След толкова черни новини, колко сме корумпирани, комплексирани , идва ред на нещо свежо.

Учениците от езиковата гимназия „Симеон Радев“ в Перник имат доста задоволително ниво на познания по френски. Пред медии, преподавателката по френски сподели със задоволство, че нивото на което децата знаят френския е по- високо от това на Наполеон.

Тезата си подплати със стабилни аргументи. Тя изнесе резултатите на учениците си от диктовка, правена от императора в средата на 19 век. Чудно но факт.

Същата тази диктовка, служела за забавление на придворните в царския двор. Множеството грешки на трудната диктовка, забавлявала особите. Наполеон сбъркал цели 75 пъти, а императрицата направила 63 правописни грешки.

За съпоставка, пернишките ученици направили около 25 грешки.
Умниците ежегодно тренират уменията си с трудни текстове от различни стилове. Дори стигнали до ниво за шампиони. Често им били давани и текстове от олимпиади, но децата не се оплаквали, а напротив, чувствали се като в двореца на Наполеон. Френският ги разведрявал.

За някои, езикът, от игра се превърнал в страст. Пример за това е Бранимир Пламенов, който от 5 години преписва френски речници. Целта му е да подобри 15- годишен рекорд, постигнат от българин, който успял да препише пет пъти френски речник.

Неговият и на още две момичета ентусиазъм не останал скрит. От труда и желанието им евродепутатът Илияна Йотова останала очарована и решила да ги запали още повече да видят друг свят и друга цивилизация.

По покана от Брюксел, тримата перничани отишли на посещение в Брюксел, където се запознали с работата на Европейския парламент.

Най- голямата гордост на училището е Юлия Иванова , която е обявена и наградена от брюкселския комисар по многоезичието Леонард Орбан.

За напредъка на учениците от пернишката гимназия, учителката по френски сподели, че успешният резултат е плод на разпалено желание, учителско рамо и малко упоритост.

Все още има с какво да се гордеем, стига черногледство!

Зам. шеф на НС, депутат от „Ред, законност, справедливост“ – Атанас Семов на косъм от смъртна присъда.

Преди 10 ноември, г-нът едвам отървал затвора и дори живота си.

Мрачната тайна, идваща от миналото за първи път беше оповестена от баща му- Марко Семов.

На времето, баща му работел в ЦК на БКП „Работническо дело“, след поредната издънка на сина му, той бива уволнен за втори път.

Атанас Семов по това време е служел в ШЗО-Плевен. Там бил арестуван по обвинение, че се е опитал да създаде организация, която да попречи на армията, ако рече да се противопостави на процесите на преустройството.

Понеже опитът за конспирация срещу партията било много жестоко провинение , управниците искали смъртна присъда за провинения. Разбра се и че един от съмишлениците на младия бунтар е бил и скандалния радио водещ Петър Волгин . Той от своя страна споделя, че идеята е била на приятеля му- Атанас, но и двамата имали едни и същи разчупени идеи.

Двамата „заболяват” от революционния пламък, след като дълго време четат български възрожденци и руските издания. В казармата решават да продължат инициативата си и да бло¬кират възможността в ситуация на бунт, арми¬ята да бъде използвана срещу народа си. Започнала разпалена просветителна дейност, събирали хора и говорели против Тодор Живков .

Всичко вървяло безоблачно, докато на рождения ден на Атанас не ги арестували. Изключили ги от комсомола и ги изпратили в трудови войски.

След намесата на зам.-министъра на вътрешните работи ген. Григор Шопов, затворът им се разминал, а случаят се потулил.

Новината, че има арестувани рекетьори, отвлекли сина на бившия транспортен министър Вилхелм Краус , Антон, обикаля дълго време медийното пространство. Без никой да се осъмни, потокът от информация се прие като чиста монета.

Да, ама не

Всичко е било планувано, инсценирано и замаскирано. Радослав Пирпазаре, Делян Сър¬бев и Явор Михайлов се подават на манипулацията , не подозиращи, че им се готви капан.

Недоброжелатели споделили с тримата похитителя, че моментът е благоприятен за печелене на крупна сума пари. След като се хванали на въдицата, лакомите бандити скалъпили набързо плана си , но останали изненадани от последиците.

Конкуренцията им от наркосредите, подшушнала на полицията за предстоящия удар, а ченгетата пък реагирали адекватно и спипали шараните.

След като операцията им е провалена, тримата похитителя са обвинени в отвличане , организиране на престъпна група и трафик на дрога. Като за последното обвинение все още няма доказателства.

