Дете със Синдрома на Даун

Но да започнем от по-малкото зло, макар и да е пагубно за душевното здраве на българските сираци. Някакви си „експерти” набутват на едно място здрави дечица и умствено изостанали. Оправданието им би било, че кретенясалите малолетни ще се развият много по-бързо и ефективно покрай нормални свои връстници. Грешката в тази теория обаче е свързана с обратния й ефект: как това ще се отрази на дечицата без психични разстройства. Много ясно как – и техните мозъци постепенно ще зациклят и закърнеят в подобна неблагоприятна среда! Станало е всеобща практика в страната да се отглеждат в домове психично болни малолетни (и непълнолетни) и социално занемарени. Самите лекари бъркат в диагнозите си и по този начин обричат здравите деца на малоумие: и нищо да ти няма само от обкръжението си можеш да изперкаш.

Те ще пораснат и гледката вече няма да е толкова невинна

Още по-интересно е обяснението на сбирането на момичета и момчета под един покрив или даже в една стая – да не се развивала педерастията. Това ли им е най-големият проблем на докторите? Не им ли стига до горния етаж, че такива полови зрели увредени деца могат да създадат поколение? А за потомството на хора с увреждания е почти невъзможно да се появи нормално развито на бял свят. Да не говорим и че така само ще се увеличи броят на деца без родителска грижа, защото младите недъгави „родители” (дори и да са здрави, а не психо болни) няма да са способни да осигурят на мъничето абсолютно нищо!

Неприятен факт е, че в някои сиропиталища, приютили изостанали дечица, се използват забранени лекарства. Медикаментите се инжектират на малките, за да са кротки. Вероятно обитателите на подобни домове се разхождат цял ден замаяни, незнаейки на кой свят са (не че и преди са знаели) или пък лежат в ембрионална поза на леглото си, може и да седят на столче и да се клатушкат напред-назад. Възпитателите им трябва да са доволни – няма да им вряскат и да им развалят рахатлъка.

Само децата си знаят как им е в дома в село Крушари

Приютът в село Крушари (до Добрич) е типичен пример за тежките последствия от нехайно отношение. За 3 години (2006-2009) там са починали не 1 или 2, а цели 26 деца (последното всъщност е било на 16 март 2010)! Никак не е малко – почти по 9 на година; истински рекордьори. Само 16 от смъртните случаи се разглеждат в прокуратурата и то през пръсти, естествено… Връщайки се назад обаче е твърде обяснимо защо са се споминали децата. В самият дом нещо не е наред – наскоро е имало 2 епидемии на дизентерия там (октомври 2007 и август 2008). Подобни случки не говорят ласкаво за хигиената в приюта, както и за цялостната грижа на персонала. Липсата на подкожна мазнина при почти всяко от починалите гарантира, че е умряло от недохранване. А директорката, която се е задърпала щом й предложили аутопсия на едно от децата, се издава със самото си поведение и тъпото оправдание да не го мъчат след смъртта му. Много удобно се измъква – като не иска да ги мъчи, защо докато са били живи, не са се притеснявали толкова за тях. Като причина за смъртта най-често се записвало сърдечна, а само едно е пращано в болница за лечение. Храна и дрехи има – всичко има, стига служителите да го дадат на детето, а не да си прибират облагите, а то – нека мре, нали не е тяхна рожба.

Накрая, нека не ставам несправедлива, качествено обслужване в детските домове съществува. То не е само мит за България, дори съм присъствала в русенски дом, където всичко се дава на тепсия на малките. Там бяха засипани с дарения, но самите деца не могат да ги оценят, защото не осъзнават нищо от околния свят. Най-жалката картинка, най-тъжният, безинтересен, безсмислен и ужасяващ живот е на бавно развиващите се, за които даже се знае, че нямат шанс за нещо по-добро. Гледачите им не си правят илюзии, че малките ще се оправят – само могат да дръпнат и по-назад. Живеят си като царе, къпят ги по няколко пъти на ден, защото се напишкват и наакват, хранят ги, защото не могат сами, обличат ги, понеже и за това нямат сили – като едни бебета. А доста от тях са почти пълнолетни, приличащи по фигура на 7-8-годишни. Тези на 10-тина година изглеждат пък съвсем като пеленачета. А са такива изстрадали душици! Да се грижат за теб толкова прилежно и внимателно, а ти да си постоянно в някаква душевна безтегловност – дори да не можеш да говориш и единственият ти звук да бъде стенания и ръмжене! Тръпки да те побият при подобна гледка, нали?

