като Любо сформира „Комиците” и се изявява като продуцент, приятелят на Ненчо – Любо Нейков, не го забравя и го взема на работа при него. В началото Ненчо е много дървен на сцената и не прави нищо друго освен фокуси. Притеснявал се много като се сравнявал с останалите именити комици като Къци Лафазанов, Христо Гърбов и другите. Любо обаче му създава роли специално за него, които разкриват спецификата на таланта му и го разчупват. Оттогава актьорът се справя все по-добре, а и е един от любимците на публиката. В „Столичани в повече” се изявява за първи път като актьор. В него Ненчо Илчев се превъплъщава чудесно в хитрия и крадлив поп – отец Григорий. Догодина актьорът възнамерямал да чества 40-годишния си юбилей в родното си село, което адски много обича, и да покани цялото село.

Истината за това как си е отишла от този свят една от най-противоречивите личности на родната политика остава с въпросителен знак и до днес. Въпреки многото теории по този въпрос, категорично становище все още няма.

Преди няколко дни, по PRO.BG подобно нещо заяви и Емил Александров, бивш заместник-председател на Комитета по културата и един от най-близките хора до Людмила Живкова. Според него истината за смъртта й ще си остане неясна, въпреки че той имал своя теория за това. Теория колкото абсурдна, толкова и нормална за времето по което си отиде дъщерята на Тодор Живков.

Людмила е напуснала този свят най-вече заради това, което самата тя беше или по-скоро онова, в което вярваше и се опитваше да наложи като политика в България. Чували сме за увлеченията й по окултното. Те се засилват още повече след тежка автомобилна катастрофа през 1973.

По онова време тя установява връзки със семейство Рьорих, с което още повече си спечелва недоверието на идеологическите цензори в СССР. Живкова започва да изучава много сериозно философско-социалната система Агни Йога, променя навиците си на живот, а това води и до налагането на промяна и в линията, която тя водеше в областта на международната културна дейност. Нейна заслуга е известното прозападно влияние, което се усеща в България по онова време. Тя задълбочава и връзките на страната ни с Индия и Япония, позволява си да критикува съветското правителство и се опива да съветва баща си по отношение на политиката.

Според Александров не само руснаците, но и тези българи, които са подкрепяли съветското господство, са докладвали на Държавна сигурност и съветското разузнаване какви ги върши дъщерята на Първия. Те правеха всичко възможно да осуетят нейната дейност, казва още бившия заместник-председател на културния комитет.

Точно това се явява и причина и до ден днешен да се спекулира с нелепата и? смърт, малко преди да навърши 40 години. Има версии за политическо убийство, непозната и страшна болест, самоубийство, а като официална версия излиза мъглявото „злополука в банята“. Малко по-късно се появяват и предположения за кръвоизлив в мозъка.

И въпреки всичко това, днес се появява нова хипотеза. Според бившия посланик в Мексико Богомил Герасимов, причината за смъртта на Людмила Живкова е нейният баща. В Мексико е и последното пътуване на Живкова. Герасимов смята, че Людмила Живкова е починала след странната комбинация на убийство и самоубийство. Тя изпива цяла опаковка приспивателни „Дермопан” и си взема топла вана – на 20 юли вечерта, след като архивите й са унищожени и отпраща гарда си.

Тя беше принудена да се самоубие от баща си, продължава Герасимов. Имало е среща между Тодор Живков и високопоставен съветски ръководител, от ранга на Андропов или на Черненко. На срещата въпросният лидер заявява, че в Москва не се гледа добре на дейността на Людмила Живкова и настоява тя да бъде незабавно отстранена от всичките й постове в държавата.

Главното, което искаше тя е България да бъде на културната карта на света – самостоятелно, отделно от Съветския съюз, каза още Богомил Герасимов.

Малко абсурдно твърдение, според мен. Не мога да си представя, че хитрия, но простоват Живков ще посегне по този начин на любимата си дъщеря… Няма как да разберем със сигурност какво е причинило смъртта на създателката на „Знаме на мира“, тъй като повечето хора, които са били свидетели на последните дни на Людмила вече не са между живите. Факт е, че колкото и спорна да е личността й, Людмила Живкова беше и остава един доста интересен, любопитен и малко тайнствен образ, който няма сам да повдигне напълно завесата около нелепата си смърт, без значение дали тя е убийство или самоубийство.

