Иво Сиромахов реши да направи рязък завой в творческата си кариера!

Сценаристът на Слави Трифонов - Иво Сиромахов слага край на писателската си кариера. За да се отдаде на поезията и да реди рима след рима... Това заяви самият той в блога си като обстойно разясни мотивите за трансформацията си. Предаваме новия му саркастичен текст със съкращения: [caption id="attachment_565064" align="aligncenter" width="300"]Иво Сиромахов Сценаристът Иво Сиромахов с нова порция сарказъм в мрежата[/caption]

"Скъпи приятели! Настъпи моментът да направя рязък завой в колебливата си творческа кариера. Реших да стана поет. Стига съм писал проза. Сега всички пишат поезия.

Първо – защото е лесно. Достатъчно е просто да подредиш отвесно някакви безмислени думички. Не е нужно да пишеш в рими и в ритъм – те са окови за посредствените. Сега е модерно се пише, както ти дойде. И най-вече както не ти дойде. Второ – много по-бързо е. Разказ се пише за седмица, роман – за около година, а поетичният шедьовър отнема не повече от двайсет минути, без да си даваш зор. Освен това, за да напишеш разказ или роман, ти трябва все пак някакъв сюжет, а при стиховете е достатъчно да излееш баналните си чувства. Така че – сбогом, проза! Здравей, поезия! Вливам се смело в редиците на българските поети, които в момента са около един милион. Защо да не станат милион и един, като в онова култово предаване на кака Лара? Вярно, конкуренцията сред поетите е жестока, но и аз имам с какво да събера няколко лайка от чувствителните души във фейсбук. След което да си направя визитка „Иво Сиромахов, поет“. Добре ли е? А? А? Седнах да сътворя първия си шедьовър. Но за какво да пиша? С какво да грабна сърцата на претенциозните и все по-взискателни литературни среди? Докато се чудех, огладнях и слязох до кварталното магазинче, за да си напазарувам. Обаче бях толкова отнесен в поетичните си търсения, че не съм усетил как са ми пробутали вчерашен хляб. Отначало се вбесих, но веднага след това усетих – ето я темата за първата ми поетична творба. Прибрах се, седнах пред компютъра и сякаш невидима ръка движеше пръстите ми по клавиатурата. За минути стихотворението беше готово: отидох в магазина и си купих хляб студен и корав като сърцето ти Ето това е голямото изкуство! Идва изведнъж и те отнася като карибски ураган. Как ми хрумват такива талантливи метафори… Постнах творбата си във фейсбук и след два часа вече имах шест лайка и един коментар. Шест лайка, хора! Аз съм гений! Е, вярно, коментарът беше твърде лаконичен и гласеше „tapo“. Но аз го приех хладнокръвно. Вероятно го е написал някой провален поет. Нормално е да ми завиждат. И Шекспир са го оплювали...", пише Иво Сировахов в блога си ivosiromahov.com.