Съвет: За да не поставяте на риск вашия живот и този на близките си, по-добре си правете у дома хляб със закваска (задължително без мая!). Може и да ви се стори по-киселичък, но поне ще сте сигурни в безопасността и качеството на домашното изделие.

Не за първи път „Разкрития” ви предупреждава за вредни храни на българския пазар. Ако искаме да сме здрави, налага се да бъдем изключително предпазливи, мнителни и бдителни към консумираната от нас храна. Великден ни посрещна с козунаци менте, които всъщност имат само илюзия за яйца чрез жълтия си оцветител; некоректни етикети на бои за яйца; яйца без маркировка и срок на годност – продавани почти пред развала; тонове отровно агнешко месо или вносно „прясно” (хубаво, че никак не обичам агнешкото)… Преди това ви светнахме за не по-малко фрапиращи случаи: соя в „чистото” месо; кренвирши с преобладаващо съдържание на кожа, сланина, кокали и овкусители; пилета от чужбина, отглеждани в нехигиенични условия; сиренето, в което млякото отдавна се е позагубило и е заместено от други продукти; та стигаме чак до шоколади ГМО, които несъзнателно без страх купуваме за децата си…

Докога ще се откриват все нови и нови опасни за здравето на българите храни, никой не може да каже. Да се надяваме единствено, че подобни новини ще стават все по-малко и по-малко!

Липсата на кофи за смет е най-честото оправдание на замърсителите. Напоследък дали „братята” роми, или просто изпаднали българи имат навика да крадат дори кошчетата за боклук. Тези нещотърсачи (както би ги нарекла Пипилота Трансперанта) надали припечелват кой знае какво от подобно занимание, защото самата вложка (някои кошчета се състоят от вложка, окачена на чатал) никак не тежи, че да я носят на вторични суровини. Единствено чаталът си струва да бъде отмъкнат, защото не е лекичък. А самото задигнато кошче може и за саксия да го ползват болните мозъци – кой знае! Проблемът вероятно може да се реши с циментиране на кошчетата – само да заделят общините малко пари за нови боклуджийски кофички, здраво закрепени за земята.

Да кажем, че го направят, но с това няма да се свърши. Самите боклучари не си вършат винаги работата – в някои райони контейнерите и кошчета остават забравени и преливащи от смет. Нека се санкционират отговорните за събиране на отпадъка, защото при наличие само на препълнени кофи всеки ще си хвърля ненужното право на улицата. А защо? Манталитетът ни е такъв: малко българи ще тръгнат с хартийка в ръка, държейки я чак докато намерят специално място за изхвърлянето й. Няма какво да си правят труда! Колкото и кофи за разделно хвърляне на боклука да имаме, колкото и да ни напомнят различните компании за опазването на околната среда с гръмките си GREEN кампания, ние няма да се научим отведнъж на цивилизованост. Затова и се учудваме щом чуем колко е чисто в Германия по улиците или когато видим как богат шишко прибира акото на кучето си с доларова банкнота (поради липса на друга непотребна хартийка) и го хвърля в кошчето. Ако повечето от нас не живееха толкова спестовно-мизерен живот, може би щяхме наистина да се загрижим за природата и цялостната среда около нас.

Няма как да сме 100 % сигурни, че написаното е било лично от нашето момче, но пък мениджърът му Емил Данчев ни убеди. Всъщност играчът на „Манчестър Юнайтед” пращал текстовете на латиница в България, а тук се преписвали на кирилица, която той нямал в собствения си лаптоп. Бербо не е забравил поддръжниците си (даже последната му статия Friends and Supporters в блога е към тях) и се старае да не ги разочарова. Вероятно обаче сега те тръпнат от нетърпение за новото му обръщение към тях.

