Как да се държим при полицейски разпит?

Блогове, сайтове и форуми в интернет разкриват техниките и уменията за това как да се държим при полицейски разпит. Съветите са ценни, тъй като никой не е застрахован от разпит в полицията. Човек може да бъде привикан при дознателя и в качеството си на свидетел, и като обвиняем. Във всеки случай обаче е важно да се знаят тайните на полицейския разпит.

Ако сте обвиняем, имате право да се запознаете с постановлението, въз основа на което ви обвиняват. Информацията в него със сигурност ще бъде полезна, тъй като там нашироко е изложено какво точно е обвинението, с какви доказателства разполага прокуратурата, кой е дал показания срещу обвиняемия и кой точно го обвинява.

Алексей Петров е „печен” при разпитите

„Не забравяйте, че за разлика от патрулните полицаи, дознателите и следователите са образовани и интелигентни хора” – отбелязват в блоговете и сайтовете. Това е причината да не се препоръчват лъжите. Старо правило на криминалистите е, че човек казва най-много, когато преиначава истината.

Освен това било изключително важно да се спечели доверието на разпитващия. Да се демонстрира заинтересованост към разкриване на истината и разбиране към тежестта на полицейската работа. Причината – дознателят (следователят) разсъждавал преди всичко като човек и като всеки изпитвал симпатия към онези, които го разбират и оценяват труда му по достойнство. От изключително значение била и невербалната комуникация. Обърнете внимание на езика на тялото и жестовете. В този смисъл стойте спокойно, без да се изгърбвате, но и не се ширете като „циганин в дискотека”. Гледайте дознателя право в очите, но не се дръжте нагло и безцеремонно.

Съществуват два подхода към разпитващия. Единият бил да се отговаря колкото се може по-дезинформиращо и несъдържателно. Ако отговорите опират само до „да”, „не” и „не зная” дознателят е принуден да разбере съсвем малко от това, което знае човекът срещу него. Този подход обаче би могъл да бъде доста измъчващ, тъй като правило номер 1 в неписаните закони на разследващите било да въртят „на шиш” разпитвания колкото може повече.

Вторият подход не бил за всекиго. За да се приложи правилно, важно било разпитваният да владее поне минимални актьорски умения, да е спокоен и да държи под пълен контрол съзнанието си. Важно било да се принуди разследваният да води разпита не по набелязания предварително от него план. „Не лъжете! Просто усучете истината!” – е съветът на препатилите. Фрази от рода на „Искам да помогна, но просто не зная нищо” биха били полезни.

Ако сте обвиняем, можете да дадете лъжливи показания, от които после да се отречете в съда. Позовавайте се на чл. 121 от НПК, който дава право на обвиняемия да не отговаря на въпроси, в случай че те биха навредили на него или на близките му. Знайте, че само самопризнанията не могат да доведат до осъдителна присъда – необходими са и събрани от полицията доказателства.

Любим въпрос на разследващите е „А за оная работа в „Младост” какво знаеш?”. Можете да не отговаряте на този въпрос, като отвърнете, че той не е конкретен.