Етикети: държавен стандарт за виното, Мирослав Найденов, “In vino veritas”
“In vino veritas”, са казали древните латинци или в превод бихте го чули от всяка пиянка, че “Във виното е истината”, което е тръгнало от там, че точно в това състояние човек си казва истината.
За съжаление в България тази латинска поговорка е невалидна, щом като Мирослав Найденов пожела да въведе и държавен стандарт за винопроизводителите.
Не ви трябва много, за да си спомните сами горчивия опит на последното ментеливо вино, което сте пили, и веднага разбирате защо е нужно на министъра да прибегне до това нововъведение.
Друг е въпросът колко то ще повиши стандарта и дали изобщо ще има някаква разлика от въвеждането на такъв за виното, тъй като от вече направеното доста хора се опариха. Така е например с месото, където се очаква купените от гражданите кебапчета да са с качество “Стара планина”, но след като са ги опитали разбират, че само цената им е такава.
При непринуден разговор със собственик на магазинче за риба във Варна, той остава по същия начин възмутен, заявявайки: “Не ме е яд за парите, които съм дал! И 10 лв. килото да беше пак щях да си взема кебапчета, но качеството не струва и хората пак са излъгани. Затова аз си хапвам скумрийката и знам, че е месо, а не въпросителна субстанция с оцветители и лепнат етикет “Стара планина””, та така било и с виното, за което няма нужда да се съмняваме.
И сега, както при сиренето и млякото, вместо на продуктите да пише вино, ще пише винен продукт, ако не отговарят на стандартите.
А какви са стандартите според българите: “Захар-менте от заводите в „Г. Оряховица“, червена боя за цвят, есенция за аромат, четвърта вода от измития казан, натурален спирт, лъскав етикет, впечатляващо название, малко селяндурска реклама и пий народе вино в големите хипермаркети, където отиваш на касата с две бутилки, а плащаш една. Това е България – менте и половина, също като управляващите!”, заявява друг гражданин мнението си по темата.
И част от думите му се потвърждават и от самия председател на Асоциацията на винарите у нас Димитрин Вичев, който заявява, че от целия свят нашата многовековна държава България е на първо място, но не по консумация на качествено вино, а точно обратното – българинът пие имитации на “вълшебната” течност от стафиди и захар, докато истинското грозде е излязло от състава на този продукт у нас.
Точно това установи и Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, която само преди 2 години разкри, че в страната ни винпромите изкупуват суровини от арабските страни на двойно по-ниски цени, след което произвеждат “вино” от стафиди, а българите си мислят, че пият истинско.
Ето защо хората в бранша заявяват като критерии, че няма как да има качествено вино с по-ниска цена от 5 лв. за бутилка, тъй като и според други 1 л от алкохолната напитка се извлича от около 3-4 кг. грозде, в зависимост от сорта. Ето защо 1,50 като цена не може да има.
Макар че и тези, които са над 5 лв. също не са за доверие, тъй че съветът на специалистите е да се опита дадено вино и ако на другия ден не те боли главата, значи става. Но тук идва въпросът: Докога българите ще експериментираме? и Да не сме опитни животни?
Затова хората предпочитат домашното вино, както собственикът на рибния магазин – скумрията, защото в тях е истината, а не в ментетата, които ни пробутват!






Коментари чрез Facebook