Но пак добре се е представил: за други знаменитости честа активност в мрежата се счита, че има, когато блогват едва 2 пъти в месеца. Нагледен пример за последното е Дейвид Бекъм, чието последно съобщение излезе на раздел „Новини” в уебсайта му на 1 април. Алешандре Пато обаче изглежда не набляга особено на подобно общуване, защото пише само по специални поводи до феновете си в своя блог – най-много веднъж на 2 месеца. Страницата му си стои необновена още от 14 септември. Подобна е стратегията и на Златан Ибрахимович – от 1 ? години блогът му е небутнат. Централният нападател на „Барселона” си го компенсира с множеството новини на личния му сайт. Уейн Руни, съотборник на Бербатов от „Манчестър Юнайтед” си е имал блог, който засега не знаем дали ще се задържи, защото целият му сайт се обновява. Новият вариант може да чакате на 15 април, а дотогава за Руни следете на официалната страница на отбора му, както и на социалната мрежа „Туитър”, където той обожава да се изявява. Също толкова общителен е и руснакът Андрей Аршавин, който не пропуска да отговори на своите почитатели сравнително подробно за личния си живот. Щом дори споделя какво бельо носи, можете да си представите как се разкрива изцяло (да не кажем прекалено).

Търсеният и скъпо платен Кристияно Роналдо хич не си е хабил енергията в публикуване на много новини и съобщения в сайта си. Там ще намерите само кратка статистика, снимки и форум (единственото отличително нещо в официалния уебсайт). Но Роналдиньо явно си пада по нагледния видео материал – нестандартен спрямо останалите. Не е писател по блогове милият – ще го извините, но пък може да гледате клипчета с него на Ronaldinho.tv. Онлайн телевизията му съдържа даже частични кадри от негови мачове.

Предпочитам да прекратя генералните обобщения, защото вината за невежеството на тийнейджърите е най-вече плод на неадекватно обучение. Според авторката на сбирката бисери (които между другото също не било позволено да стават обществено достояние, както и полицейските) кандидат-студентите не пишат подобни меко казано смешки от незнание. Щом не били наясно с темата предавали празен лист, а бисерите се раждали от престараване. Подчертавам обаче: всичко започва от едностранната гледна точка при преподаване на историята. Учебниците също спъват учебния процес донякъде – в тях материалът толкова се пришпорва, че побира периодът от траките по българските земи до приемането ни в Евросъюза. Е, как, кажете, да се наблъска за 1 учебна година в чиято и да е главица толкова много фактология!?

Нека сега ние ви дарим с малко смях от кандидат-студентски бисери тип „мешана скара” от предишни години:

Агамемнон и Менелай са били братя, но това се знае със сигурност само за
първия.

Римляните били големи строители. Тяхно дело са много павирани пътища,
измежду които най-прочут е Млечният път.

Карл V е роден при леля си, защото майка му тогава не била там.

Абрахам Линкълн е роден в дървена колиба, която построил собственоръчно.

Разликата между царя и президента е тази, че царят е син на баща си, а
президентът не е.

Сахара заема винаги различна площ, тъй като пясъците й изменят
непрекъснато мястото си. Главни животни са камилите и керваните.
Населението й се състои от туареги и оазиси.

В полярните земи има малко флора, само няколко фауни, но те са диви.
Измежду живите същества ще споменем лишеите, пингвините и изследователите.
На последните понякога им е така студено, че като се мият са принудени да
си слагат ръкавици.

Черните въглища са бели въглища, които дълго са горели.

Баба Илийца не обръща внимание на факта, че е жива.

Дон Кихот бил 50-годишен младеж с плешив кон.

Вероятно лирическият герой е гей, тъй като при толкова самодиви пита „..кажи ми, сестро, де е Караджата“.

Знамето бе ушито от Райна Кабаиванска.

Рада тичаше с разтворени крака и ръце.

Кирил и Методи са двама братя близнаци, единият от които е кръгъл сирак.

Янко музиканта сам си правел свирки.

Знаменосецът мечтае да го вдигне поне още веднъж!

