Нешка Робева попиля палачите си! (още подробности)

Нешка Робева попиля палачите си! (още подробности)
5 (100%) 1 vote

Нешка Робева не позволява да я мачкат и говорят зад гърба й!

Великата треньорка Нешка Робева отново показа, че е силна и смела жена. Която не позволява на никого да петни името й честта й. Припомняме, че наскоро журналист си позволи да я обиди за изказано мнение в мрежата. Ето как му отвърна тя, предаваме втората част от изказването й:

Нешка Робева

Нешка Робева попиля клеветниците

„НЯКОИ РАЗМИСЛИ ЗА „ПЪЛНИЯ ЧЛЕН“ /продължение/

Приятели, доколкото разбирам, почти никой не е чел пасквилчето от портретчето и мнозина от вас мислят, че поради тази причина, не могат да се ориентират за какво става въпрос?

Лъжете се… Убедена съм, че и да го прочетете и особено при високо интелектуалния изказ, където заедно с лъжите и клеветите, запретнали кринолини, се прескачат и префърцунените чуждици, съвсем няма да разберете за какво иде реч. Какво иска да каже силно засегнатият от моя „вой срещу Цецко и Цецка“, и техните сподвижници, в аферата „Апартаментгейт“?…

Нищо! Освен да засвидетелства преданост към господарите си, като се жертва в една нескопосана защита на Ц. Ц., Цв.Цв. и приятели… И да хвърли много, ама без мяра, кал срещу Нешка Робева, защото се е осмелила да си отвори устата. Не споменавам името на съдържанието на портретчето, защото не съм убедена, кой се крие зад големите тъмни очила и дали е той или те…

Няколко реда за третата истина. Както пише преданото портретче, тя показва моята неграмотност, защото не съм проявила достатъчно уважение и познание за мястото на пълния член.

Да, така си е. Какъв пропуск! Какво невежество! Дори незачитане!
На пълния член, имам предвид! Тук съм длъжна да призная, че никога въпросът, кога един член е пълен и кога – не, не ме е занимавал особено. Обикновено се справям на подсъзнателно ниво.

Спомням си в един от спектаклите ни /„Забравени“/, актрисата Джуни Александрова четеше части от публицистиката на Ботев… Посред първата ни репетиция на сцена, Джуни спря четенето и каза: „ Неше, тук Ботев си го е написал с пълен член, да не помислиш, че съм аз…“

Явно хората се смущават, ако някой ги уличи в непознаване на българската граматика,/и правилно/, но в замяна на това и най-често, точно критикарите, изпълват речника си с чуждици, /и когато трябва, и когато не трябва/ и не се смущават… Точно обратното, това повдига самочувствието им. Значи са по-образовани, по- умни?!… „По,по, и даже най!“

Но явно за портретчето /което все още си е от среден род, поради състоянието на ступор/, пълният член е от най-голямо значение и поради тази причина, по доста шумен начин, иска да ни убеди, че за него вече трябва да се говори в мъжки род, а не в среден, защото вече знае всичко за… пълния член!…

Даже и мястото му знае! И понеже първата истина е, че съм дърта, а от край време се знае, че дъртите баби освен, че галят внучетата, от време на време, с „костеливите си ръце“, дръпват по някое ухо и ги „съветват“ – ще си разреша само няколко и то безплатни съвета. /Все пак да те чете някой милион пъти, си е жив героизъм./

Синко от портретчето, когато се отучиш да преписваш /т.е. да плагиатстваш/, след като излезеш от състоянието си на ступор и освободеният ти мозък роди нещо, което някой ще поиска да прочете, поне веднъж, /без да има нужда, нечий по-голям портрет, да привлича вниманието му/, шефовете ти, ще разменят местата и формата на портретите…

И твоят ще бъде от мъжки род… Разбира се, това няма да е достатъчно, за да постигнеш мечтата си… За да станеш мъж, а не имитация на мачо, е нужно не само да знаеш къде стои пълният член, но и да смъкнеш тъмните очилата и погледнеш човека, който са ти поръчали да омаскариш, в очите…

Да извадиш портокалчетата от джобчетата си и ги замениш с другите атрибути, които липсват на скопците и без които, писането ти ще си остане все така импотентно и ялово… А „фелациото“, което явно ти е комплекс – ще си остане само мечта…

Уви неосъществима… Приятели, тук аз спирам и искам да помоля за извинение. Не харесвам подобно поведение, нито начин на писане. /Имам предвид себе си./

Ненавиждам наглеците и дебелашката простащина… Пишещите мачовци, чието вдъхновение и морал, бликат изпод полите на чалгаджийките.
Разбира се, че на подобни не трябва да се отговаря.

И аз не го направих… Поисках просто да се позабавляваме. Да дам някой и друг полезен съвет… И да експериментирам мога ли да бъда простак? Оказва се, че не е толкова трудно. Стига да можеш след поредната гнусотевица, да заспиш спокойно. Това за мен се оказа проблем.
И портретчето, моля за извинение…

Нищо лично! Бизнес! Нали така казват идолите, на които се кланяш, като поизбършат сатъра. До тук със забавлението. Все пак и нещо добро стори кандидатът за Портрет – извади ме от летаргията. Подсети ме, че живите свидетели на събития и съдби от едно недалечно, в исторически план, минало, си отиват… Че тези, които сме останали, сме длъжни да направим усилие и разкажем…

И заради историята и заради истината… И най-вече заради младите…
Такава каквато беше. Такава каквато я познаваме… И доколкото я познаваме“, написа Нешка Робева.

Коментари чрез Facebook

коментара

loading...

Разкрития.ком препоръчва и:

Няма коментари

Добавете коментар