И вълкът сит и агнето цяло
След като над тях са надвиснали 10 години затвор, те изпадат от бранша поне за сега. Конкуренцията си изигра добре картите, а полицията си свърши работата.

А кой е подшушнал на органите, няма начин да не се разбере. Но явно ще има реорганизация на „пазара”.

Име: Руслана Попова
Години: 45
Място на раждане: Пловдив
Семейно положение: разведена, бивш съпруг- волейболистът Димо Тонев
Деца: една дъщеря- Лиа
Зодия: Телец

Руслана Попова- жената с най- голямата уста, която трудно някой може да затвори. Тя стана известна в медийните среди след участието си като коментатор на „ВИП брадър“ в „Голямата уста”.

- Медиите писаха, че си била на рождения ден на Мария, съпругата на един от братята Маргини – Красимир. Откъде я познаваш?

- Толкова отдавна се познаваме – повече от 15 ГОДИНИ, че вече не си спомням къде точно сме се запознали. Имаме много общи приятели с Мария. Не мога да я сравня с никой и с нищо, толкова е ценна за мен и това ми бяха думите към нея на рождения й ден. В нея има всичко женско, което липсва на мен. Тя е спокой¬на, нежна, грижлива…. Винаги има най-правилното решение, както и най-верния подход за всяка ситуа¬ция. Много я обичам и е много ценна за мен.

- Да не би да са в обтегнати отношения със съпруга й, щом празнува само в дамска компания?

- Не, разбира се. Те двамата никога не може да имат обтегнати отношения. Дори много хора мечтаят да имат точно техните отношения. Много хора искат да имат такава връзка, но аз не считам за правилно и етично да коментирам отношенията на други хора. Това, че Мария е решила да празнува само в женска компания си е изцяло нейно решение. Защото да поканиш 40 жени на рождения си ден, ами те ако бяха дошли с мъжете си, представям си какво щеше да стене… Пък и тя е толкова ангажирана жена- има три деца и аз направо й се възхищавам как смогва да се справи с всичко. Мария е празнувала със съпуга си отделно, естествено. Много от жените като нея, ангажирани със семейство и деца, могат да си позволят да направят и почерпка само с приятелки, в чисто женска компания. Не виждам нищо лошо в това.

- Познаваш ли братята Маргини и какви са впечатленията ти от тях?

- Познавам ги и тях от години. Приятели сме, говорим си. Те познават и дъщеря ми.

- Имаш ли представа каква е причината Мария да предпочита да живее в чужбина? С какво се занимава в Испания?

- Това е много странен въпрос. Все едно да попитам Лъчо Танев защо живее в чужбина, а не тук. Това е нормално- все пак, когато си успял човек, да искаш да избягаш от цялата простотия тук. И най-малкото заради отношението към жените в страната и за да осигуриш бъдещето на децата си. Вероятно Мария преценява, че Испания е по-благоприятна среда за възпитанието на децата й.

Китайците намаляват с всяка изминала година. Парадоксално, но факт.
Най- многобройната нация преживява спад в своята населеност.

Тян Сюеюан, бивш ръководител на института по населението и икономика на труда към Китайската академия на науките, даде изявление, че населението на Китай няма да надвиши 1,5 млрд. души към 2030 г. Той спомена също и че от началото на века, прирастът на население бавно се забавя, а след 20 години, той ще бъде нулев. Шокираща бе и новината, че в по- далечен план се предполага, че китайците ще намелят.

Благодарение на програмата, която правово ограничи раждаемостта, китайската населеност започна да се регулира. След високата раждаемост, през 1979 година влиза в сила закон, който забранява повече от едно дете в семейството. Изключение правят провинциалните райони, където са позволени две деца, ако първото се окаже момиче.

Определени като по- малоценни от момчетата, китайското общество смята, че родените момиченца са „гъгреци в ориза ”. Те са заклеймени като празна инвестиция. Официалните факти говорят, че 97,5 процента от абортите са от женския пол.

Жестоки и безмилостни са случаите на удушени, удавени, или изоставяни момиченца .

Много бащи умъртвяват новородените си момиченца , за да има право на още един „опит” за мъжкар. А след убийството твърдят отговорно, че не е станало нищо, кой знае какво, защото мъртвият женски плод е бил грешен. Според тези чудовищни индивиди, единствено момчето е достойно за отглеждане и единствено то може да продължи рода.

Властите поддържат същото становище. За тях изоставени, убити нежни създания са ненужна смет.