На 11-ти юли последователите на Петър Дънов празнуват рождения ден на Учителя, който създаде Всемирното Бяло Братство и увековечи моралните категории любов, мъдрост, истина, правда и добродетел. Самите братя схващат учението си като Изотерично Християнство, а Петър Дънов се нарежда като ум до други двама големи учители – Кришна и Рудолф Щайнер.

„Той е роден на 11-ти юли 1864-та година в село Хадърча, Варненско, в семейството на свещеник и при тях духовните ценности са били на първо място. Баща му и дядо му са се борили за българска църковна независимост. Ние предполагаме, че не случайно Духовният учител се е въплътил като тяло именно в това семейство”, разказва в специално интервю за Razkritia.com д-р Светла Балтова.

Дънов завършва богословие в Америка с двугодишен курс по медицина. Изучава характерните особености на българския народ и след това поема мисията си на духовен учител.

 Той прави първите антропометрични изследвания, които доказват, че българите не са степни племена, а са потомци на народи с уседнал начин на живот. Изучавал е и българския фолклор, като смята, че нашите неравноделни ритми имат голямо въздействие върху организма и здравето на човека. Той казва, че това са свещени ритми, взети от храмовете на посветените. Затова те присъстват в създадения от Дънов кръгов танц, наречен паневритмия.

Бялото братство се занимава с изучаване на прераждането, причинно-следствения принцип, надрелигиозността и второто пришествие на Христос, който е считан за космическа и мистична личност.

Силата на мисълта, енергиите на природата, пътят на човешката душа, слънчевата енергия, гимнастическите упражнения, цветотерапията, здравословното хранене, майката, семейството и импулсът за обединение на съвременното човечество занимават Петър Дънов и неговите ученици.

Учителя обръща и голямо внимание на мисията на славянството именно за запазването на общочовешките духовни ценности.

Над 4 хиляди беседи на Дънов са записани от неговите ученици, а днес се издават от Бялото Братство. Учителя има и музикални произведения. Той е бил изключителен цигулар и е оствил едно наследство от около 500 музикални произведения, музика за медитация и духовни или окултни упражнения.

Ахмед Доган

Разбра се, че лидерът на ДПС смята да стане автор на биографията на Васил Левски!

В книгата си „Знакът на българина“, масонът Димитър Недков загатва, че Ахмед Доган е човекът, който притежава една трета от свещената реликва на богомилите. Първоначално тя се съхранявала върху каменния олтар в Земенския манастир. Но за да бъде опазена, през Средновековието била разделена на три части. Легендата донася, че Знакът на българина е ключът към помирението на религиите.

Доган подготвя бомбата с биографията на Васил Левски за доста специален момент. Според негови довереници, той ще пусне книгата в навечерието на следващите избори. Меди цели да привлече хорското одобрение, но е сигурно, че каквото и да направи, каузата му е обречена. Българската общественост ще скочи като ужилена, ако той си позволи да се самопровъзгласи за биографyt на Васил Левски! Политическите анализатори предричат тотален крах на ДПС, ако се стигне до този ход.

В последните месеци Доган избягва всякакви публични изяви, което е доказателство, че той напълно е съсредоточил силите си върху нещо важно.

„Сидней е столицата на педерастите. Имат един огромен гей клуб в центъра, но ме беше страх да вляза там. На входа обаче стар педераст се разделяше с младия си приятел. Много вълнуваща гледка. Младият плачеше и нареждаше – Дадох ти най-добрите години от живота си!”, разказва Ростислав.

Признава си, че е имал 55 жени в живота си, от които 35 проститутки. Потресаващ е разказът му как правил секс с пияна австралийка, докато си готвел ориз. Случката е в апартамента му, докато на горния етаж се вихри луд купон.

„Тъкмо си бях сложил едно оризче във фурната, когато на вратата ми позвъни пияна до козирката австралийка от купона – объркала етажите. Седна на диванчето и докато се усетя вече беше се съблякла и легнала”, разкрива подробности българинът.

„Фак ми, лезбиан!”, заповядала мадамата и той я опънал. Свършили работата, австралийката се облякла, поблагодарила и си тръгнала.

„Веднага след това отварям фурната и какво да видя – оризът беше готов”, учудва се Ростислав.

Къкъв е изводът, питат приятелите на шантавия, но добродушен пловдивчанин? Изводът е, че един ориз става за едно е*ане време.

