Наградили незабравимия Гунди със 100 долара за гола на Уембли

Посвещава се на „драматичната загуба“ на националите ни вчера в Англия

Вчера националите ни се провалиха в първия мач от европейските квалификации. Гостуваха на Англия на легендарния стадион Уембли. Поражението с 0:4 едва ли изненадва някого. Но пък някои асоциации и заключения се налагат от само себе си. Паралелът е с паметната 1968 година, 11 декември, когато великият Гунди бележи гола, за който на Албиона още се носят митове. А ние, българите и до днес намираме чудесен повод да се гордеем с нашата най-голяма футболна слава. При това толкова скромна и себеотдайна. Нейното име е Георги Аспарухов. Заключенията пък са във връзка с безименните (анонимните) му наследници в националния тим, за които е станало ясно, че са се пазарили половин година преди да влязат в стадиона храм на най-великата английска игра за платата, която биха получили при евентуално попадение. Себичността им въобще не им е позволила да се замислят дали изобщо могат да повторят знаменития гол на своя ненадминат сънародник. Така че затова загубата изглежда предизвестена, но не и простима.

Какво са отбелязали тогавашните коментатори за историческия гол на малка България срещу действащия тогава световен шампион. Според съвсем навременното припомняне за изключителната личност на Аспарухов, направено от „19 минути” нещата са изглеждали така. Мачът е приятелски, но на стадиона присъстват 100 000 души. Минава половин час, без да е отбелязан гол. Очаквано пред българската врата постоянно ври и кипи. Изненадващо защитникът Иван Димитров пуска от 40 метра пас на Гунди, който от средата на терена тръгва в атака, безпрепятствено и елегантно финтира двама защитници и забива гол в мрежата на шампионите. Настъпва гробовна тишина. Положението е съпоставимо само може би само с това на стадиона на петлите, където на квалификациите за световното през 94–та Емил Костадинов по същия начин затъкна гърлата на хиляди французи и едва не докара инфаркт на треньора им. Макар броени минути след гола на Георги Аспарухов англичаните да изравняват, мачът и до днес се счита за един от най-знаменитите във футболната ни история. За геройството и таланта си българинът получава премия от 100 долара, които изхарчва на аерогарата за четири часовника.

Година преди паметния му успех на Уембли Гунди е забелязан от гранда Милан. Когато „Левски” гостуват на един от най-големите отбори в света, мениджърът на отбора му предлага да емигрира и да заиграе в отбора от Милано. Разговорът се състои пред съпругата на Аспарухов, Величка, която, след като съпругът й мълчи и настъпва неудобно мълчание, пита при какви условия го канят. Отговорът е предварително готов и не подлежи на коментар:

„500000 долара веднага на ръка, заплата 2000 долара, премии до 1500 долара на мач, безплатно жилище и автомобил”. Георги отново мълчи и главният мениджър се оправдава, че такава е договорката и с най-големите звезди на отбора – Ривера и Шнелингер. Накрая Аспарухов отговаря:

„Не, аз просто ще играя в България”.