Куфарни аптеки спасяват старците по селата

Две десетилетия демокрация родиха най-големия абсурд, който човек може да си представи – по селата ни, обитавани от престарелите ни майки и баби, няма аптеки! Стоката, от която тези хора се нуждаят най-много, не стига до тях…
Причината малки населени места да се окажат оголени откъм медицинско „присъствие“ е в безумните наредби, които тресат здравната система.

Лекари по селата няма, защото с 200-300 пациенти докторът няма как да върже бюджета. (А и на никого не му се предписва аспирин и не му се мери високо кръвно, всички се виждат като герои в „Спешно отделение“…) Пак по финансова причина никой не отваря аптека в населено място с под 5-6 хиляди жители.
Лекарските практики по селата са поверени на медицински сестри и на фелдшери (доколкото последните все още ги има). Въпросните медицински лица могат да бият инжекции и да бинтоват рани, но нямат право да продават лекарства.

И се случва следното: или болният дядо с бастуна се вдига, та отива с рейса до най-близкия град да си купи предписаните му церове, или медсестрата му ги носи, купувайки ги оттам и съответно продавайки му ги. Първото е толкова абсурдно, та човек се пита може ли да има държава, която принуждава гражданите си да го правят. Второто е толкова противозаконно, че няма накъде. Но е хуманно…
Вместо да се регламентира по някакъв начин „незаконната“ дейност на хора без фармацевтично, но с медицинско образование, нашите управници продължават да мътят водата на скърцащото лекарско обслужване.

Наредба, според която в аптеките задължително трябва да има дневна светлина и в приемното помещение да не работят нефармацевти, е на път да ни остави без нощни аптеки, а на лекарствените щандове в молове и хипермаркети направо им хлопва кепенците. Да не говорим пък колко хора ще останат без работа, защото са имали нещастието да постъпят в аптека, където отговарят за… шампоаните и кремовете например!
Да припомним, че през март 2007-а влезе в сила Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, според който аптеки можеха да откриват само магистър-фармацевти. Година по-късно бяха приети промени, които дават право на всеки с фирма да върти търговия с лекарства.

Проблемът с кадрите във фармацията е не по-различен от проблема с медицинските сестри и лекарите, които изтичат ежедневно от България. Лобистките сблъсъци обаче не решават въпроса за качеството на обслужването в аптеките, нито за цените на лекарствата. Напротив.
Доколко морално е общински съветник - лекарствен милиардер, да се дуе в ефира на Нова тв със спортната си кола, преценете сами.
Докато баба Пена от Горно Нанадолнище чака утре сестрата да й занесе хаповете за кръвно…

Анна Раева