Какво ни сближава и какво ни разделя нас, българите

Колкото и да е печално да си го признаем, трагедиите ни обединяват, празниците ни оставят безразлични, успехите ги няма, иначе в началото и те ни сближават, но после се намира някой да ни вкара прът в колелата, та да не просперираме. Така че какво ни остава? Трагедиите ли? Жалко, наистина.

Повод за смесените чувства и размисли стават две събития, белязали днешния ден. Преди 125 години на днешния 5 септември от град Съединение тръгват четниците на Чардафон Орловец, за да пристигнат на 6-ти в Пловдив и да обявят края на несправедливото разделение на България след пагубния Берлински конгрес. Днес в Съединение е отбелязан историческият факт. Утре на едноименния площад в Пловдив ще е кулминацията на празника – Съединението на България -1885 година.

Днес обаче почитаме жертвите на трагедията в Охрид. Всъщност на държавно ниво у нас тя се изрази в слова, припомнящи нещастието. В Охрид пък днес е отслужена панихида, на която са присъствали роднините на жертвите, представители на българските и македонските власти, хора, помагали при спасяването на оцелелите и членове на Инициативния комитет „5-и септември“.

У нас днес, веднага след деня без жертви на катастрофи по пътищата, отново стана жесток челен сблъсък на две коли, при което загинаха петима. Като по неписано правило винаги в навечерието на големи празници ни се случват трагедии. Така беше и миналата година в Охрид.

Утре е празник. Кое ще ни възторгне и настрои позитивно и празнично. Кратките възпоменателни и надъхани с патриотиотичен патос слова, сбраните на куп първенци от столицата и Пловдив, тълпата зрители пред паметника и хилядите, слушащи новините. Още един почивен ден, срещи с близки, празнични обеди. Всъщност и това е добро. Макар и недостатъчно. Разделя ни тежкият живот, злобата и завистта помежду ни, себичността и липсата на усет за национална идентичност и кармичната принадлежност към една обща земя и народ. А това зависи от всички, но най-вече от облечените с власт и отговарящи за просперитета на народа ни.