Главата на Ростислав е пълна с хиляди истории. Като тази, в която на една трамвайна спирка в София се срещат прокурор и див селянин.

Няма как да сме 100 % сигурни, че написаното е било лично от нашето момче, но пък мениджърът му Емил Данчев ни убеди. Всъщност играчът на „Манчестър Юнайтед” пращал текстовете на латиница в България, а тук се преписвали на кирилица, която той нямал в собствения си лаптоп. Бербо не е забравил поддръжниците си (даже последната му статия Friends and Supporters в блога е към тях) и се старае да не ги разочарова. Вероятно обаче сега те тръпнат от нетърпение за новото му обръщение към тях.

Но пак добре се е представил: за други знаменитости честа активност в мрежата се счита, че има, когато блогват едва 2 пъти в месеца. Нагледен пример за последното е Дейвид Бекъм, чието последно съобщение излезе на раздел „Новини” в уебсайта му на 1 април. Алешандре Пато обаче изглежда не набляга особено на подобно общуване, защото пише само по специални поводи до феновете си в своя блог – най-много веднъж на 2 месеца. Страницата му си стои необновена още от 14 септември. Подобна е стратегията и на Златан Ибрахимович – от 1 ? години блогът му е небутнат. Централният нападател на „Барселона” си го компенсира с множеството новини на личния му сайт. Уейн Руни, съотборник на Бербатов от „Манчестър Юнайтед” си е имал блог, който засега не знаем дали ще се задържи, защото целият му сайт се обновява. Новият вариант може да чакате на 15 април, а дотогава за Руни следете на официалната страница на отбора му, както и на социалната мрежа „Туитър”, където той обожава да се изявява. Също толкова общителен е и руснакът Андрей Аршавин, който не пропуска да отговори на своите почитатели сравнително подробно за личния си живот. Щом дори споделя какво бельо носи, можете да си представите как се разкрива изцяло (да не кажем прекалено).

Търсеният и скъпо платен Кристияно Роналдо хич не си е хабил енергията в публикуване на много новини и съобщения в сайта си. Там ще намерите само кратка статистика, снимки и форум (единственото отличително нещо в официалния уебсайт). Но Роналдиньо явно си пада по нагледния видео материал – нестандартен спрямо останалите. Не е писател по блогове милият – ще го извините, но пък може да гледате клипчета с него на Ronaldinho.tv. Онлайн телевизията му съдържа даже частични кадри от негови мачове.

Веско е израсъл в тежка семейна среда. „Светът е лош и аз трябва да се защитя по някакъв начин”, това е мотото на симпатичния пловдивски гробар. Той е именно едно от децата на квартал „Тракия”, където по времето на комунизма бяха заселвани хората от работническата класа или от т. нар. „селска буржоазия”. Това бяха обикновени труженици, които не членуваха в БКП и бяха считани за неблагонадеждни.

Техните деца, едно от които е Газката, учеха в точно такива оргомни училища с паралелки до „Й” и с по минимум 35 души в клас. Живота в грозния бетонен комплекс изискваше да бъдеш агресивен, за да си личност, за да доминираш над останалите неблагонадеждни. А както се вижда, в Биг брадър Фемили е събрана много показателна извадка на точно такива персонажи. Всеки с тежък характер, а някои дори с психически отклонения.

„Мисля, че Газката е един нормален човек, въпреки обществените стереотипи, че е хулиган, защото е татуиран, тежи 120 кг. и е с гола глава. Зрителят мисли, че той трябва да бъде циничен, агресивен и груб, а той всъщност не е такъв”, казва Иглика.

Ако обаче му дадат добро количество алкохол, могат да му се отключат някои стари навици от времето, когато тренираше бокс и участваше в махленски побоища. Лошо се пише на онези, които се опитват да се подиграват с Веско или го поставят в някаква тежка ситуация.

Засега обаче прави впечатление, че Веско се опитва да разбере всеки в къщата, дори и сноб като Боряна. С поведението си досега Газката и съпругата му Ели са големите фаворити за спечелването на наградата.

„Дали е рицар или побойник? Газката е един чувствителен човек, има си своя правда и я защитава със всякакви средства. Агресията му понякога излиза, защото той е лесно нараним. Работил е като охрана в няколко заведения и ако го провокират, той би посегнал и ударил. Виждала съм подобни случки и беше много лошо за провокаторите”, разказва Иглика и обещава да стиска палци за победата на своя съученик и приятел.