Политическите цели на цар Симеон І се изразяват в културен израстък на държавата.

По същото време Сърбия, както обикновено, предала България.

България е тройна държавна формация от варварски тип.

Разпространението на България вече е на три морета и един океан – Адриатическия.

Иван Асен не обичал да гледа тъжни вестоносци. Той обичал веселите годежари! Вместо меча си той вадел нещо друго.

По това време е имало и жени-воеводки, които са обладавали по стотина- двеста яки мъже. Но това не било верният път за освобождението на България.

Преди милиони години конят бил малко животно, наподобяващо вампир… След дълго развитие конят се превърнал в сложно и добре устроено животно, напомнящо днешното магаре.

Защото Бетовен не чува, Микеланжело не вижда, а Пенчо Славейков не може да ходи.

Причината за църковната борба е владиката Панарет, който наложил извънреден данък, защото щял да се жени.

За тези пет века народът ни е свикнал да иска, да може, да се чувства свободен.

На изток Франция граничи със Слънцето, когато изгрява, а на запад, когато залязва.

Инвалидът Славка Калчева

Версиите на родителите на Калчева обаче са категорично отрицание на обвиненията срещу дъщеря им. Иван Калчев разказва, че неподвижната му заради инсулта жена се е нуждаела от момичетата – те раздвижвали лявата й ръка и крак. Самата Славка пък разказва история, различна от тази на мъжа й. Според нея „рехабилитаторките” не са проститутки. Ученичките само й сменяли подлогата и помагали на мъжа й да я вдига срещу 10 лева дневно.

Всъщност едното момиче е било заловено заедно с Галя – 17-годишната се намирала в една от стаите по време на акцията, когато правело секс за пари. Мургавите девойки (според съседите, които не са сигурни дали не са били ромки) обслужвали в една от стаите на апартамента мъже, забелязвани от комшиите, които са подали сигнала. В хола си живеели старците, Галя си имала отделна стая, синът й, 9-годишен, също.

По-късно се открила и друга от младите проститутки. 16-годишната била настанена в Дома за временно настаняване на непълнолетни и малолетни лица в Пловдив, след като я открили в Столипиново. Остават още две от експлоатираните тийнейджърки – на 14 и на 18 години, които даже са обявени и за общодържавно издирване.

Това далеч не е първият случай на родители подобни на сексуални зверства към малолетни и непълнолетни. Припомнете си случая, нашумял преди близо 2 години с 16-годишната Василка от Перущица, която в продължение на 8 години е търпяла системно изнасилване от баща си (болезнено ревнив относно нея), затворена от света в една единствена стая. Ами, 2-годишният Сашо от Сандански, за когото се разбра тази година. Баща му го насилвал в дупето толкова жестоко, че многократно е приеман в болницата с разкъсвания; докато майката нехае и защитава гадното животно. Чуйте и тази възмутителна история по-долу… Извергите родители, способни да посегнат както на чуждото, така и на своето дете, не заслужават да живеят!

Ако сте пловдивчанин, не се колебайте! Време на криза е, горките труженички също трябва някак да си изкарват хляба (вкарвайки си нещо друго). Местните са наясно къде са постоянните местонахождения на проститутките: пловдивчанки предпочитат да се предлагат на „Алеята на любовта” (пред Централната гара и около хотелите). По-наглите нашественички се пробвали да се внедрят на тези територии, но основно си остават в района на Скобелева майка.

Пловдивски полицаи неотлъчно проверяват „професионалистките” – как точно си е тяхна работа. Установено е обаче, че тарифите им не са хвръкнали нагоре заедно с градусите. Развратните дами, които бъдат заловени, се докарват до районното за едно актче. При три има промоция – бързо полицейско съдебно производство.

Зарежете спорта, наблягайте на пиенето!

Според проучването на Европейската комисия относно спорта и физическата активност истинските маниаци на тема тренировки са ирландците и скандинавските народи. 23 % от жителите на Ирландия спортуват цели 5 пъти седмично, че и повече… С най-висок процент в Европа на поне веднъж седмично спортуващи са шведи, финландци и датчани. Средният резултат на Стария континент е, че 40 % от гражданите спортуват най-малко един път в седмицата, 65 % правят неизвестно какво физическо упражнение (но поне го правят), а 25 % не им се занимава с такива неща.

