Редно ли е мама и тати да хрантутят отрочетата, докато станат за женене?
Уникални гадания от нашия астролог!
Мама и тате за какво? Да ме гледат, нищо че съм на 30!
По стара българска традиция децата у нас се учат, че мама меси, тате носи. И така, докато чедото се задоми и дойде ред с „мъжО” или с „мойта” сами да се гледат. Но редно ли е това?
Мненията по този въпрос са твърде разнопосочни. Или по-скоро двупосочни. Част от обществото смята, че докато могат, родителите трябва да дават мило и драго, за да се чувства добре наследникът им, пък техните лични желания и интереси трябва и винаги остават на заден план. Останалите защитават тезата, че щом навърши пълнолетие (а при някои етноси далеч по-рано), всеки трябва сам да си вади хляба. Може би усреднена е позицията по отношение на това какво се случва, ако детето учи в университет и кой го издържа през това време.
Да си седиш при мама и тате обаче, след като превалиш 30-така, е тендеция, която се разраства в целия свят. Но у нас патриархалното възпитание и леко изопачените разбирания за задълженията на подрастващите май я превръщат в явление, което придобива заплашителни размери. Кризата, която ограничава възможнността на току що завършилите образованието си младежи, да си намерят работа, заплащането за която да покрива поне ежедневните им разходи, хептем праща вола в реката.
Има ли избор, ако мама му дава джобни за кафе?
Страшно е колко много млади хора чакат на родителите си да им дадат по 5 лв., за да излязат на кафе или да си купят цигари. Да не говорим, че този човек, които себе си не може да издържа финансово, не е в състояние да мисли за собствено семейство, деца просто защото няма кой да ги гледа, а в повечето случаи, ако детето случайно стане, то пада на плещите на баба и дядо.
И докато у нас почти никой не смее да говори на тази тема, защото битува вярването, че неуспехът на детето, макар и вече пораснало, да се реализира трябва да се скрие вътре в пределите на дома и да се говори пред комшии и познати колко добре я кара, то по света хората свободно дискутират този проблем. Търсят неговото разрешаване, а не се срамуват.
В Канада за за подбни нетърсещи или неможещи да открият реализация младежи се използва съчетанието „деца-бумеранги”. И там, и като у нас канадци, надвишили вече детската възраст, остават да живеят в дома на родителите си, отлагайки поемането на ангажимента към собствения си живот. В Англия подобни младежи се наричат „кипърс”, което е акроним от английския израз Kids in parents’ pockets eroding retirement savings, значещо „Деца в джобовете на родителите, които изяждат спестяванията им за пенсиониране“. Във Франция се изпозлва „танги”, по името на филм, разказващ как 28-годишем младеж се бори със зъби и нокти, за да остане в дома на родителите си.
Германците са се спрели на nesthocker, превеждано като натрапник, намърдал се в чуждо гнездо, а италианците на mammone – някой, който не иска да се лиши от гозбите на мама.
От раждането децата се носят на ръце, но до кога?
А у нас как се наричат подобни субекти? Готованци, мързеланци или мамини синчета и щерки, които за всичко разчитат на родителите си.
И кой е виновен за появата на тази категория хора? Дали те самите, или вечно бдящите над тях създатели, които с намерението да облекчат страданието им, ги правят неспособни да се справят с живота сами!
Четете ни през телефона си!
Loading ...
Хубава статия, има много такива дечица. Само че как ли да се издържат с една заплата ??!! Но има един пропуск в статията – останалите безполезни за себе си възрастни родители, които не могат да се справят на едната пенсия също биват отглеждани и то не зле от собствените си деца. И това е доста разпространен модел, особено в градовете. Аз лично от години отглеждам баба си, която е на 92 години и е пенсионерка от 1970. При цените на бензина и лекарствата дали скоро ще се върна да живея у дома си наистина не знам.
ами и аз не искам да живея при нашите,но нямам избор
квартира 200-250лв,за сметки още 100тина,като сложиш пътните 50-60лв и за мен кво’?100тината лв ,който ми остават от заплатата само за храна няма да ми стигнат
за това предпочитам да живея при родителите си и да им помагам със сметките и пазаруването.по-добре да слушам конско от време,на време отколкото да мизерствам и да се чудя дали ще успеч да изкарам месеца.
