Президентът Путин и арбалета, или заглавието в служба на журналистиката

За разлика от нашия президент, когато взима пушка в ръцете си, руският премиер почти винаги има благородна мисия. И въпреки подвеждащата информация в някои медии, той е стрелял по сивите китове само и единствено с научна цел.

Но стрелбата с арбалет е вълнуващо преживяване. За целта Путин е трябвало да отиде до Южно-Камчатския резерват. Там той е навлязъл в акваторията на Кроноцкото природообитание с моторна лодка.

В този резерват все още има сиви китове, чиято популация застрашително намалява. Това е причината те да са защитен вид. Идеята Путин да се цели с арбалет в редките морски бозайници не е случайна. Той е трябвало да вземе за анализ на късче кожа, по което може да се определи към коя популация принадлежи даденият кит.

Цялата експедиция не продължила дълго. Премиерът на Русия отбелязал в интервю, че гледката на китовете била много по-вълнуваща, отколкото да се цели в тях с арбалет, пък бил той и пригоден за научни цели. На всичкото отгоре самия Путин си признал, че не е кой знае колко добър ловец. Той три пъти пропуснал целта, и чак на четвъртия уцелил.

Тази информация ме накара да се замисля. Достойно поведение за един премиер, който е известен със страстта си да общува с животни. Да поясня – живи животни! Тази информация, освен да се замисля ме накара да направя и един паралел. Между премиера Путин и президента Първанов, който също обича да си общува с животни, особено ако те също са защитен вид. И най-вече ги предпочита мъртви. Не се е чуло скоро да е пуцал, но това не означава, че е изоставил срамното си занимание. Питам се, колко ли работа трябва да свърши Гоце в някой резерват, при това доброволно, за да измие срама от челото? Риторичен въпрос, чийто отговор е ясен – няма да свърши нищо подобно нашият президент.

Мисля си и нещо друго. Родните медии, които изопачиха новината, поднасяйки информацията с подвеждащо заглавие, не са го направили, заради някакво пристрастие. Подозирам, че подобно заглавие може да предизвика доста реакции – „Путин стреля по сиви китове с арбалет“. Първата реакция на някой природозащитник ще е да вдигне телефона и да се обади на активистите от Грийнпийс, та да спретнат и те една акция срещу руския премиер. Някой читател с по-лабилна психика е възможно да изкаже благопожелания по адрес на майката на Путин или на журналистите… Но така или иначе толкова много се изписа за ловните приключения на Георги Първанов, че явно го правят по-скоро първосигнално, отколкото умишлено.

Но има и нещо друго. И читатели, и журналисти много добре знаят, че заглавието продава. И понеже винаги съм казвала, че не съм кой знае какъв специалист по български език, нека цитирам едно мнение на специалист:

Всичко в съставянето на дадено изречение е важно за качеството му на внушение. Има значение дали се използва деятелен или страдателен залог…

Има значение и дали написаното след заглавието ще остави някакви други, по-различни впечатления, но това е тема на друг разговор. По-важно е да се знае, че срещата между Путин и сивите китове, със специалното посредничество на пригоденият за научни цели арбалет, е преминала успешно и за двете страни.