Чужди разузнавачи дебнат за мощите на Йоан Кръстител

След като стана ясно, че мощите, открити в реликвария при разкопки на о. Св. Иван край Созопол, са на Свети Йоан Кръстител, чужди тайни служби активизират интереса си към реликвата.

За автентичността на останките гарантира лично проф. Казимир Попконстантинов, ръководител на археологическите проучвания. Реликварият беше отворен в началото на седмицата при засилени мерки за сигурност. Вътре бяха открити части от ръка, лицева част и зъб. Именно част от черепа и едната ръка на Св. Йоан Кръстител са се пазили в Константинопол и по-точно в Патриархишята. Йоан Кръстител, известен като Йоан Предтеча, е възвестил пришествието на Христос и после го е кръстил във водите на река Йордан. Реликварият е дело на майстор от края на IV в., уточни проф. Попконстантинов.

Потвърждава се версията, че това са автентичните останки на Йоан Кръстител – заяви официално министърът на българите в чужбина проф. Божидар Димитров. Той присъства на отварянето на находката в Историческия музей в Созопол. Предстои да бъде направен антропологически анализ. Именно след него се очаква да действат и агентите на чуждите разузнавания.

До момента бе потвърдено, че реликварият е от алабастър, а не от мрамор, както предполагаха предварително археолозите. Урната бе отворена от комисия от специалисти. Подобен реликварий изскача за първи път по нашето Черноморие. Той беше открит на 28 юли в олтарната част от най-стария храм на острова. Оттук нататък Созопол се превръща във втори Йерусалим  – изтъкна проф. Божидар Димитров.

Според специалисти, ако успеем да опазим от чужди посегателства всичките реликви, България, и по-точно Созопол, освен морски, ще може да резвива и поклоннически туризъм, който носи до 30 на сто от приходите в бранша.

Самият Димитров навремето е бил служител на външното ни разузнаване. Именно той беше човекът, който е имал сходна мисия – да изнесе от Атонския манастир „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. През 1996 г., след като „Историята” беше открадната, тя беше върната от анонимен дарител на Националния исторически музей, който пък я препрати в Атон.