Статистиката, излязла наяве от анкетирането на близо 27 000 граждани от 27-те страни членки на ЕС, сочи, че мъжете са значително по-активни от жените в подобни занимания (особено тези между 15 и 24-годишна възраст). Интересен факт е също, че от недообразованите (учили най-много до 15 години) 64 % не спортуват, а от по-квалифицираните (завършили след навършването на 20 години) само 24 % не се занимават със спорт.

Старият континент обаче изглежда е населяван от подвижни хора – повечето от тях се занимават с танци, ходене или дори градинарство; по-малко – със спорт. 20 % европейци много рядко се захващат с физическа активност. За да се сравним и ние – към търтейчетата, които не се отдават на никаква физическа дейност, в ЕС спадат 14 % от населението; докато за нашенци – това са цели 58 %! Но както казах, такива сме си и „всеки луд с номера си” да се занимава с каквото си иска…

Истината за боите е съвсем друга и ще ви информираме, както ви разкрихме преди за развалени яйца и опасни жълти козунаци на пазара преди празника. Самите изисквания за изписване на съдържание не се спазват при повечето великденски продукти, установи акция „Активни потребители”. Редно е използваните оцветители (Е 102, Е 110, Е 122) да се изписват с достатъчно едър шрифт върху опаковката, за да знаем какво купуваме все пак. Триковете, които се използват (дали нарочно или случайно), включват изписване на съдържанието отвътре или пък с миниатюрни букви. При първият случай може да разберете какъв е продуктът чак когато си го закупите – хитро, а? Дребното надписче пък трябва да разглеждате под лупа (може и микроскоп, ако си имате).

Измамно е и твърдението от етикета на дадена боя, че е безвредна. Европейският съюз задължително трябва да одобри оцветителите в боите за яйца, което си е утвърдено и с нашия закон – т.е. вредни бои на пазара няма! Надписът „безвредна” обаче е манипулиращ, защото чрез него се създава фалшиво впечатление, че безопасността е отличителен знак за тяхната марка боя и тя е различна от всяка друга.

От „Разкрития” ще ви предадем най-ценните съвети на „Активни потребители” относно избора на боичка преди Великден. Първо, подминете бои за яйца без описани всички вещества, влизащи в състава им, на опаковката. Също така не си бодете очите да разчетете някой изключително мъничък шрифт – няма защо да се мъчите, щом продуктът не е изпипан докрай, той не заслужава вниманието ви на клиент. И последно, но не и по-важност, опаковка на боя, която гласи „безвредна”, е съмнителна. Тя не ви дава допълнителна информация за стока, а чрез изтъкването на безвредността производителят очевидно се пробва да прикрие недостатъчното качество на продукта си!

Шефът на НВМС (Национална ветеринарномедицинска служба), Йордан Войнов също удари едно рамо в борбата ни за качествена стока. Той беше категоричен, че уличните покупки не си заслужават риска. Наблюдавало се подобрение в здравната култура и подбирането на качествени стоки от българина, но все още имаме нужда от съвети, за да бъдем още по-запознати с ползите и вредите.

Главното, за което трябва да се внимава при закупуване на яйца за наближаващия празник, е да се намират в магазини, без да са под пряката слънчева светлина, да са чисти, да не са пукнати и да бъдат маркирани. Последното индикира докога е срокът на годност на кокошите продукти и кой ги е произвел. А не забравяйте, че и вкъщи трябва да съхраняваме яйчицата на тъмно и хладно място! Също така ги измивайте добре преди боядисване!

Агнешкото месо, което също в близките дни ще е изключително актуално, задължително трябва да има здравен печат и отново маркировка от производителя. Наближаващото топло време предразполага към разваляне на месните продукти, затова вниманието на НВМС доста се е заострило и досега са бракувани повече от 30 килограма агнешко. Ветеринарната служба се е раздвижила ефективно преди Великден – 1400 обекта и 2 000 000 яйца били инспектирани само за 2 дни.