Всеки китайски район има „квота за раждания ”. Назначен е и женски персонал, който следи менструалния цикъл на всяка дама. Ако на някоя й закъснее, тя бива отвеждана на лекар и ако се окаже, че е „трудна”, „досието” й трябва да се преразгледа дали има нужната квота за дете. Тези, които вече са родили, използват задължително противозачатъчни. А дали употребата им е редовна, отново се следи от „експерти”.

Резултатът от нежелания женски плод води до хроничен дисбаланс между нежния и силния пол. Тревожното съотношение е 6:1. Оказа се, че милиони китайци не могат да си намерят съпруги.

Така, законът за ограничаване на раждаемостта се оказа нож с две остриета.
Положителната страна се оказва драстичното намаляване на населението, а отрицателната- изчезване на женския пол.

Застрашеният вид „китайска жена” може да доведе Китай до национална катастрофа и гибел.

За бившия председател на комисията по досиетата Методи Андреев няма тайни относно секретните документи на службите. Един от малкото, които говори аргументирано с имена и партии. След дълги години работа, експертът изразява своето становище относно „Тайните досиета на царя“.

В интервю пред медиите, бившият председател на комисията по досиетата Методи Андреев разказа скандални случки и факти около личността на Симеон Сакскобургготски. Цитирайки политически партии и имена, той не се поколеба да снеме привидното наметало на царската особа и да извика: „Царят е гол!”. На дълго и широко Андреев разказа за прословутите царски досиета, за интригите и шпионажа, за които Симеон Сакскобургготски е знаел. Макар да се прави на жертва на системата, самият той е бил системата. „Тайните досиета на царя” са му били добре познати, защото не само ги е чел, ами и ги е съставил. Знаел е кой и защо го следи и е мълчал, защото това са правилата на играта.

На въпрос „Как е оцелял Симеон в тази пропита от шпионаж и интриги среда?”, Методи Андреев заяви:

