Какво се прави на 9 септември?

Едни от нас го обявяват за най-черния ден в новата ни история, когато е „унищожена българската държавност, елит, класа, предприемачи, свободно развитие и гражданското общество или поне неговия зародиш. Това е равносилно на аборт на заченатото след Освобождението вследствие на силен външен удар”. Те не само не празнуват, но и всяка година на този ден се настройват на вълна антикомунизъм и омраза към извършителите на т.н. преврат. Други традиционно го празнуват, като още вярват в „утопията, комунизъм”, както се изрази младата адвокатка Албена Полтунина по БНТ тази сутрин. А вярват в нея, защото тя е хубава за средната и дребната класа, както и за бедните, защото им обещава сигурност и равноправие. За наследниците на богатите и предприемчивите тази утопия е спирачка на развитието на родовата предприемчивост и даване шанс на нецивилизовани субекти да изземат функциите на елитарните им предци – бизнесмени, политици и културни дейци.

Така чествахме деня преди повече от 20 години

Тези които празнуват знаят за избитите 3000, набедени за виновни, но не искат да се забравят и 9000-те хиляди избити партизани и помощници. Празнуват с хора и цветя, възхваляват икономическите достижения и социалния стабилитет. Хапват кебапчета, за които противниците им казват, че е добре да им приседнат.

Рамазан е

За трети това е един работен ден. Ден, в който дочуват, че мюсюлманите празнуват Рамазан байрам, а светът чества Международния ден на красотата.

От парламентарната трибуна Пантев и компания призовават да се сложи край на противопоставянето. Не на помирението, защото загиналите не се знаело дали биха искали да го сторят. Така и професорът изпада в нелогизъм. Защото и от противниковия лагер няма да знаят дали пострадалите им предци биха се помирили с палачите си. Така че силенето на групата отляво няма да доведе до мир и разбирателство по въпроса и произтичащото от него противопоставяне. Още повече, че Пантев добави факти, които винаги ни разделят в зависимост от гледната точка. „Девети септември сложи край на онази България, в която 80 на сто от населението беше неграмотно, се посочва в декларацията на левицата. Тук искаме да почетем едни честни кости, които са смятали, че загиват праведно за България„.

Някои топят перото в мастилото и пишат ето такива емоционални мнения:

„А докато съществуват хора-овце, празнуващи девети септември, ще съществуват и две мразещи се една-друга Българии, ще има и агенти в парламента-правителството-президенството, ще има и всичко онова, от което може да боледува един народ без обща национална памет и без общ проект за бъдещето. Това е датата, символизираща разцеплението в българското общество, в което палачи и жертви са принудени да живеят заедно в блатото на нездравата историческа амнезия. И колкото повече стоим и се чудим, толкова повече затъваме – Жалко за ЛУМПЕН-ПРОЛЕТАРИИТЕ, които още гласуват за тях – ще си умрат като бедни слуги на червени господари”.

Намират се и помъдрели и не желаещи да дават оценка сега, когато им се живее без призраци, сенки, спорни дати и спорни тези:

„Оставете историята на мира. В противен случай ще ви изиграе лоша шега. Помпането на историята с датата е само проява на лош вкус. Когато си отиде и последния свидетел на Соца. тогава съдете. А сега замълчете. Все още говорят пристрастията и освен да се появи поредния „Ганювизъм”, нищо друго няма да се случи. В Берлин местят статуите на Маркс и Енгелс заради строителни работи. После ще ги върнат на мястото им. А няма да ги изхвърлят както бихме постъпили ние българите – народ изтъкан от завист и омраза. Те може да не са по добри от нас но поне не правят прибързани изводи. Тъй, че датата 09. 09 трябва да отлежи и тогава да се оценява”.

Днес е и Денят на красотата

Е, как да не ти се доще при това положение да поздравиш братята „мюслимани” (както ги наричаше Недим Генджев) с обединяващия ги празник Рамазан или да не си спретнеш честване на световния ден на красотата. Всъщност да напишем следното:

Честито другари, красавици и мюсюлмани!