Ужасните неща от един напълно непознат свят (с видео)

Потресът от едно старо, позабравено предаване. Но върши работа

• Цеца Компирицата

• Блок 20 в Ямбол

• Престарелите баби джуджета от село Ресилово – лицето на ужаса и позора

В последната компилация от повторения на „Отечествен фронт” (виж видеото) Мартин Карбовски затвърди окончателно реномето си на най-успешния разследващ журналист, който при това върви по следите на хора и събития, от които никой не се интересува. По дирите на неща, които никой дори и не предполага, че съществуват. Което е жалко и осъдително. Защото, както сам журналистът се изрази, това, което е видял и ни показа, е сякаш реалност от отдавна отминали времена или даже по-точно казано от някакво ужасно безвремие. И всичко това става под носа на обикновени хора, политици, местни управници велможи, живеещи в 21 век, но неподозиращи или затварящи си очите за грозната картина на един паралелен и ужасяващ свят, част от нашата цивилизация.

Първият персонаж е най-многодетната майка в България. Има 22 деца. Всеки ден ядат хляб със зехтин и сол. Дете № 8 иска да стане кмет и си вярва, защото знае, че от вота на семейството зависи избора на кмета. Те са едно нещастно и гладно мнозинство в това село. Никое от децата не си знае рождения ден. Всъщност само най-малкото, което в деня на посещението на телевизионния екип на „ОФ” има рожден ден. Но не знае какво е подарък. Никой не му е подарявал нищо. Не иска нищо и си чака нещото си. Всички са някакви зомбита, но жилави и устойчиви.

Дали е вмирисан въпросният журналист, както се опитват да го представят някои, не се знае, но блок 20-ти в Ямбол е една клоака, където друг журналистически крак няма да стъпи. Няма и кой да го насочи към това безумно място. Там живеят черни, сбръчкани, беззъби, рошави и почти смахнати цигани. Блокът е огромен, оглозган, няма фасада, виждат се вътрешностите му. Олющен и опоскан откъм всичката дървения, която в сюблимно мразовита нощ е станала за подпалки. Джамовете са заменени с чаршафи. Населението се мота долу на някакво подобие на бунище или иначе казано двор. Никой не работи, наоколо кръстосват голи циганории в младенческа възраст. Ошашавените мангали сами са си създали ада, в който горят и даже не винят държавата. Някои неочаквано са помъдрели и си признават пред микрофона и камерата,че всичко това си го правят сами. Да, никой и не им помага, но главно те си се пържат на собственото си приматско съществуване. Тези човекоподобия нямат вода от години, нито пък ток. Сигурно миришат ужасно. Средище на травестити. Някои проституират. Гадни са, но едва ли в тази си битност и в този момент заслужават упреци. Това гето се нуждае от спешни мерки за нормализиране на ситуацията. Гледалите предаването едва ли ще могат да забравят видяното и да си представят как е възможно всичко това, а и кой трябва и може да пресече на мига тази изродщина. Добрата новина. Очаква се да бъде съборен след решението на местния парламент по предложение на кмета Георги Славов.

Двете „извънземни” жени джуджета по на 75 и 88 години, забравени от Бога в близко до София село са другата необяснима страхотия и ужасия, която ни връща някъде в 18 век или някъде никъде и някога никога. Няма други такива същества, поне не и реално съществуващи под носа на цялата управия в София. Двете сякаш живеят на пустинен остров, съществуват сами със себе си и за себе си. Едната, по-младата,е сбръчкана до неузнаваемост, висока е 1м и нещо, пуши цигара, направена саморъчно от хартия и рязан тютюн, другата е направо хубава за своите 88 години. Карбовски й прави комплимент и двете искрено се ужасяват да не я хванат уроки. Разказват какво се прави против урочасване. Говорят сериозно. Не знаят кой век сме и коя година. Но знаят, че е сряда. Знаят, че е празникът на св. Мина и показват нагледно как го празнуват. И двете скръстват ръце да покажат, че не работят нищо. Ядат само боб с няколко плуващи в гърнето чушки. Не вярват в Бог, но не са озлобени. В самотията си са прекалено нормални даже. Едната не ще на погребението си нито цветя, нито поп. Знае, че сестра й ще я зарови в края на парчето земя, където се въртят като изоглави. Никой не ги е обичал, не знаят значението на думата мечта. Пазят се от зли хора с брадви и се смеят на орисията си. Канят госта да хапне от боба. Гласували, но нямат представа за кого и затова по-голямата сестра свивала между бюлетината цвете. Да е весело. Не общуват с никого, като скотове са, но са мъдри. Разумът им е съхранен, но не живеят човешки. Всичко е абсурдно. Просто трябва да се види.

Когато филмчето свършва, ти оставаш безмълвен. Гадно ти е и непонятно. Опитваш се да се разсееш.