„ Смятам, че действително близкото обкръжение на царя е било наситено с хора, свързани с Първо главно и с 6-то управление на ДС. И царят е знаел за това, защото това е било част от играта, част от нейните правила. Този „сценарий“ говори за поети взаимни ангажименти и от двете страни – от страна на царя и от страна на службите. Логиката е простичка -ние /службите/ ще те протежираме, ще ти даваме възможност да живееш добре, но за сметка на това ти не трябва да имаш никакви тайни от нас. Това непрекъснато следене е нещо като гаранция за лоялност. Знаеш, че си непрекъснато сканиран, но го приемаш, за да покажеш лоялност. Значи този човек е или много глупав, или просто е знаел, че тези хора са агенти. Царят не е ги е изгонил от обкръжението си, въпреки че навярно е знаел за тях. Факт е, че царското семейство напуска България незасегнато от революционните промени. Единствената „вреда“ върху тях е референдумът от 1947 г., който ликвидира монархията. Но това е политически процес, който отделни личности не могат да спрат. Забележете- новата власт, новият режим има отношение на симпатия към царското семейство. Това се доказа и от оперативната разработка „Паразити“. Там се проследява царската фамилията до 1985 г., след което делото е спряно. В „Паразити“ ясно се вижда – офицерът от ДС, който е бил зачислен към царската фамилия, пише, че на младини царицата майка Йоана Савойска, която е италианка, е симпатизирала на комунистите. Това го пише буквално. Тази царица не осъжда революционните промени, преврата на 9-ти септември 1944 г., тя не осъжда референдума от 47 година. Едва ли не царицата смята смяната на властта /падането на монархията/ за нормално. Единственото, което тя не е харесала, е, че този преврат се е случил по революционен начин. Йоана Савойска няма отрицателно отношение към политическите промени, които са извършени от комунистите тогава. Лелята на царя също е била една много народна жена. Цялото царско семейство е възпитавано в дух на социалдемокрация, в духа на левите идеи, в което няма нищо лошо. Точно с тези „детайли“ може да се обясни отношението на комунистическата власт към царското семейство. Не напразно нареждането на Сталин:
„Не закачайте царчето“, е толкова известно. То е показателно.
И сега е много смешно да се мисли, че един лидер на една конституционна система, каквато е била монархията, може да не представлява интерес за службите и да остане извън полезрението им. Напротив – службите до голяма степен са отглеждали, създавали са Си¬меон Сакскггобургготски. Защо? Защото той е носител на цяла една епоха. Хора /като царя/ са необходими на всяка уважаваща себе си разузнавателна служба. Защото в него е инвестиран страхотен ресурс. Той е изключително интересен като обект за сътрудничество за бившите служби- и български, и съветски, още повече, че той не би имал идеологически терзания, тъй като е бил с леви убеждения. Затова и в предишните ни разговори ви казах – смятам, че на въпроса дали той е бил вербуван може да се отговори само когато се видят документите. Но че царят е знаел, че е обект на специално и голямо внимание от страна на комунистическите служби – за това спор няма. Той е знаел това. В същото време, един преследван човек, за какъвто се представя той- когато стана премиер на България започна да търси така наречено от него помирение между хората от ДС и тези, който те са разработвали /техните жертви/. Аз лично имах разговор със Симеон Сакскобургготски. Цялата комисия се срещнахме с него.
Както е редно, когато той стана министър- председател, нашата комисия беше поканена в неговия кабинет в Министерски съвет. Там разговаряхме, а член на комисията му подари архивна снимка, на която Симеон е с леля си. При срещата възникна, да не казвам спор, но се отвори диалог между мен и царя. Той каза: „Добре Андреев, вие смятате ли, че истината, която е в архивите, е полезна?“ Казах: „Г-н премиер, истината винаги е полезна.“ „Да, де, ама това не е цялата истина. На мен ми казаха, че има много унищожени архиви“- отвърна той. Казах: „Г-н премиер абсолютната истина е философско понятие. Капо такова то е обект на изследване на много философски школи. „А как виждате вие помирението“- пита той. Ставаше реч за помирение между комунисти /или хора с досиета/ и останалите. „За да има помирение, трябва да има някой, който да прости на някого. Това значи, че на този, на който ще прощаваме ние, трябва да знаем да какво му прощаваме. Защото не всичко може да се прости, г-н премиер.“ Моята теза е, че една нация може да даде прошка на своите мъчители. Всеки народ би трябвало да знае много добре историята си. Това беше разговорът ни със Симеон. Знам, че той лично е разпоредил закона и комисията да бъдат ликвидирани. За целта дори е подготвена специална група от юристи, имало е хора от министерство на отбраната, от министерство на вътрешните работи и трима представители на парламента. Те са били тези, които е трябвало да намерят начин как да се закрие комисията. Няма спор, че царят е дал нареждане. Това го знам от Владимир Дончев.
Човек, който иска да направи помирение, не постъпва така /закрива комисията по досиетата/. Нормално е първо да поиска изясняване на всички исторически факти, свързани с този период, за да се научи истината, за да се знае кой на кого ще прощава. Защото не всичко може да бъде простено. Как постъпи царят- чрез неговото политическо разпореждане беше прекъснато действието на Закона за достъп до документите на бившата ДС, а комисията беше изгонена по един срамен начин на 21 януари 2005 година от нейната сграда. Един преследван от службите човек не може да бъде толкова близък приятел със своите мъчители.
Симеон е близък с Бриго Аспарухов. Искаше да го направи съветник по националната сигурност. Симеон е близък с ген. Любен Гоцев, който още през 1995 г. ходи в Мадрид, самият Гоцев признава това. Дори, ако си спомняте Любен Гоцев беше един от официално признатите съветници на царя и той много често ходеше във Врана. Това е факт. Никой не криеше, че- Любен Гоцев и царят освен официалните срещи имаха и съвсем други /неофициални/. След това – Симеон прави бизнес с известен агент на ДС, за който има съмнение, че е бил агент и на КГБ. Говоря за Атанас Тилев. Нещо повече- Атанас Тилев дава на Симеон процент от своето застрахователно дружество. За какво прави това, поради каква причина?! Да не забравяме, че царят се е занимавал с една много деликатна дейност, каквато е оръжейният бизнес. Ако вие се интересувате и желаете да научите истината за този негов период може да отидете в комисията да поискате де¬лата за оперативна разработка, които се намират не в архива на МВР, а в архива на НРС. Това с бившето Първо главно управление на ДС. По думите на Цвятко Цветков, а той знае какво говори- има 50 сантиметра дебели папки за царя. В тях, според Цветков, има доста интересни неща за Симеон. Те, забележете, са получени като информация от френските специални служби. От тях става ясно за този „деликатен“ оръжеен бизнес на царя. “

Бившият председател на комисията за секретните документи проговори, „Тайните досиета на царя“ направо крещят, а Симеон Сакскобургготски тъне в мълчание.

Имате проблемни съседи, разправии и разногласия? Често страдате от безсъние, защото над главата ви дъни Ивана и Гергана. Съседите ви са отврат. Досадни, шумни, а и не плащат често я асансьора, я за чистачка.

Лошите взаимоотношения между съседите се оказва проблем за уравниците. Повод за раздор стана проектозакон за етажната собственост. Според него, жалващият няма да се обръща към полиция, инспектори, а към домсъвет.

