Разкрития – новини, последни новини, новините днес

Когато е време за избори и когато е крайно време да се направи преход от прехода към онова другото общество и управление, което го има другаде, но не у нас, някои хора проговарят. За да излезе на повърхността „оная мръсна пяна”, до голяма степен обезсмислила усилията ни за нещо по-добро и попарила надеждите ни.

Къде се корени истината за прецакания преход и защо демократичната десница не успя да отговори на ентусиазма на избирателите си. Първият пряко избран от народа президент Желю Желев е пределно откровен пред медиите и дава неопровержими доказателства за мерзкото предателство на една емблематична личност, каквато е д-р Петър Берон.

Престрелките в публичното пространство между двамата не са новост за никого, но никога досега Желев не е бил толкова убедителен в твърденията за доносничеството на един от създателите на Екогласност. Едва ли след тези разкрития Бончо/Бончев/ би могъл да се измъква с ефектни реплики, предназначени за „оня дребния”, от сорта на: „А, това е оная стара желевска дъвка”, т.е. твърденията за агентурната му дейност.

Когато Желев е избран за президент и мястото му на председател на СДС заема Берон, из София се разлепват листовки за агент Бончо. Желев е притиснат от целия Координационен съвет та СДС да изясни въпроса. Президентът се позовава на ремонтираната конституция на Т. Живков , използва големите правомощия на държавния глава във връзка с националната сигурност и се разпорежда тогавашният вътрешен министър да му донесе досието на Берон. След два часа в кабинета на Желев в президенството министърът донася дебела чанта, която тежи 4-5 кила. Досието се чете в присъствието на министър Пенчо Пенев. Желев съобразява, че трябва да избегне спекулации за изземване или фалшифициране на някои документи. По време на четенето на президента му прилошава. И досега Желю остава единственият човек, извън службите, който е изчел всичко, открай докрай, и знае какво пише в досието на „бръмбаролога”. След това то мистериозно изчезва, но Желев е убеден, че не е унищожено, защото Берон е действащ политик и може да бъде манипулиран.

Та ето ги точните думи на Президента: „Берон е бил сътрудник на Шесто управление на ДС. Той е работил за него до последния момент. За Шесто е и последният му донос – Екогласност се събра в квартирата на еди-кой си , тоя каза това, оня каза онова, взе се решение да се прави еди-какво си. Всичко това веднага стига чрез Берон до ДС. При Берон става въпрос за доноси. И последният е за демонстрацията на 3 ноември, с която толкова се гордеем.”. След това доверява и онова, което преплашен е споделил с приятеля си Ивайло Трифонов: „Абе, Ивайло, доносник е бил, майка му стара. Какво да правим?”. И той, и Дренчев, и Дертлиев са на мнение, че не трябва да се мълчи, за да не излезе, че го прикриват. Желев обаче се прави на дипломат и решава да помоли Берон да сдаде постовете. Ученият бледнее все повече и повече, мълчи. И да забележим. Когато проговаря, казва: „Аз сега какво да правя и това ли е моето бъдеще?” Важен е бил „Азът”, а не съдбата на идеята. Желев/и тук той търпи критика/ постъпва по познат отпреди промените начин. Ще праща доктора на дипломатическа служба в Азия или Африка. След това предложение Желев свидетелства, че Бончо изпада в т.н. от психологията ултрапарадоксална фаза. Изпада в неестествено оживление и гузно бръщолеви как ще използва случая да изследва някакъв неизследван вид буболечки. Докато се бави посланичеството, националистически настроени сили в ДС го подкокоросват да се кандидатира за вицепрезидент на Жорж , като според Желю Берон е излъган, че са му унищожили досието и са го насъскали да започне кампания срещу д-р Желев. С други думи двуличникът се превръща в „гьонсурат”-а, какъвто трябва да е де факто един доносник и провокатор.

Д-р Желев привежда за първи път и едно друго доказателство, премълчавано досега. След 30 годишно прекъсване в един софийски ресторант се среща с хард комуниста Николай Дюлгеров, кандидат-член на Политбюро. На времето били състуденти, но поели в различни посоки. Въпросният господин заговорил за Берон, когото считал за дисидент и се възпротивил да бъде в списъка на Екофорума. Лично генерал Мусаков долита с колата си да успокои Дюлгеров с думите: „Абе, Николай, това е нашият човек бе. Ние сме го включили.”

Като се има предвид, че това не е единичен случай, ясно е защо преходът се проточи и стигна до кривата круша. Но в чисто човешки пран е коректно да цитираме мнението на другата страна.

Запитан дали има обяснение защо му устройват всичко това Желю и компания, Берон отговаря: „Въпросът е, че аз бях казал тогава на Националния координационен съвет на СДС какво смятам да направя, ако Народното събрание гласува да бъда премиер, и се взеха мерки това да не стане. Първо им казах: “Аз не крада и вие няма да крадете, аз не пълзя пред чужденците – и вие няма да пълзите”… Представих им програма, която явно също ги е уплашила, защото тя целеше да не се разграбва България. Аз тогава си подадох оставката като председател на СДС не заради онзи мухъл нещастен Желю, а защото нямах подкрепа от останалите хора от Координационния съвет на СДС. Те се съюзиха със Желев и единствено Дертлиев написа после в своя книга: “Допуснахме грешка, не подкрепихме Берон!” Другите и сега се вайкат, като ме видят, но тогава се показаха като подлеци.”

Та такива са част от недоизказаните и премълчани истории и истини за българския преход.