След повече от година управление вносният ни вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков се присети, че за да раздвижи икономиката, трябва да стимулира потреблението от страна на населението. Това се прави и в други страни, но по начин, по който и за слепците е ясно, че има шансове за успех. Така например в Австралия. раздават по 300 тамошни долара на пенсионерите, 200 на работещите хора и така реално ги стимулират да пазаруват, а по отношение ползите за икономиката – и да инвестират. Във Великобритания снижават ДДС-то с 2%. А у нас идеята на водещият ни финансист е потреблението да се повиши не с размърдване нещата в икономиката, което да осигури доходи, а с пропаганда по медиите.
След десет дни приключва крайният срок за приемане на оферти за обществена поръчка, която същите тези медии, които трябва да я пропагандират, обявиха за една от най-скандалните за времето на новото управление. Стратегическият проект носи точно това дълго и претенциозно наименование:
„Разработване на стратегия и реализация на кампания за стимулиране на вътрешното потребление в подкрепа на фиска.“
Сайтът на министерството досетливо публикува наложителното разяснение за целите на предприетата в началото на юли кампания:
„Да повиши информираността на обществото за механизмите за стимулиране на вътрешното потребление, политиките в областта на данъчното облагане, поощряване на производството и осигуряването на условия за прозрачен бизнес чрез медиите”.
Допълва се, че всички масмедии вършат еднакво добра работа в този смисъл. Тоест те масово трябва да се включат в инициативата и няма значение дали са национални или местни, електронни или печатни, онлайн такива или с една дума – всякакви. Това ще коства на държавата милион и половина лева. Като се остави настрана подозрението, че на предварително поставените условия към изпълнителите на поръчката са ще отговорят предварително натаманени 1 или 2 фирми в страната ни, се изтъква от изданията фактът, определян като буквално скандален. Те са единодушни, че това са грешни пари за нещо, „което е по-излишно и от учебниците по финанси в библиотеката му”.
При положение, че расте междуфирмената задлъжнялост, държавата не плаща на фирмите, на които са възложени поръчките, а те пък бавят парите на снабдители и служители, фирмите пък от своя страна пращат персонала си в неплатен отпуск или му режат заплатите, хитруват, като не плащат осигуровките, за каква информираност и практически приложима агитация става въпрос. Какъвто и факир да е нашенецът, получавайки 300 лева месечно, да харчи понякога на ачик по заведения и молове двойно, да го тровят с вредна храна и пак да е жив, не може сам да стимулира икономиката, при положение, че сивата икономика нараства и парите при пари отиват, потребление от него не може да се очаква. И то такова, че да засили финансовия ни и икономически хал. В продупчен джоб, където не влиза нищо, не може да се намери пара за потребление.
Ако пък се замислим за това, как орязаха средствата за лекарства и за асистенти на инвалидите, ще проумеем, че в страната ни има крайно нуждаещи се, които чакат, а не от тях трябва да се чака помощ и нарастващо потребление.
я! Откога не бях чел този автор тук