Сградите ще се управляват от общо събрание на собствениците на апартаменти, които ако имат над 75 % „ЗА”, ще имат властта и правото да гонят недоброжелателя. Малко стряскащо, но ако не сте симпатични на съседите си, покривате се при месечни плащания и вдигате често шумотвица, ще останете на улицата.

Ясно е, че ред трябва да има, добри отношения и спазване на срокове също, но това ли се оказа единственият начин за помиряване на съседите.

Такъв е случаят и с 45- годишният мъж от столичния квартал „Надежда“, който вече е набеден за лош съсед. Той ежедневно се прибирал посред бял ден пиян, постоянно се карал с живущите от кооперацията и ароматизирал входа й с алкохолни миризми. Ядосаните съседите са вдигнали ръце от пияндето и са на прага на решението да „премахнат“ проблема.

Явно поговорката „Трай моме за хубост!” , днес е в по- актуален вид: „Трай комши за да останеш в блока!”

А дали мълчанието ще даде ефект, ще си проличи тепърва.

Днес се навършват 57- години от разстрела на поета Никола Вапцаров . Вандали се изгавриха с паметта на твореца. Поругаването с гроба му разтресе всички. Но дотам.

От миналата година, мястото, където почива, няма нито надгробна плоча, нито знак, кой лежи в забрава там. Внуците му, отвратени от случая, сезираха прокуратурата, но явно жалбата им е потънала в прах между множеството преписки. Беше отправен и призив към президента и премиера, но… глас в пустиня.

Горчивите думи на Вапцаров днес идват като зов и проклятие над всеки, сложил ръка над гроба му:
„Разровиш ли го – ще мирише и ще горчи като отрова”

Явно, за много хора творческото дело и революционния пламък на Вапцаров са отживелица, а гробът му не заслужава почести. Моралното престъпление е знак, че славното ни минало е захвърлено в изгнаничество и забрава.

Но макар проявената мерзост да е на лице, все още има застъпници, обърнали носталгичен поглед назад.

Националните тържества по повод 100- годишнината от рождението на поета се честват с панихида в тунела на Гарнизонното стрелбище в София и рецитал в музея на Вапцаров в София.

Ожесточено меле между десетина човека, които озлобено се хвърляли един върху друг. След като едвам укротили зверовете, ченгетата разбрали още по- фрапиращата новина, че цялата тази агресия е заради купчина старо желязо. След дълъг разпит, се установило и, че всички побойници са роднини по между си. Моралът, кръвната връзка и възпитанието не им попречило да се хванат за гушите. А плячката според тях си заслужавала. Не имот, не кола….а желязо. Мизерия.

Обезумели сме от беднотия , завист и гняв . А сега на къде?

След изнесените резултати в медийното пространство от проведена анкета на „Отворено общество“, стана ясно, че българите са хем мързеливи, хем работливи. Те могат да си дават много зор, но налегне ли ги мързелът, много трудно могат да бъдат стимулирани.

Ако условията на стандарт бяха по- високи, заплащането по- адекватно, а работодателите не толкова егоистични, българинът би направил чудеса. Но… от направено запитване става ясно, че мързелът на българина се дължи на липсваща мотивация.

Само и само да се скатае на работното място , българинът е готов на какви ли не оправдания от сорта:

„Нямам интерент.“
„Принтерът ми е на ремонт.”
„Имаше задръстване.”

Типична балканска черта е оправданието . Или нещо му пречи, или няма мотивация. Петъчният ден е свещен, защото мързелуването няма да бъде помрачено от работа. Макар, че не работим и на половината, колкото в други държави. Винаги сме преуморени, винаги се оплакваме. А не се ли уморяваме повече от оплакване?

Преди две години беше изнесена информация от статистическо проучване, направено от ООН за най- работливите нации. Познайте кой държеше последна позиция? Ние!!

Според учени, мързелът зависи от гена на индивида. При това положение, излиза, че всички наши роднини, а също и техните роднини са лентяи.

Ако се обърнем към фолклора и погледнем в репертоара на родопските народни песни, ще открием смешно съвпадение. Единствената песен за работа и трудолюбие на българина е :”Торнал е Тодьо”. В нея шеговито се възпява как на нашенеца му е писнало да лежи и тръгва да печели пари по света. Пътят го изморява и … огладнява. Сяда на един камък, близо до селото и разтваря дисагите. Похапнал, изпушил тютюна си и… гурбетът му свършил.

Колоритната фраза „Кога ми се преработи, седам да ми мине!” съдържа много хумор, но не горчи ли този балкански смях?