много искам да изляза на квартира ,но засега само мога да се надявам да дойдат по-добри времена ,в който няма да се налага да се лишавам от елементарни неща за да бъда самостоятелна
Абе нашите имат къща колкото два апартамента – защо да ходя да пълня джоба на някой с излишни наеми, айде да го духат рентиерите
В случая не става дума единствено за обезателно „излизане на квартира“ или закупуването на собствен имот.
А по-скоро за убеждението, че родителите се чувстват задължени да купуват кренвирши и хляб, да плащат всички сметки, пък и да дават „джобни“ на децата си дори след като последните навършат една определена възраст.
Ако „децата“ на по 30 години поемаха една част от семейните разходи, положението нямаше да е толкова трагично.
Е да, вярно е има и такива, поне няколко познавам – не са някакви мързеливци или мамини синчета – просто системата не им дава шанс да си намерят нормална работа с нормално заплащане. Не знам кой е по-умния – ние дето се трепем за африкански заплати и пълним джоба на мутрите бизнесмени и крадливите ни политици, или тези дето са ги бойкотирали, ако ще и по този начин.
Щом на 30 години живееш с родителите си и чакаш да ти дадат 5 лева
за цигари и кафе ти нямаш никакви трудови навици ,кой работодател ще ти
гласува доверие.Не пробваш ли сам да направиш нещо от живота си ще си
останеш аутсайдер за цял живот.
Аз малко се обърках. Мисля, че трябва да разграничим, хората за които говорим. Има млади, които живеят с техните, но работят и помагат. фактът, че в момента квартирата не им е най-изгодна ситуация, в никакъв случай не ги прави готовани. В другия случай, има хора, които цял живот лежат на нечии гръб, било то на родители или съпруга. Това вече са мързеливи хора, чакащи от някого да дойде. И друг е факта, че ние в България определено сме разглезили младото общество. Погледнете ги само- какво им е нужно, да пият и да се забавляват. Аз живея на запад от години и тук, 22/23 годишно момче е недопустимо да живее с родителите си. Младежите от 18, та дори и по-рано започват да работят и да си изкарват самостоятелно парите. Веднъж споменах на мой приятел за това, как в България е нормално (в много случаи) родители да дават единия си апартамент за семейството на сина му,да кажем. Тук няма такова нещо. Жениш се и си купуваш собствено жилище.
Сравнението с Канада, Германия, Англия и която и да е друга държава, където хората живеят нормално, не ми се струва много точна. Едва ли на 90% от живеещети при мама и татко им е леко или желано, но алтернативата е още по-неприятна.
държава която изземва почти всичките ти приходи ,измислила си е някакви сложни имена,за пред прастолюдието като акциз,патент лиценз,осигуровка,ддс,винетка,няма да ги изброявам всичките но вие се сещате за какво иде реч,за мене това са имената на едно и също,и по точно,чист обир на труда на трудовите хора в тая държава.мисълта ми е другаде.развивам я тезата за да ви докажа,че в държава от такъв порядък,почти се губи смисъла да работиш,особенно ако си млад човек,с четири петстотин лева заплата като начало,какво самостоятелно можеш да направиш с тия пари,а кажете ми???нито можеш да създадеш семейство нито дом можеш да си подсигуриш,не ли пък и за деца да помислиш.точно поради тия причини българките почнаха да раждат на четирдесет че даже и по късно.
Не виждам какъв е проблема. Аз живях с нашите до 28 годишна възраст, брат ми – до 30. И двамата си изкарваме сами парите ощ 14-15 годишни. Аз на 18 си купих първата кола с изцяло мои пари. Вярно трошка, ама пък моя. Преди това изкарах шофьорски курсове за кат. А, В, С пак с изцяло мои пари. После влезнах във ВУЗ. Живеех си при нашите, но таксите и джобните пак си бяха изкарани от мен. Като студент си купих още една кола и мотор. Ваканциите съм работил като какъв ли не – чистач, общак на строеж, сервитьор, горски работник, ел. техник – абе където и каквото има. В момента имам стабилна работа, апартамент, хубава кола, жена и бебе. Мисля да го възпитавам по същия начин. Нашите в момента си живеят сами. Докато могат. Като започнат да не могат, ще ги гледам аз, както са ме гледали те. Те няма да идат в старчески дом. Сега си мисля, че в нашия объркан свят, единствената правилна и дълготрайна инвестиция са правилно възпитаните наследници и нищо друго!