Ботев е бил като обикновените хора

 Трябва да бъдем преди всичко добри, да бъдем човеци, а след това патриоти и българи. Това е било мотото на Христо Ботев и той се е опитвал да го спазва, твърди най-големият изследовател на поета революционер проф. Николай Жечев. Той е бил готов за целите си да използва всички средства, освен подлостта и лъжата. Като всички обикновени хора и Ботев е бил затрупан с много житейски неволи, страдал е от глад и мизерия. Но е бил благороден човек и това го потвърждават писмата му.

В спомените на много от неговите съвременници личи именно това благородство. Дори капитанът на кораба „Радецки” пише за бащинското отношение на Ботев към своите четници, когато превземат кораба и се строяват на него.

Къде е роден Христо Ботев?

 Христо Ботев е роден на 6-ти януари 1848-ма година в Калофер. Син е на Ботьо Петков – известен възрожденски учител, публицист, книжовник и обществен деец, и на Иванка Петкова. Появяват се обаче спекулации, че е родом от село Осен, Врачанско. Те се базират на писанията на Ботев, че е посетил „своето село”. Това обаче е чиста художествена измислица, въз основа на която са написани дори книги на съвременни автори от този регион. Там дори всяка година честват рождението на героя и държат на своята истина. В това, разбира се, няма нищо лошо, но историческите факти са неоспорими.

Според местните патриоти дядото на Ботев – дядо Петко бил от Осен. Той имал воденица и бил жестоко тормозен от турците. Петковци обаче е имало и има много във всяко българско село, а малтретирането от поробителите си е било нещо нормално.

Как е убит Христо Ботев?

 Христо Ботев е убит от турците с един куршум в гърдите. Това е историческата истина. Илюзията, че Ботев е прострелян в челото създава Захари Стоянов, който описва гибелта на героя. По-късно обаче признава, че си е измислил тази подробност, защото такова гениално чело просто трябвало да бъде използвано. Оттам тръгват и други спекулации, че Ботев е убит с два куршума – един в челото и един в гърдите. Появява се дори тезата, че е жертва на предателство и е поразен от своите.

А за заниманията му „бизнес” е силна дума, защото винаги са свързани със задкулисни дейности. В конкретния случай немският хитрец е създал интернет сайт на фиктивно радио. Според описанието станцията се казвала „Никита 1” и била „най-известното немскоезично радио в България”. Интересно, като е факт, че такова радио няма в момента. От интернет страницата може да разберем още, че то излъчвало музика, новини и полезна информация за нашенските чужденци.

Ще се запитате как разбираме, че Ник има нещо общо с измислицата? Измамникът е рекламирал на уебсайта, че води по въпросното радио всеки ден шоу по 5 часа. А изгодата му от цялата история не е малка – за пореден път извлича неправомерно пари от наивници, които са му се доверили от Германия, Швейцария и Австрия. И не става дума за джобни пари, а за крупни суми от рекламодатели. Но какво пък? Няма да му е нито за първи, нито за последен път, считайки колко често са го изправяли пред съда и е лежал в уютна затворническа килия.

Но експертът-далавераджия не се е спрял дотук. Достоверността, чрез която ще се хванат повече хора в капана, той постигнал чрез конкретно написани честоти на радиото си. Според Ник Щайн то се излъчвало в цели 4 града – София, Пловдив, Бургас и Стара Загора, но след проверка се оказва, че определените от него честоти не излъчват нищо. Може и да излъчват, де – примерно звуци, които само кучето ви чува! Но пък в града на Петя Дубарова и в града на тепетата на посочената честота на радиото му всъщност се излъчва Радио 1, което няма нищо общо с мошеника. Красимир Димитров, един от собствениците на класическото радио в Бургас, е възмутен. Той твърди, че сигурно се шегуват с него и че не е и чувал за такова радио, макар и да не е толкова учудваща измамата, щом зад нея стои Ник Щайн.

