Стряскащи факти провокират активност на Комисията по досиетата. Ще ровят до дъно в архивите на МВР

След като стана ясно, че половината от ръководните кадри в МВР в периода 1990-2010 година са от ДС, Комисията по досиетата планира нова, решителна активност през есента. Председателят й Евтим Костадинов заяви по радиото, че ръководената от него структура ще започне да излиза с решения веднага след края на отпускарския период. От особена важност според него са данните за положението в регионалните печатни издания и въобще в медиите. Но извънредно наложително било също да се „разконспирира” всичко, свързано с новата ДАНС и особено служба „Военна информация”.

Особено добре действа на постоянно питащите се граждани за това, защо не се отворят всички досиета и с това да се приключи, идеята до края на годината да се съберат отвсякъде 80% от архивите на МВР и особено от регионалните звена. А през следващата 2011 документите да бъдат прибрани на едно място на 100%. Оттам нататък ще е много по-просто и лесно и никой не би имал право да се оправдава, че не може да се направи и най-завоалираната досега тайна за някой бивш или настоящ кадър с агентурно минало. Според г-н Костадинов няма никакви пречки и задкулисни маневри за саботиране на инициативата. Подписано е споразумение между Държавна агенция „Архиви”, Комисията по досиетата и МВР и засега нещата вървят гладко, в унисон със споразумението.

Така представени нещата, звучат окуражаващо. Поне що се касае до факта, че ще завърши периодът на спорадично вадене на компромати, според конюнктурата, а не според обективното и честно намерение най-накрая да се разбере кой кой е в България. Така ще се сложи край на спекулациите и на користната злоупотреба с досиета, лични данни и прочие неизвестности и „опасности”.

Друг е въпросът обаче какво произтича от факта, че се разкриват връзки, принадлежности и дори престъпления. Като се наблюдава как се разпадат шумно афишираните акции и какви плачевни резултати има в борбата с престъпността, оптимизмът вероятно, както и досега ще е обречен на погиване. Но що се касае до обязаностите на хората от съответната комисия, очевидно, че на нейното ниво се прави и ще се прави необходимото. На ход след това ще са по-висшите инстанции и гражданското общество, което би трябвало да извършва най-строгия и безпристрастен мониторинг и да не се уморява да изисква нещата да бъдат доведени до реална положителна развръзка.