Преди около година столичен седмичник пръв описа странните обстоятелства около смъртта на един от най-добрите ни млади шахматисти Веско Драгиев. Преди няколко дни семейството на починалия е получило известие, че Софийски градски съд връща делото за ново разследване. Обстоятелствата около смъртта на младия човек са наистина странни. Нека си припомним някои от тях.
На 2 февруари 2009 г. младежът изчезва. Бащата го обявява за издирване и предоставя всичко необходимо за неговото издирване. Паралелно с това започва свое разследване и първо започва да разпитва хората, които се събират около градинката на народния театър. Знайно е, че там е сборен пункт на любители на шахмата. Показвайки снимката на сина си в един магазин за козметика, той разбира от продавачката, че момчето е идвало и след деня на изчезването.
Две седмици след като не е получил никаква информация, бащата звъни в полицейското управление, за да разбере дали има подробности по случая. Странно, но от Първо РПУ го насочват за повече информация към Пето РПУ, където е препратен случаят. Новините там са още по-лоши – полицаите му казват, че момчето му е открито голо и мъртво в Перловската река, близо до района на тунела под Сточна гара. Никой не му обяснява защо не са го известили по-рано, при положение, че Веско е открит още преди десетина дни. Версията на дознателя е, че става въпрос за самоубийство. Без много обяснения, униформените натоварват клетия родител в патрулка, която го откарва в моргата, за да разпознае трупа.
Там изненадата е пълна. Трупът е напълно неразпознаваем. Михаил Драгиев казва, че не вижда нито един от белезите по рождение. Вестник „Шоу“ добавя още зловещи подробности. Патоанатомката д-р Боянова отказва да му покаже отрязаните китки, на една от които дланта е татуирана с шахматен кон и пешка. В крайна сметка бащата обявява, че не е убеден, че това са останките от неговия син и отказва да подпише протокола.
Бащата не получава никакви документи, за снимки от мястото на самоубийството и дума не става. Нищо! Пълно мълчание от страна на разследващите. Като капак на всичко патоанатомката устно потвърждава, че уж самоубилият се чрез удавяне шахматист е ударен с тъп предмет.
Ето колко абсурдно изглежда всичко. Страдащият от циклофрения самоубиец се е съблякъл някъде в центъра на столицата, пресякъл е напълно гол половин София от Народния театър, за да се самоудави в 30-40-сантиметровата вада под тунела на Сточна гара. Другата възможна хипотеза би трябвало да бъде, че се е съблякъл на място, полегнал е в реката гол, удавил се, а после решил да покаже главата си над водата и да се лумне с нещо тъпо и твърдо за по-сигурно. Това са двете абсурдни хипотези, произтичащи от обясненията и находките до момента. Странното е, че и до днес няма следа от дрехите му.
Бащата отказва да прибере непознатите останки. Заради прекалено голямата си уста д-р Боянова напуска престижното си място в Съдебна медицина. Никой, дори и нейният пряк ръководител не знае къде е тя сега.
След като бащата отказва да си прибере показаното му тяло, трупът е преместен от моргата на Съдебна медицина в камерите за дълбоко замразяване на ВМИ. Делото е изпратено от Пето РПУ в Софийска градска прокуратура. Най-големият абсурд е, че Веско изчезва не само като жив, но и като мъртъв.
От тук нататък историята търпи невероятни обрати. След още няколко месеца, бащата на Веско решава да отиде до ВМИ, да разбере направено ли е нещо по въпроса, извършена ли е петорна експертиза. Някой разпознал ли е тялото, за което полицаите твърдят, че е неговия син? Вместо това, Михаил Драгиев получава поредната доза абсурд. Тялото е изчезнало!
Хората, които имат власт и задължения в моргата успяват само да кажат, че някой е дошъл и е изнесъл трупът. И нищо повече. Минала е цяла година от изчезването на Веско. Този път майката се разшетва и открива отговора – от общинските „Социални грижи“ идват, вадят и изнасят евентуалния труп на шахматиста. Но повече нищо не могли да кажат. Мистерията е пълна – Михаил Драгиев за пореден път остава с пръст в устата. След доста мъки родителите успяват само да установят къде е заровено неидентифицираното тяло – при клошарите в Бакърена фабрика. На всичко отгоре в „Социални грижи“ ги нахокват, че общината се е охарчила с 210 лв. за ковчег и бучнат дървен кръст с името на „незаконния“ мъртвец.
Но, абсурдите продължават. Оказва се, че родителите на Веско по никакъв начин не могат да докажат, че момчето им е мъртво. Нямат смъртен акт, нямат дори едно листче официален документ, че Веско е доказано мъртъв и погребан… неизвестно кога. Според документираното дотук синът им би трябвало още да се води жив, макар и в неизвестност.
В крайна сметка разследването на родителите дава много повече резултати, отколкото онова на „компетентните органи“.
Пред „Шоу“ Михаил Драгиев разказва, че синът му е имал приятел. Юлиян Димитров е комарджия и измамник от ж.к. „Люлин“. Той е взел назаем 2500 лева от Веско. Дълго време не ги връща. Случаят с парите е доста стар, още от 2002 година. Освен това се оказва, че още от 18.01.2005 г. има решение на Софийския районен съд, от което става ясно, че Веско печели. Частният съдия-изпълнител си удържа хонорар от 600 лв. Изпълнителният лист е издаден на 25 февруари2005 г. Но Юлиян благоволява да предаде първата вноска от 800 лв. едва през 2008 г.
На 2 февруари 2009 г. жителят на жк „Люлин“ с тежко семейно положение превежда по банков път още 1300 лв. и същия ден вечерта Веско изчезва.
От тук насетне кълбото се разплита. Бащата на Веско отива при Юлиян, започва да го разпитва дали не знае нещо, а комарджията дори не трепва при вестта, че Веско е изчезнал и евентуално убит. Парадоксът е, че и до днес нито разследващи, нито прокуратура знаят за въпросната сага. Просто дознателят от Пето РПУ не го е разпитвал!
Версията на родителите е много проста и елементарна. И за съжаление тъжна… Синът им най-вероятно е изтъргуван от Юлиян на трупната мафия. Вече е ясно как става това, както е ясно, че всеки ден изчезват не само деца, но и здрави млади хора като Веско. Неизвестен клошар е подменил убитото момче. Къде е то сега, все още никой не знае.
Коментари чрез Facebook