Народен вот ли? Ето как се избира президентът на САЩ!

Народен вот? В Америка не масите решават

Покрай вълненията около президентските избори в България и САЩ, решихме да повдигнем завесата и да ви покажем, как точно стоят нещата с гласовете и избора на кандидати. За скандалната търговия с гласове в милата ни родина се знае отдавна, но и в уж "демократична" Америка нещата не стоят много по-различно. Принципно, делегати на избирателите дават своя глас за двамата водачи, но както изглежда, в действителност не масите решават. Америка е федерация, която се управлява централно, а федералната власт е разделена на три: съдебна, изпълнителна (президента и неговия кабинет) и законодателна власт (Конгреса, съставен от Сената и Камарата на представителите). Президентски избори се провеждат на всеки четири години, а президентът може да се преизбира максимално два мандата, а той или тя може да стане всеки човек, който е роден в САЩ и има американско гражданство, живее в САЩ най-малко 14 години и е по-стар от 35 години и според неписано правило, зад себе си има подкрепата на Републиканската или Демократическата партия. Да, има и други кандидати за президенти, но те поради двупартийната система, по правило са невидими. Избирателите гласуват, но изборът им е косвен, а не директен. И президент става онзи кандидат, който спечели мнозинството от гласовете в т.нар. избор на делегатите. Общността на делегатите се състои от общо 538 гласа, а за победа трябва да се съберат 270.

Как тези две неща — гласуването на избирателите и делегатите са свързани?

Броят на делегатите е равен на броя на сенаторите и представители в Камарата на представителите. Всеки от щатите има двама сенатори, а броят на представители в Камарата на представителите зависи от броя на жителите на всяка отделна област. Всяка от партиите има свои представители — които се делят на "сигурни", тези, които традиционно клонят към републиканците или демократите, и "колебливи", т.е. т.нар swing states, заради които не се знае кой би могъл да спечели. Има и определен брой свободни избиратели, т.е. независими делегати и броят им отново, зависи от броя на жителите на щатите. Минималният брой избиратели е три, колкото имат Аляска и Монтана. Най-много има Калифорния — 55. Делегатите в 99% от случаите отразяват волята на самия електорат.

Лоялност

Когато електоратът гласува на 8 ноември, делегатите ще трябва да дадат своя вот за кандидата за президент, който е взел повече гласове. Въпреки че, част от делегатите на тези избори, които са отвратени от кандидатите, са заявили, че ще гласуват по съвест, отклоненията от правилата са минимални. В по-голямата част от държавите, делегатите дават своите гласове на кандидата, спечелил най-много гласове в този щат, заради което важи правилото "победителят получава всичко", но това ще се случи чак в средата на декември, т.е. "първия понеделник след втората сряда през декември, след президентските избори".

Защо дори тогава?

Причината за това, както и за самата институция електорат, трябва да се търси в миналото, по времето, когато нещата не са се решавали като днес, с едно кликване с мишката. За събирането на електорат, като огледала на волята на народа в дадена област, е било нужно време. Времето е определящ фактор за определяне на останалите ключови дати на изборния процес. [caption id="attachment_497033" align="aligncenter" width="598"] Как се избира президент в САЩ? Народен вот или ....?[/caption] Именно през 18 век, когато в Америка за първи път се гласува, на местните жители са били необходими няколко дни, за да стигнат до избирателната секция. Неделята е била запазена за църква, в понеделник не биха стигнали до там, така че вторник е бил най-естествения вариант като ден за гласуване. Същото е и с избора на месец декември. Американските фермери тогава са имали почивка — реколтата е прибрана, а снегът все още не е затрупал пътищата.

Как изобщо се става делегат? Става дума за процес, който се състои от два етапа.

Първият етап се контролира от политическите партии, в съответствие с правилата, които се прилагат във всяка държава. Личностите заинтересовани да станат делегати, сами подема кампания, или пък ги номинират самите партии и след това се избират на държавни партийни конвенции или на централните партийни съвети. Обикновено става дума за личности, които по някакъв начин са свързани с партията или самия партиен кандидат, а техния избор означава, че им се отдава признание за техния приноса или ангажимент към партията. Така че, първата фаза се свежда до това на всеки кандидат за президент да се "прикачи" уникална група от негови потенциални избиратели. Втората фаза на процеса "раждане на електорат" контролират избирателите — тоест да излъчат свои делегат, който да гласува от тяхно име за техния кандидат за президент, т.е. да се включи към електоратите. Въпреки че Конституцията не формулира качествата, на които трябва да отговоря всеки кандидат, факт е, че някои лица не могат да станат електорат. Това не могат да бъдат членове на Конгреса, с високопоставени официални лица или такива, които имат някаква изгода от избора на определено лице за лидер на САЩ.