Какво още не знаем за Съединението?
На днешния празник – 6 септември, когато българите честват 125-годишнината от Съединението между Княжество България и Източна Румелия, колегите от “24 часа” излязоха с материал за 6 неща, които може би не всички знаят.
Първото сред тях е, че за Съединението са правени много по-ранни опити за извършването му, още след Берлинския конгрес от 1878 г., и това става през 1880 г., когато се създава Централният комитет. В него влизат дейци и от двете области като за целта си те използват подходящия момент, който съвпада с бъдещата война на Османската империя със съседните страни на Балканите. Опитът за противопоставяне обаче бил неуспешен поради ред причини, сред която и неодобрението от страна на Русия.
Съединението между Източна Румелия и Княжество България
Втората любопитна информация е, че Захари Стоянов, като човек с опит от Априлското въстание, искал да подготви и осъществи Съединението през 1885 г., но не по военен път, а чрез народни акции и посредством разветите байраци в Балкана, за да се постигне до желаното. Това за съжаление отново не среща одобрение, този път от страна на БТРЦРК, които променят предначертаното от Захари Стоянов.
Трети интригуващ момент свързан със Съединението, също е свързан със Захари Стоянов, който определя втория главен управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич като Треперко паша, давайки му това прозвище. Но то не е толкова свързано с треперенето от страх, а от възрастта, на която бил Кръстевич. Във връзка с неговата персона се употребява и израза „шуро-зетьо-баджанакизъм“, по-познат ни днес като “шуробадженащина”.
Четвърта подробност от историята около Съединението е, че държащите властта в Пловдив си имали представа за готвеното през септември. Те можели да го предотвратят, но патриотичното, все пак надделяло като сам Кръстевич заявява, че е знаел за случващото се, но нарочно си правел оглушки.
Петата злочеста истина е, че Съединението не преминало без жертви, както го пише в учебниците, тъй като една от четите, движеща се по посока към Пловдив, влиза в сражение с източнорумелийска военна част.
И последната шеста, не толкова известна на мнозина, подробност е, че в присъединената източнорумелийска част имало няколко села в Родопите, образували т.нар.Тъмръшка република, която не се подчинявала на законите и не плащала данъци. След официалното признаване на Съединението от 6 септември 1885 г, с Топханенския акт., „Тъмръшка република“, както и Кърджали останали в територията на Османската империя като това била цена, която трябвало да плати обединена България.
Ще ви дам и седми малко известен факт – „… На 22 август / 3 септември в лагера (1885 г., с. Мараш, Шуменско) пристигат Димитър Куртев, Манол Лазаров и Димитър Сяров, участници в движението за Съединение от Сливенското опълченско дружество, чиито почетен председател е самият княз Александър.
….
Разправи му се (на княз Александър), че всичко е готово, и че войската е с нас, а преврата ще го извършим така: ще свалим пашата и ще го изпратим в София, ще обявим Съединението за станало и ще провъзгласим Ваше Височество за княз и на Южна България. Той се засмя на тия думи и попита пак: „Ами целият народ в Южна България съгласен ли е с това?“ Отговорихме му: „Не само народът на Южна България желае единението, но и от Северна България, па и цял български народ, който чака само Ваше Височество да обещае, че ще вземе под Ваше покровителство това народно дело, и моментално ще бъде благополучно извършено“. Той помисли малко и каза: „Понеже народът от двете Българии искрено желае това и при всичко, че може би аз ще стана първа жертва на това общонародно дело, ще приема да го покровителствувам. Съобщете на главните инициатори и на видните между вас, че при първото известие за сваляне на правителството и провъзгласяване на Съединението, аз начело на войската си ще мина Балкана и ще взема браздите на управлението в ръцете си, а те още отсега, така и вие вземете мерки да не се пролива кръв, защото в такъв случай ще се компрометираме пред европейския свят и ще се попречи на делото, а най-много пазете турското население, с което ще турим султана в невъзможност да извърши нещо против“.
… “
С две думи – решението, княз Александър да застане зад Обединението, е взето в „Марашката кория“, с. Мараш, Шуменско!