Герберите мълчат! Защо ли?
По нашите географски ширини сме свикнали кой знае, кой не знае, но за политика всеки говори и всеки е компетентен. Да, ама не! Явно членовете на властващата в момента партия се опитват да избягат от стереотипа на господстващото политиканство и мълчат като пукъли. Е, не че това им донася много точки, но явно страхът да не се изложат, показвайки некомпетентност и лоша реторика, ги кара да бягат от журналистическите въпроси като дявол от тамян.
Че не е възможно един човек, пък бил той и от редиците на могъщата премиерска партия, да притежава необходимите знания, за да дава задоволяващи отговори на всяка подхваната тема, е напълно разбираемо (Изключение може би прави вездесъщият Бойко Борисов!). Но послушните гербери така са привели глава и стаили глас, че сякаш не живи хора беседват в Пленарна зала, а марионетки, които говорят само когато кукловодът разреши. От цяла рота Бойково послушници единаци са тези, които не се страхуват да говорят – било то и неистини. Тези няколко смелчаци открито изправят шпага срещу протегнатия към тях микрофон и беседват, пък било то и с празни приказки, пише сайтът vsekiden.com.
Без съмнение един от най-говорещите, по-точно най-говорещият е самият премиер Борисов. Неговото поведение в Народното събрание в цялост илюстрира становището на водещи политолози, че преходът на парламента от диспутно в демонстративно тяло навлиза в своя заключителен етап. Не по-малко описателен и обстоятелен е той в общуването си с журналистите. Може би основната причина за това е, че него няма кой да му шътка и да му казва „Не така!”. Той е начело на държавата, на партията и на обществото в момента, затова последната дума ще е пак негова.
Вярното му куче Цветан Цветанов също честичко надава глас. То ако на него Бойко не разреши да хортува с медиите, на кого ли? Същото важи и за Цецка Цачева. Строгата дама с чукчето също се мярка на екрана и в пресата сравнително често – дали защото така й е наредено, дали защото й харесва, или просто позицията й на шеф на Парламента я задължава е трудно да се каже.
Оттам нататък по стъпалата на Борисовата партия настъпва тъмнина и тишина. Рядкост са муцуните, които обичат да се гледат анфас в новинарските емисии, затова и бързо бягат, когато към тях се запъти любопитен журналист. Е, това е общо правило, от което все пак си има изключения. Искра Фидосова – дама, която впечатлява не само със самоувереност, но и с размери, често се показва на екран, но само и единствено за да защити позициите на партията си. То ако не тя, кой друг ще може здравата, по мъжки да отстои исканията на шефа Борисов? Като върли послеователи на общата идея се нареждат още Тодор Димитров, Атанас Атанасов, Красимир Вълчев.
Да си бъбри с репортери обича и запознатият с финансите Валентин Николов. И ветеранът Лъчезар Иванов също се водеше пръв приятел на новинарите, но откакто все жълти хиени започнаха да го преследват, ограничи медийните изяви.
Могат да се изброят още неколцина гербаджии, които редовно изразяват мнение, но тенденцията като цяло е, че Бойковата партия е мълчаливо племе. Дали защото вождът така е наредил, или просто нямат какво да кажат, не се знае. Това обаче кара по-любопитните вече да говорят за забрани от високите етажи на партията, за стратегии и машинации.
Е, както си искат герберите, така ще си играят ролята, но бис едва ли ще има.
И като те не говорят, поне да попеят за тях!







Четете ни през телефона си!




