Пожарът в Партийния дом заченал българската мафия

Група интелектуалци внасят при главния прокурор Борис Велчев подписка, с която настояват делото за палежа на Партийния дом да бъде възобновено.
Това обяви в „Здравей, България“ по Нова тв Люба Кулезич. Сред инициаторите е и режисьорката Малина Петрова, автор на документалната лента „Приключено по давност“.
Има ли давност обществената ни памет, защо за днешните тийнейджъри събития отпреди две десетилетия изглеждат палеолитни? При това – събития, определили насоките на така наречения преход?

Малко факти.
През лятото на 1990 г. Народното събрание взема решение да бъдат демонтирани символите на комунистическата власт от публичните места. Висшият съвет на БСП се съгласява да се махне петолъчката от Партийния дом, но не го прави. Пламен Станчев, активист на движение „Инициатива за гражданско недоволство“, и отец Димитър Амбарев обявяват, че ще се самозапалят, ако чуждият символ не бъдат свален до 20.30 ч. на 26 август. Срокът на ултиматума им изтича, площадът вече е пълен с народ. В 20.40 ч. синдикалният лидер д-р Константин Тренчев говори пред събралите се и заплашва властта, че хората ще атакуват сградата. В 21.15 ч. в ефира на Българска телевизия Радой Ралин и Йосиф Петров отправят призив към председателя на републиката петолъчката да бъде демонтирана, за да не се погуби човешки живот. Четвърт час по-късно тълпата нахлува в Партийния дом. Радио София излъчва призив на президента Желев за въздържане от насилие, но към полунощ Партийният вече гори. Пожарът е погасен малко след 3 часа през нощта. Изгарят 40 помещения, унищожено и разграбено е имуществото в 94 стаи. На сутринта полицията помита Града на истината. Главна прокуратура образува Наказателно дело № 53.

Още през 1991-ва следствието излиза със становище, че пожарът е дело на „екзалтирани екстремисти“. Обвиняеми са 38 души, сред тях – Пламен Станчев и Константин Тренчев. Съдът връща делото в прокуратурата четири пъти, докато – на 23 август 1996 г. – следствието бива прекратено.
Пет години по-късно в следствения арест попада човек, обявен за издирване заради палежа. Заподозреният е бил сред „обитателите“ на Града на истината, в палатката му била открита „плячка“ от опожарената сграда. Експертизата обаче заключава, че задържаният е невменяем, и обвиненията са свалени.
Това е последното известно правно действие по пожара в Партийния дом.

Двайсет години след палежа все още няма яснота изгоряла ли е истината за българския преход в приземните етажи на бившия Партиен дом, над който сега се вее трибагреникът? Досиета ли е трябвало погълнат пламъците?

Според режисьорката Малина Петрова досиетата не са били там, по-скоро целта на палежа са били документи за връзките, с които е бил обвързан режимът от 1946 до 1989 г. – комуникации, финанси, износ и внос на капитали и пр. Петрова е убедена, че не лумпените са запалили Партийния дом, а мероприятието е протекло по добре отработен сценарий, чиито главни действащи лица са „дебеловрати момчета с бухалки“. При работата си над филма тя се натъква на безспорни доказателства, че някои от участниците в бурните събития скоро след тях се оказват притежатели на скъпи имоти в центъра на София, сядат в луксозни коли.

Две от ключовите фигури на ранния етап на прехода и до днес са по върховете. Следователят по делото Румен Андреев доскоро е бил зам.-министър в МВР, а Румен Сербезов, министър по времето на Тато, през 1990 г. – депутат и секретар на ВС на БСП, е управител на болница „Токуда“.
На другия полюс са съдбите на пионките. Човекът факла Пламен Станчев, Евгения Саман, Анна Зографова са разпитвани и тормозени из следствените арести, трудно си намират работа, живеят в недоимък.
Днес президентът на КТ „Подкрупа“ д-р Тренчев прехвърля горещия картоф в ръцете – образно казано – на покойния Луканов, като го сочи за провокатор на запалванието на Българския Райхстаг.

Ексвицепрезидентът Атанас Семерджиев пък е убеден, че опозицията тогава е искала да дойде на власт, окървавявайки народния ентусиазъм от едва напъпилата свобода. Генералът потвърждава тезата, че нищо от съхраняваните в Партийния дом документи не е унищожено, и споменава за добре охраняван обект далеч от София, където всичко се пази.
Някога и тези архиви ще излязат наяве. Въпросът е: Кой и защо ни подава информацията „на час по лъжичка“ в продължение на две десетилетия?

Анна Раева