Припомняйки мътното и кърваво минало на Щайн, трябва да отбележим, че в Германия го търсят за многобройни парични измами на различни хора и не са го докладвали за международно издирване в Интерпол само заради малката присъда, която би го очаквала у дома. Но както често се случва, отрепките,изгонени от страните си, намират тук убежище и балами, които да им се връзват и да ги зачитат само защото са чужденци. В даден момент обаче и на нас, българите, които си даваме (с извинение) задните части на всеки да ни опъне, ни прикипява. Така и Ник досега е обявяван за две общодържавни издирвания у нас, лежал е в килиите ни за измами на обикновени хора, пробвал е затворническата храна, но за жалост, твърде за кратко.

А преди драстичните мерки колко много са му сърбали попарата! Започвайки в бургаското радио „Гларус” през 1994 година, минавайки през „Пристис” в Русе и „Скай” във Видин. И където мине, русият германец носи погром за предаванията, като даже краде оборудване от някои студиа. Телевизията е новото му поприще след радиопредаванията, а списъкът с шоута по различни канали е голям. Блондинът е прехвърлил досега „Ден”, „Скат”, „Херос”, „Канал 2001” и „БКТВ”. Негова е вината за свалянето на първата – сегашното СЕМ намира за неподходящи расистките му, скандални теми и изявления и кратко след свалянето на предаването му забранява и на цялата телевизия да се излъчва.

Човекът е истинско природно бедствие и както доскоро се бяхме отървали от него (миналата година беше обратно в немския радиоефир), нищо чудно пак да ни се строполи с гръм и трясък. А, как ще боли! Най-добре го знае Керка Хубинова, журналистката от вестник „Шоу”, която сигурно още помни изкълченото си от Ник Щайн рамо през 2007 година. При опит да го заснеме, немецът ударил мъжа й и тя също паднала, причинявайки си тежката контузия. Но по принцип чужденецът си е опърничав: пада си по щурите купони, напиването до безсъзнание, проститутките и доста честичко налитал на бой, щом нещо не му се хареса, според свидетели.

Нека си стои в Германия и там да прави номерца, че достатъчно ни е объркана държавата и само той ни липсва. Поне швабите знаят как да се оправят с такива измамници! А измамите нямат край…

Известността на Калина Илиева неслучайно върви пред нея. Още вицепремиерът в правителството на Тройната коалиция Меглена Плугчиева твърдеше, че Арно Хайнен от европейската служба за борба с корупцията не желаел да работи с друг освен с Калина Илиева.

29-годишната българка се ползвала и с огромното доверие на генералния директор на ОЛАФ Франц Херман Брюнер. Той дори изпратил препоръка за Калина Илиева, заедно с още дузина препоръчителни писма от различни провоохранителни органи, доволни от нейната работа.

От началото на 2008-ма година Калина Илиева работи в агенция САПАРД, а през юли същата година влиза в екипа, който разработва плана за работа по „САПАРД. Така програмата беше удължена от Европейската комисия с 1 година. До момента Калина Илиева е била представител на ДФ „Земеделие“ в специализираното звено на Върховната касационна прокуратура за борба с измамите при усвояването на средства от европейските фондове, както и ръководител на работна група за комуникация с Европейската комисия и ОЛАФ.

Преди 2007-ма година Калина Илиева е била ръководител на проекта „Световната икономическа интеграция и бедността – Анализ и иновативни социални продукти“ към „Дойче банк рисърч“.

Калина Илиева е родена през 1980 г. в София. Завършила е висшето си образование в Университета за Техника и икономика в Берлин. Тя е магистър по икономически отношения и комуникации.

Още не направила и ден на новото си работно място и из фонда тръгна мълвата, че Калина Илиева била любовница на повечето европейски експерти, които са дали препоръчителни писма за нея. Най-високопоставения от тях, разбира се, е шефа на ОЛАФ Франц Херман Брюнер. Това може да е клюка от чисто злорадство, но като познаваме нравите на българските жени в политиката и в бизнеса – май няма дим без огън.

Тя се е ползвала с доверието на бившия шеф на САПАРД Константин Паликарски. Илиева е предоставяла на ГЕРБ информация за нередностите във фонд „Земеделие“. Изборът й е петата поредна смяна в ръководството на фонда за три години. Преди нея изпълнителни директори бяха Ализан Яхова, Атанас Кънчев и Асен Друмев. През януари оставка като заместник подаде Константин Паликарски.

Заедно с Калина Илиева фонда вече има и двама нови заместник-изпълнителни директора. Това са Светослав Симеонов и д-р Драгомир Господинов. Предишните петима заместника са освободени от длъжност.